Автор: старецът Никон Светогорец

Някой измислил заглавието. Света Гора или светът? Мен ме озадачи по много причини. На първо място, Света Гора е – може да прозвучи мелодраматично –  мечтата на света (хората). Тя е общност на любовта, на равенството, където всички ядат една и съща храна, облечени са с еднакви дрехи, вършат работа, която всеки може да върши, имуществото е общо – принадлежи на всички. Това е идеалното общество, защото всички се стремят към една и съща цел. Срещата във вечния живот чрез доброто използване на настоящето.

Но в света е същото, нали? Майката готви за всички. Всеки върши работата, която може. Имуществото принадлежи поравно на цялото семейство. Това е идеалното общество, защото всички се стремят към една и съща цел. Точно както на Света Гора. Срещата във вечния живот чрез доброто използване на настоящето. Точно това, което се случва на Света Гора, се случва и тук, в света. Тогава защо дилемата е Света Гора или светът? След като и двете имат една и съща цел. Защото в компаса попадат боклуци и той не работи правилно. Нито на Света Гора, нито в света. И ориентацията се губи. “Ако Ме любите, опазете Моите заповеди” (Йоан. 14:15). Защото нашата вяра и нашето спасение са действие. Спазването на заповедите. А в заповедите е скрит Христос. В борбата да прилагате заповедите, за да ги спазвате, ще познаете Самия Христос, Който е Пътят и Животът. Когато тълкуваме заповедите погрешно с боклука, който изпълва умовете и сърцата ни, компасът престава да работи правилно и губим и Пътя, и Живота. В какво се състои разликата? В това, че в тишината на Света Гора, с напътствията на стареца, този, който изгуби ориентация, скоро ще я намери. Той бързо се възстановява.

В света с хилядите грижи се забавяте и не може да бъде другояче.

В една килия има иконописци. Старецът рисуваше икона с голямо усърдие. Рисуват хубави икони. Един поклонник го посещава, вижда иконата, ахва. Той е поразен и изумен.

– Геронда – казва той, – колко време ти отнема да направиш тази икона?

Казва старецът:

– Един месец.

– Какво говориш, отче? – казва поклонникът. – Един месец? Ако седна един месец да рисувам една икона, съм загубен. Трябва да плащам за ток, вода, телефон, бензин, такси за училище, да плащам, да плащам, да плащам… Горко ми, ако ми отнеме един месец, за да завърша една икона!

Една жена ми изпрати съобщение. “Ти, геронда, винаги заставаш на страната на децата и ги оправдаваш. Не мислиш ли за нас, родителите? Когато се прибирам вечер, изтощена и нямам време дори да видя децата, какво да кажа? Какво ще правя?”

Видях го днес по новините. Заглавие: „Невероятна сцена“. 40-годишен мъж отишъл в полицейския участък и излъгал в съда, че пребил жена си. Защо? За да се озове в ареста и да се отърве от мърморенето и крясъците на жена си и така преспал щастлив в затвора една спокойна нощ.

Света Гора или светът? Къде спасението ни е по-сигурно? Там, където се бориш правилно, там ще бъдеш спасен. “Всякой в каквото звание е призван”  (1 Кор. 7:24) и с оръжията на своето място. Горко на мирянина, ако започне да мечтае за монашески подвизи, бдения и пости. Той ще развали брака си и с тези монашески добродетели ще отиде в ада. Защото не съществува добродетел, когато любовта се разпада. Всеки ще се бори с оръжията на мястото, на което се намира. Разбира се, дяволът иска да отстрани всеки от мястото му. Той кара мирянина да каже: „Защо не станах монах да мирясам?“ И кара монаха да каже: „Ако се бях оженил, щях да намеря спокойствие.“ Монахът не може да се спаси както мирянина.

Един светец казва, че световете са толкова противоположни, че когато мирският човек придобие добродетелите на монаха: да не се жени, да е беден, да няма пари и т.н. накрая може дори да се самоубие, защото е придобил онези неща, чрез които монахът ще се спаси. Затова всеки ще гледа да се бори в своето пространство. Един отец казва: „Влязох в една къщичка, когато усетих онези приятни миризми от кухнята, онази топлина, когато видях мекото кресло, когато чух нежната музика на детските гласове, сърцето ми се успокои, сърцето ми се стопли”.

Това, което е постижение за мирския човек, е смърт за монаха. Това, което е постижение за монаха, е смърт за мирския човек. Дяволът ще скрие това, което се случва в действителност, така че и двамата да се провалят. Дяволът ще скрие от единия войната на другия. Той ще внуши на монаха мисли: „С тези десет души, които никога не съм виждал през живота си, които нито познавам, нито те ме познават, и да бяха десет, щеше да е добре; някъде са петдесет, някъде са сто, с тях ли ще живея цял живот?“

Дяволът ще внуши мисли на монаха, когато той започне да чувства самота: „Ами ако всичко това е лъжа? Кой ще ти върне живота, за да го изживееш по друг начин?“. Той ще скрие от монаха болката на бащата, на когото, както чета сега в новините, ми изпратиха името на тригодишното му момиченце, за да се помолим за тази тригодишна кукла, с рак на костите и кръвта. И умира в ръцете на баща си.

Дяволът ще скрие от монаха колко пъти този баща ще умре, преди това момиченце да умре в ръцете му. За да отстрани всеки от мястото му. Той ще скрие от монаха самоубийствата, които се случват в света. Бъдете внимателни. Всеки човек ще поеме своя кръст на собствената си Голгота. И всеки ще превърне този кръст в ключа, с който ще отвори вратата на Рая.

Света Гора или светът?

Какво означава това? Света Гора не е място. Тя е начин на живот. Тя не е просто място. Но ако начинът не отговаря на мястото, напразно се намираш далече от света. Когато живееш правилно, когато се бориш правилно, тогава където и да си, можеш да бъдеш на Света Гора.

За известно време мислех да напусна Света Гора. Не знаех какво да правя, попитах моя старец Ефрем  Филотейски и Аризонски: „Геронда, ще напусна килията и мисля да изляза в света, но не се чувствам добре, защото на Света Гора станах монах, на Света Гора се родих, на Света Гора израснах. Живях там.“ И го чувам да ми казва: „И аз също, момчето ми“. И той израсна там, 18-годишен, и стана монах там, и живя там, но се озова да служи от Канада до Хонолулу.

И ми казва с усмивка: „Защо мислиш, че монасите и християните не се спасяват извън Света Гора?“. Разбрах. Разбрах посланието, друг въпрос е дали останах на Света Гора.

Какво ще кажа? Че този човек, който извървя огромен път, не е живял по светогорски? Когато го виждах в трапезарията с парче хляб колкото зар, да го пробожда с вилица и реже с нож, докато другите ядяха, ядяха, и дори гледаха да не би да бие камбанката и да не сварят да се нахранят и да останат гладни. И той пробождаше хлебчето, разрязваше го, поднасяше го с вилицата към устата си, ядеше го, дъвчеше го добре, за да не му става тежко, вземаше кърпата, избърсваше се, оставяше кърпата, а другите ядяха, ядяха, ядяха и за да сварят и да не останат гладни. А Ефрем пак забождаше парчето хляб, пак го нарязваше с ножа, ядеше го, избърсваше се, сякаш имаше сос и се бе изцапал. През какво мъки мина този мъничък старец, докато почине, по-добре да не говорим.

Затова можеш да постиш както на Света Гора и в Лос Анджелис, и в Чикаго. Затова Света Гора не е само място, тя е и начин. А някой друг беше превърнал пл. Омония в Света Гора. И там до болницата той живееше и правеше чудеса точно както на Света Гора (св. Порфирий).

От друга страна, в един от големите градове срещнах женен мъж, който плачеше, изповядваше ми голям грях, който извършил. И сълзите му течаха като река. Той ми каза нещо, което го озадачило и ме помоли да му обясня какво е то. А аз не можех да кажа дали наистина чувам това, което чувам. Двама или трима монаси, за които съм чувал, са преживели нещо подобно. Сигурен съм, че отец Лука (Филотейски), когото познавате толкова добре, също е преживявал невероятни състояния. Друг въпрос е, ако той никога не е казал нищо. Имаме начини да го разберем. Говоря за монаси, някои от които вече са признати за светци на нашата Църква. Но да имам пред себе си женен мъж, който прегръщал жена си и имал интимна любов, не веднъж или два пъти, живеейки в тайнството брак, за да живее в това общество, в което живеете сега, сред всички тези проблеми, скръб, горчивина, борба и да ми описва слизането на Светия Дух, както е описано от свети Симеон Нови Богослов, бидейки учуден, защото той самият не можеше да обясни какво било това и ме питаше. А аз се опитвах да се съвзема и да му помогна да не разбере какво е това, което преживял, за да не изпадне в гордост и всичко да отиде напразно. И просто му обясних, че това е утеха от Бога, за да не се отчайва от големия грях, който извършил. И му казах:

– Бог ти дава да разбереш, че е до теб, и въпреки твоята окаяност и падение, Той няма да те изостави.

А той плачеше като малко дете и славословеше Бога, че не се разгневил на големия грях, който извършил. И виждам нещо невероятно, а съм на Света Гора почти половин век и съм го видял в 3-4 души, някои от които са канонизирани. Но този женен мъж никой от вас не го познава. Той може би никога няма да бъде канонизиран. Може би никой никога няма да го познае, но както гласи един  лозунг: „Те живеят сред нас“… Светците. Без значение какво ще се случи, винаги ще имаме свети свещеници. Винаги ще имаме свети епископи. Винаги ще имаме свети женени хора, където естествено разбирах, че за да се удостои с такова нещо, е имал страшно покаяние и привлякъл Божията благодат. Колко невинна душа трябва да е имал. Защото има хора, чиито сърца остават детски и невинни.

Какво ще рече тогава (дилемата) Света Гора или светът? Въпросът е фалшив. Той не е валиден. Той е фалшив. Човек може да бъде в света, живеейки на Атон и може да бъде на Атон, живеейки като светски човек. Един древен Патерик описва поразителна и в много отношения тъжна, но от друга страна възхитителна сцена. Няма да ви казвам в кой скит се случила тя.

Един отец излязъл да се моли на балкона на килията си и вижда посред нощ на гробището, което се намира до храма, ангел с голяма лопата да изкопава костите на монасите от гробовете и да ги хвърля в света. И ангелите идвали от света, носели кости и ги поставяли в гробовете на монасите. И отецът се разтревожил и попитал ангела. Защо се случва това? И Ангелът казал:

– Това бяха монаси, чиито умове бяха в света, а това са мирски хора, чиито ум беше в живота на монасите.

Затова: „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме!“. Няма друг начин, нашите добродетели няма да ни спасят. Християнинът е и добродетелен. Той също има добродетели. Но това, че има добродетели, не означава, чее християнин. Той може да е будист, може да е мохамеданин. Нима хората нямат добродетели? И колкото и добродетели да придобием, добродетелите, които има дяволът, ние никога няма да ги придобием. Те няма да ни спасят. Ще ни спасят животът, който живеем, и смирението, което имаме. Една добродетел, която липсва на дявола. Точно тази. Смирението. И всички негови добродетели отиват напразно. Той е добродетелен, но няма да се спаси, защото не живее според Господнето слово, което гласи: “поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце“ (Мат. 11:29), не живее живота на Този, Който наклони небесата и слезе (Пс. 17:10) и “смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт” (Фил. 2:8).

Това е смирението, към което се стреми всеки монах и проявява послушание към своя старец. Това е смирението, което имал жененият мъж, за когото споменах, и плака така за големия грях, който извършил. Докато имаме смирение, се спасяваме. Точно затова дяволът ще ви позволи да придобиете всички добродетели. Искате да давате милостиня? Той не само ще ти позволи, но и ще ти помогне да даваш милостиня. Искаш да бдиш? Той не само ще ти позволи, но и ще ти помогне да будуваш. Искаш да останеш девствен и чист? Той не само ще ти позволи, но и ще ти помогне и няма да надигне в теб плътска борба. Защо? Защото знае, че правейки всичко това, можеш да изпаднеш в гордост, че си го направил и всичко ще отиде на вятъра.

Нека не забравяме, че фарисеят не бил осъден поради греховете си, а поради милостинята, която давал и която го довела до това да каже: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар“. Дяволът ще ви позволи всичко да направите, с изключение на две неща. Никога няма да ви подтикне да отидете на изповед и никога няма да ви позволи да кажете с ясно съзнание: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“, защото милостиня проси просякът и е унизително да го казваш. И защото при изповедта наистина се смиряваш, а не във въображението си.

Затова моля за вашата любов, молейки се с броеницата, се помолете веднъж „Господи Иисусе Христе, помилуй стареца Никон и неговата дружина„. Света Богородица да ви пази!

превод: Константин Константинов