Автор: митр. Антоний Сурожки

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Днес ние встъпваме в дните на страстите Господни, във времето когато тъмнината се сгъстява и когато изгрява зората на новия свят, зората на вечността, постижима само за онези, които заедно с Христос встъпват в тази тъмнина. Това е – тъмнина и сумрак, полумрак, където се смесват истината и лъжата, където се смесва с всичко, което може да се смесва: Вход Господен в Йерусалим, толкова тържествен, изпълнен с такава слава, същевременно целия изграден върху страшно недоразумение. Жителите на Йерусалим посрещат Спасителя Христос с тържество и ликуване, защото очакват, че Той ще избави Своя народ от политическото потисничество; и когато се оказва, че Спасителят е дошъл да освободи хората и целия свят от греха, лъжата, липсата на любов, омразата, тогава от Него се отвръщат с огорчение, разочарование и тези, които толкова тържествено Го посрещнаха, се превърнаха във врагове. И през цялата седмица, през цялото време, тъмнина и мрак се редуват с проблясъци от светлина…

И ние трябва да влезем в този полумрак. Ние трябва не само с Христос, но с всички онези, от които тогава Той е бил заобиколен, да встъпим в тези дни и да намерим истинското си място в тази тъмнина и в този сумрак… Стъпка по стъпка ние можем да следим за това, което се случва със Спасителя Христос; но в същото време трябва да си поставим въпроса: къде стоим, къде ми е мястото, лично? Какво у мене е общото с Пречистата Дева Богородица, Която вижда, как Нейният Син отива на погибел, как се сгъстява около Него омразата, как пръстенът се затяга около Него, как страх и малодушие, омраза и лъжа постепенно подготвят смъртта Му? И как не разбираме, какво може да преживява Божията Майка пред лицето на предателството на Юда, отричането на Петър, бягството на учениците, лъжесвидетелствата срещу Сина Й, несправедливия съд, подигравките, побои – и накрая, смъртта на кръста на Христос Спасителя? Как ние ще реагираме на всичко това? Когато чухме за него в светото Евангелие, когато чухме новината за това от църковната молитва и песнопения – с какво излизаме от храма? По-голямата част от нас ще забравим, отдъхвайки в душата си, отдъхвайки с тялото си, в подготовка за следващата служба, или отивайки в светския живот. A Страстната седмица се точи от ден в ден, от час в час, от миг в миг – без прекъсване, тя, като огнена река, тече като изгарящ огън поглъщащ всичко; едно ще изгори и нищо от него няма да остане, освен пепел и позорни спомени, а друго ще оцелее, като злато и сребро …

Къде ще сме ние тогава? Как да оцелеем в тези дни? С какво си тръгваме всеки път от храма и с какво ще посрещнем светлото Христово Възкресение? То – предвестникът на нашата среща в края на времената, срещата след смъртта ни – с Христос, Който ни възлюби до кръст и Който ни е поставил въпроса: А ти, – отзова ли се на всичко, което ти бе дадено да узнаеш за Божията любов, въплътена, разпъната на кръст, възкръснала? Да си поставим въпросаза това – на кого от апостолите, ние бихме могли да приличаме? На Тома ли, който казал на своите съапостоли: Да отидем с Него и да умрем с Него, ако е необходимо? …

На Петър, който от страх се отрекъл от Него три пъти? На Юда, който Го предаде? Къде сме ние в тази човешка тълпа? Кои сме ние? Да си поставаме този въпрос всеки път, когато излизаме от богослужение, всеки път, когато отиваме на него; и тогава, може би, нещо ще се събуди в душата ни, нещо ще трепне. Може би, тогава тази Страстна седмица ще се окаже за нас, както и в миналото за толкова много хора се е оказвала едно начало: начало на едно ново разбиране, на нови преживявания и нов живот. Амин.

превод: о. Димитър Петров

източник: mitras.ru