Текст на прот. Владимир Долгих, свързан с един от най-интересните въпроси за външния вид на свещенослужителите – носенето на брада. Научете за богословските, културните и историческите причини за този детайл от облика на свещеника:

Автор: прот. Владимир Долгих

Ако някой от нашите съграждани бъде помолен да нарисува словесен портрет на православен свещеник, той може да забрави (или да не знае) за някоя от частите (елементите) на одеждите, но никой няма да забрави за брадата му. Нещо повече, брадата ще бъде първото нещо, което той ще запомни при описването на портрета на свещеника. Твърдението, че свещениците носят брада, е толкова дълбоко вкоренено в нашето съзнание, че не всеки може да отговори директно: защо свещениците носят бради? А ако на някого се случи да види свещеник без брада, то тук няма да мине без лека дезориентация и пристъп на когнитивен дисонанс.

И така, защо свещениците носят бради? Мнозина, може би, помисляйки, ще се позоват на образа на Иисус Христос, който виждаме на иконите и ще посочат, че това е подражаване на външността на Спасителя. Безусловно това е една от причините, но не единствената.

Брадата в Свещеното Писание

Дори онези, които не са се задълбочавали в текстовете на Свещеното Писание, могат да предположат, че носенето на брада от свещениците има древни старозаветни корени. Наистина в 19 и 21 глави в книгата Левит ще видим пряка заповед на Господ юдеите да не си бръснат главите и брадите. Тази заповед има свои причини. Неканоничното Послание на Йеремия още в първата глава ни информира, че бръсненето на главите и брадите е характерно за езическите свещеници, поради което Моисеевият закон е имал за цел да предпази еврейските свещеници от идолопоклоннически обичаи.

Свети Ефрем Сириец уточнява, че езичниците специално са оставяли да израснат коса и косми по главите и лицата си, за да ги обръснат в специално определено време при „свещените“ извори или направо в самите езически храмове – капища. По този начин бръсненето на главите и брадите е било не просто традиция, а част от идолските мистериозни култове. Ние добре знаем, че Христос отмени старозаветния обреден закон и затова в Новия Завет няма да намерим подобни повели относно носенето на брада. Но този въпрос има и друга страна.

Брадата в каноните

В първата книга на Апостолските правила (точка 4) се казва, че този, който иска да се хареса на другите, „оголва брадата си“. Приблизително същата идея можем да видим и в 96-то правило на Шестия вселенски събор. В него се казва, че тези, които са се облекли в Христос, трябва да подражават на Неговия живот и следователно да избягват плетене и правене на специални прически на главата си, с които те изкушават неукрепналите души.

В своето тълкуване Зонара обяснява, че това правило се отнася и за брадата, но и тук има причини за това. По онова време мъжете сплитали косите си и бръснели брадите си, за да изглеждат нежни и да приличат повече на жени. Както може би сте се досетили, че тук става дума за хомосексуалните традиции на древната Римска империя. За да се дистанцира от подобни асоциации, Църквата въвежда забрана за манипулиране на косата, което е било признак на блудни пороци.

Както разбираме, от онези времена традицията за носене на брада така се е вкоренила, че сега отците носят брада, както биха казали съвременните програмисти, вече по подразбиране.

По-късно идеята за приликата на мъжа без брада с жената се пренася в определенията на Стоглавия събор (1551 г.). Но вероятно през XVI в. отсъствието на брада у мъжа е изглеждало толкова неестествено, че определенията на събора съдържат дори забрана за опело и всякакви други молитви в църквата за душите на онези, които са се осмелили да обръснат брадата си.

Навярно именно затова православната брада в Украйна, Русия, Беларус, изобщо в славянските страни, е придобила семантична връзка с понятията като мощ, сила, воля и други атрибути на мъжествеността.

Може ли свещеникът да не носи брада?

Теоретично, разбира се, може, но на практика брадите на православните свещеници са се превърнали в задължителен признак на външния им вид. В чужбина ситуацията понякога е малко по-различна. Както е известно, латинските свещенослужители в повечето случаи не носят брада, защото още от раннохристиянски времена тя се е смятала за признак на принадлежност към най-висшите социални слоеве на древноримското общество, като постепенно тази традиция се утвърждава и става общоприета на Запад.

Но когато Европа и САЩ през 60-70-те години на XX век са обхванати от популярността на хипи движението, някои православни свещеници започват да бръснат брадите си. Представителите на хипитата вземали и разпространявали наркотици, те били „известни“ и с други нарушения на закона, а един от признаците на външния им вид била брадата. Така че на свещениците просто им омръзнало постоянно да бъдат задържани от полицията, която възприемала наличието на брада като атрибут на това да си хипи.

Днес виждаме, че не само свещенослужителите, но и много мъже са започнали да носят бради. Но ако за хората, които са далеч от Църквата, това е модерно, то за православните брадата се е превърнала в символ на стремеж да подражават на Христос. Затова, отговаряйки на въпроса: защо православните мъже трябва да имат брада – ще бъде достатъчно да се позовем на факта, че нашият Спасител е носил брада. Макар че, разбира се, добре знаем, че нашият духовен живот, а още повече вечността, по никакъв начин не зависи от наличието или липсата на окосмяване по лицето.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь“ –

https://pravlife.org/ru/content/pochemu-svyashchenniki-nosyat-borodu

Още подобни статии: