Автор: монах Моисей Светогорец

продължение от тук

„Там, в нашата къща (по онова време тя се намираше в двора на манастира) – разказва Мария Симеониду – един ден старецът дойде и почука на прозореца ми. След това в продължение на около месец не палих кандилото ми, но не казах на никого. Той вежливо, но и сериозно ми каза: „Докога ще държиш кандилото угасено? Защо не го палиш?“ После осъзнах грешката си и я поправих.

Друг ден, в сряда сутринта, бях на масата с децата си. Съпругът ми отсъстваше. Той дойде отново на прозореца (къщата ни беше ниска) и ме попита: „Какво правите там?“ „Храним се, геронда“, отговорих аз. „Какво ядете?“ „Пием мляко.“ „Добре за децата, но ти нямаш оправдание да не спазваш поста“, посъветва ме той.

Дойде една жена, която искаше да отиде в манастира, и се спря на прозореца ми. „Ела да отидем заедно, ако искаш“, каза тя. Отидохме. Старецът седеше на леглото си.

Отидох първа, поздравих го и се дръпнах настрани. Тя още не бе сварила да се приближи и той й каза: „Три свещи обеща, кога ще ги дадеш?“

Наистина, преди години жената в някакви големи трудности, които преживяла, обещала три свещи, но след толкова години ги забравила. Тогава си го спомнила, благодарихме му и си тръгнахме.

Моят зет Теодор заедно със свой приятел бяха отишли на Света Гора и останаха там три месеца. Когато се върнали, те отишли при стареца, в неговия манастир, за да станат монаси при него.

Тогава старецът казал на зет ми: „Върви си вкъщи, не си за това място, не ставаш за монах. Виждам венец на главата ти, ще се ожениш, ще създадеш семейство“, както и стана.

И другият не стана монах, но понеже беше сирак, го задържа близо до себе си и после го ожени“.

***

Веднъж две жени от Ксанти отишли в манастира. Преди да влязат в килията на преподобния, едната от тях свалила от шията си „амулет“, който тя имала, и го закачила на стената.

Щом влезли вътре, преподобният старец казал с повишен глас на тази, който закачила амулета: „Бързо свали дявола от стената, където го постави, и си тръгни! Ние имаме Църква, тайнства, а вие ходите при ходжите?“

По този въпрос той беше може би по-строг от всичко друго. „Или във вярата, или в мамона“, казваше той. Според неопровержимото слово на Господ: „Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре“.

***

Една благочестива жена, веднага щом съпругът ѝ заминавал по работа в Драма, бързала към манастира, за да свари службата, която обикновено приключвала преди да се съмне. Един ден, когато съпругът ѝ тръгнал с колата си, натоварена с дърва, тя изтичала до манастирската църква. Застанала в един ъгъл зад пангара и пламенно започнала молитвата си. Това станали през тежките години на българската окупация.

В края на св. Литургия тя последна отишла да вземе нафора. Тогава светецът се навел леко и й казал с тих глас: „Света Богордица, дъще моя, чу молитвата ти и спаси съпруга ти от голяма опасност!…“.

Тя си тръгнала замислена и с известно безпокойство, очаквайки вечерта да се върне съпругът ѝ и да научи какво се е случило с него. В същото време обаче тя от самото начало славела Бога и от сърце благодаряла на света Богородица за помощта, която й оказала.

Вечерта съпругът ѝ с голямо вълнение ѝ разказал, че се спасил по чудо. Двама лесничеи – грък и българин – без малко щели да го застрелят, ако бяха открили някое забранено за сечене дърво, което той скрил под обикновените дърва за огрев и което му били необходими за работата му.

Те го спрели пред селото и му наредили да разтовари дървата. Той извадил три реда дървесина и останал един ред, за да разкрие скритата дървесина, оттук резултатът бил известен.

Изведнъж българинът се обърнал и казал на спътника си: „Защо притесняваме човека? Няма да има нищо подозрително.“ Обръщайки се към коларя, който външно се опитвал да не загуби хладнокръвие, той му казал да натовари дървата и да си тръгне. Самият той знаел български, тъй като бил бежанец от Стенимахо (Асеновград) в Източна Румелия (преди Съединението на България – бел. прев.).

***

Един господин от Солун имал малко дете, Теодор, което, когато се родило, имало сериозен проблем с очите. Били гурелясали, болели го, изобщо не можело да ги отвори и затова не можело да вижда. Лекарите решили да го оперират. След като прочели житието на преподобни Георги, те пламенно го призовали. Малкият Теодор бил в леглото си, започнал да плаче силно и да търка очите си. Щом майка му се приближила до него, видяла, че очите на детето са се отворили и то вижда ясно.

Когато отишли в манастира на преподобния, за да му благодарят, малкото дете било на две годинки и не си тръгвало от гроба на светеца. Малкото дете викало постоянно „дядо“,  целувало снимката на преподобния и не можели да го отдалечат от гроба.

***

Една дама от Ксиропотамос, Драма, която живеела в Германия, имала в дома си книгата с животоописането на светеца, което била получила от сестра си. По това време синът ѝ също бил болен от шест месеца в болница. В съня си тя чула глас, който казвал: „Дойде иконата на св. Богородица от Сипса“. Преподобният държал тази икона върху иконостаса.

Когато майката прочела книгата, тя се обърнала към манастира да отправят молитва. Детето ѝ оздравяло. Когато отишла в манастира, за да се поклони на иконата на св. Богородица Елеуса, тя се разплакала от умиление и благодарила на св. Богородица за скъпоценния дар на здравето на детето си и на своя верен лечител, преподобния Георги.

***

Една госпожа от Драма, която присъствала на пренасянето на мощите на преподобния заедно с майка си на 19.2.2006 г., се помолила с вяра за здравето на баща си, който от месеци бил много болен. Той получил мозъчен кръвоизлив и бил откаран в кома в интензивното отделение. Лекарите не давали надежда за живота му. Имал голям хематом, който притискал основата на мозъка и не пращал никакви команди на тялото. Никой не можел да каже една обнадеждаваща дума на роднините.

При пренасянето на светите мощи на преподобния се осмелили, както пишат, да повярват в „невъзможното“. В отчаянието си дъщерята на болния помолила преподобния за помощ. Надеждата им естествено не била изгубена. След петмесечен престой в болницата баща й се завърнал у дома, въпреки че лекарите настоявали, че надеждата им е неуместна и напразна. Мозъчният кръвоизлив бил последван от сепсис, пневмония, перитонит, гангрена и др. Прекръствайки бащата си с елея от кандилото на преподобния и със светена вода от водата, с която измили мощите му, неочаквано за лекарите пациентът се почувствал добре.

Те усещат, че това изпитание  било позволено и допуснато от Бога, за да могат да познаят щедрата Божия благодат и, както казват, колко са „щастливи“, че при тях живял един такъв свят човек. Оттогава св. Георги е тяхна опора в приятните и неприятните моменти от живота. Тя се моли всички хора да узнаят за св. Георги и  неговата святост да помогне на безброй души. Тя изпитва особена радост от възможността да сподели това преживяване с тях. Те повярвали в преподобния и той им помогнал да се спасят от сигурна смърт.

***

Веднъж, когато преп. Георги се молел пред иконата на св. Йоан Кръстител, която се намирала на иконостаса, той видял, че тя се „поти“, а цялата ѝ повърхност е покрита с големи пръски. Светецът прочел тропара на св. Йоан Кръстител, след което се обърна към помощника си и му казал: „Честният Предтеча се намира в борба; отива някъде далече, за да помогне на хората, които са в опасност. Други светци също го изпроводиха…“. По това време започнала гръцко-италианската война.

***

Едно духовно чедо на свети Георги разказва:

„Когато бях малък, в училище ни даваха какаово мляко, тогава на прах. По онова време живеехме в Драма. Аз щях да ходя да се причастя в Лаврентийския манастир, където щеше да служи старецът. Тогава майка ми ми каза: „Занеси го на леля си, дето не постят, и не го пий сам.“ Но по пътя го заревнувах и си помислих: „Защо да го занеса цялото там и да не изпия малко сам? Как ще разбере леля ми?“. След това отидохме да се причастим. Не казах нищо на никого.

Веднага щом се причастих, отидох малко по-встрани и си помислих: „Геронда, ти също не разбра нищо“ – и се зарадвах. Излязохме навън и зачакахме, защото моите родители обикновено чакаха навън след това и разговаряха. Веднага щом старецът влезе, ми направи знак да отида при него. Той ме хвана за ухото и каза: „Не пречи, че изпи млякото. Пречи това, че съжали, докато го носеше!“.

***

През 1955 г. едно духовно чедо на преп. Георги отишъл да му изповяда сериозен семеен проблем. Постоянната намеса на тъща му в семейните му въпроси му го разстроили дотолкова, че той мислел да разтрогне брака си.

Влизайки в килията на преподобния, той го видял да седи наведен и замислен на стола си. Преди да му каже каквото и да било, преподобният му казал: „Човек не се развежда леснос жена си. Бог ти я е дал, да страдаш заедно с нея.“

Удивен и изумен от чутото, той веднага се отказал от всякаква мисъл и опит за развод. Послушал съвета на преподобния и получил помощ.

***

Преди вечернята в навечерието на празника Успение Богородично, на 15 август 1957 г., група поклонници седели в двора на манастира. Преподобният се приближил до тях и след като ги поздравил, започнал любезно да се обръща към личните проблеми и пропуски на всеки от тях.

На един от тях той казал: „Той ти стори, ти му стори, той ти стори, ти отново му стори… Тези неща не свършват. Не трябваше да продължаваш да отвръщаш на злото.“ На една жена казал: „Къде са двете ви некръстени деца?“ А на друга: „Къде е твоят обет в църквата, което даде, когато те сложиха на операционната маса?“.

Всички били смаяни от истинността на думите на преподобния.

***

Веднъж две жени отишли при преп. Георги, за да изповядат греховете си. Разсъдителният и прозорлив светец им помогнал да си спомнят и да открият греховете си, които забравили или умишлено скривали.

На една от тях той говорил строго за абортите, които направила, а на другата – за нейн обет, който нарушила. По време на българската окупация съпругът ѝ бил арестуван и тя обещала юницата си на църквата „Свети Георги“. След освобождаването му обаче, оправдавайки се с бедността си, тя не принесла обещаното. Преподобният й посочил: „Всичко, което спечелихте от юницата, принадлежи на светеца. Обещанията към Бога не трябва да се нарушават. А Бог ще даде повече.“

Следва

превод: Константин Константинов