Автор: архим. Атанасий Митилинеос

продължение от тук

Какво е бракът за християнина

Четвърто. Внимавайте сега. Християните, казва той, се женят като всички хора и раждат деца, „но не убиват собственото си потомство“ [25]. Християните се женят и раждат деца като всички останали, но не изхвърлят и не излагат на опасност родените деца. Това означава, че християните влизат в брачно общение, т.е. християнинът се жени, – разбира се, – но бракът на християнина е благословен от Бога. Бракът е благословен от Бога. Ето какво пише свети Игнатий на свети Поликарп: „Но… с мнението на епископа съюзът трябва да бъде сключен, за да бъде бракът по Господа“, така че бракът да бъде по Господа, казва той, съгласно с мнението на Църквата, тоест на епископа, „а не по похот“, не защото ми харесваш и ти харесвам, без значение дали не трябва да се оженя за теб, защото си човек от друга вяра и т.н.

„Всичко да става в чест на Бога“ [26]. Следователно християнинът се жени, но бракът му е под Божието благословение. Това е смисълът на брака. Приемам Божието благословение. Следователно християнинът не приема гражданския брак. Смята го за блудство, защото не е благословен. Св. ап. Павел казва: „…ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете“, най-малкото нещо, „всичко за слава Божия вършете“, всичко това трябва да има печата на Божието благословение и печата на Божията слава. А ти, братко мой, най-важното дело в живота ти – бракът – и се жениш без благословение!

Християните и абортите

Така че християнинът се жени и ражда деца, но не прави аборти. И ако роди, не изхвърля децата, които е родил, като нежелани. А не “раждаме го и го изхвърляме!”. Всъщност в древната книга „Учението на дванадесетте апостоли“, в която се говори за пътя на смъртта, се казва следното: „А това е пътят на смъртта…“ – и наред с другото там се казва: „Убиваш деца, разрушаваш Божието създание…”. Видяхте ли? „Убийци на деца“! Онези, които убиват децата си, онези, които разрушават Божието създание: „Освободете се, чеда, от тези неща“[28], освободете се, деца мои, се казва в книгата „Учението на дванадесетте апостоли“, от всички тези неща.

Християните и възпитанието на децата

Но и по отношение на възпитанието на своите деца християните не пренебрегват възпитанието в Господа. Всъщност днес възпитанието на децата е много трудно. Те не го пренебрегват, нито се придържат към това, забележете, погрешно разбиране за свобода, която е идентична с днешната разюзданост. Християните в света нямат такова разбиране за свободата, но отново се придържат към призива от книгата „Учение на дванадесетте апостоли“, който гласи: „Не вдигай  ръката си от сина си или от дъщеря си, но от младини ги поучи на страх Божий“ [29] Не вдигай ръката си от момчето си и от момичето си; ще държиш  детето си! „Ама…“ Ще държиш здраво детето си! „Майко,  да отида… ще направим малко парти”. “Не, дете мое, няма да отидеш”. “Но…”. “Не, детето ми, няма да отидеш”. “Но ти ме  угнетяваш!” “Някой ден ще ми благодариш, детенцето ми“. “Но…”. “Не, дете мое, няма да отидеш”.  Край. Видяхте ли? „Не вдигай ръката си“ – казва се там, няма да вдигнеш ръката си – каква ръка? – ръката, която ръководи, която възпитава децата ти, и да кажеш: „Ε…“. Знаете какво означава да вдигна ръка – това също е съвременна дума – еманципиране. Предавам, т.е. пускам ръката на детето си и то тръгва по своя път! И го правя уж, за да не бъде угнетено… с тази ужасно, престъпно погрешна представа за свобода! Така че бихме казали, че в широк смисъл това, което се казва тук, в Посланието до Диогнет, че християните се женят и раждат деца като всички „но не изхвърлят родените“, важи не само в случая да не изхвърля детето, когато то е новородено, но и да не го  изхвърля по отношение на възпитанието. Не да кажа: „Нека прави каквото си иска“. Съществува схващането: „Оставям детето си да върви по пътя, по който иска“! Момчето. „Е, момче е…“. Момичето. „Е, отърсихме се от старите предразсъдъци, които казваха, че трябва да пазя момичето ми!“. Не. Не изхвърляйте детето си! Не го изхвърляйте и не го оставяйте изложено на различните влияния на теченията на века, на всички онези гибелни и унищожителни за нашите деца и за всички нас. Няма да оставиш детето си! Разбира се, нужно е изкуство, за да не каже детето, че го държим за врата. Нужно е изкуство. Е, това изкуство е изкуството на родителството. И трябва да ви напомня и да ви кажа, че ако сте родители с деца, не търсете други работи извън дома, за да запълните времето на живота си, понеже ви е скучно вкъщи, особено жените.

Изкуството да държиш децата си под игото на Господа е изкуството на изкуствата и науката на науките, както казва свети Григорий Богослов. [30]

Християните и социалните отношения

Пето. „Те имат обща трапеза, но не и общо легло.“ [31] Християните, казва той, слагат обща трапеза, събират приятели, но трапезата им не е нечиста от пороци и непристойни неща. Тук свети Йоан Златоуст казва следното много характерно нещо: „Участвай на трапези и бани, но се въздържай от греха.“ [32] Искаш ли да отидеш на баня? Върви. Искаш да отидеш на трапеза? Върви. На приятелско събиране? Върви. Само внимавай за едно нещо. От грях ще се въздържаш! Така че проблемът не е в самата маса. Всъщност можем да кажем, че най-святото Тайнство на нашата Църква, Евхаристията, е било поднесено на маса (трапеза). Къде седнахме тази сутрин? На трапезата на Христос, на трапезата на Бога. И какви  станахме? Неговите сътрапезници. Седнахме с Него, виждате ли, и ядохме Тялото Му и пихме Кръвта Му на една трапеза. Така че не трапезата е проблем. И не забравяйте, че християните винаги са правили трапези, вечерите на любовта, затова и Царството Божие е оприличено на трапеза, вечеря, и то голяма вечеря [33]. Но трапезата не трябва да бъде нечиста, за да стават неприлични неща. Нека ви кажа нещо. Има и друг вариант. В текста, с който разполагам, се казва „обща“. Тук го тълкуваме като обща трапеза, т.е. за приятели. Но „κοινήν“ означава и нечист. Но в друг кодекс вместо „κοινήν“ (общ-а) е написано „θοίνην“, което  ще рече гуляй и забавление; какво става, когато започнем да ядем и пием, след това започваме да се напиваме, да пеем, да трошим, да танцуваме, да говорим лошо, неприлично и т.н.! Християните подреждат масата и канят приятели, но не  се забавляват така. Ходят и на гости. „Елате да хапнем“, ще ни кажат някои от нашите приятели християни. Ние ще отидем. Как ще се храним? Както казва свети Исаак Сириец. „С целомъдрие яж и пий, както подобава на Божиите чада“… красиво, премерено, като Божии чада! [34] Трябва да се каже, че темата за т. нар. социални отношения и развлеченията е ахилесовата пета на християните, именно защото нашите християни са пропити с този светски начин на мислене.

Християните и изневярата

И още нещо. В друг ръкопис вместо „κοινήν“ е „κοίτην“ – легло. И така, това, което е написано в Посланието до Диогнет, ще го обясним по следния начин: цитира се обща трапеза, но не и общо легло. Какво означава това? Че когато нравите на християните започнат да се разхлабват, тогава започват да спят с жените на другите. Това е ужасно. В наши дни, разбира се, прелюбодейство е извън  гражданския брак, както и от Божия закон, и от всички традиционни задължения. Ние казваме: „И какви са тези неща? Предразсъдъци. И какво ще рече  прелюбодейство?“! Уверявам ви, че прелюбодейството, за съжаление, води до пълен крах – знаете ли къде? – сред нашите християни! Възможно ли е?!….. Да не кажа и за предишното, – много от вас, които ме слушат, ще бъдат свидетели, – че нашите християни също правят аборти! И християните ни правят аборти, и християните прелюбодействат!… Ще ми кажете: „Е, тогава… тогава сме достойни за много сълзи и много плач!“ Точно затова имаме проблем как да устоим като християни в един толкова покварен свят. Отново свети Игнатий казва на свети Поликарп: „На сестрите ми кажи да обичат Господа, да са доволни със съпрузите си по плът и дух“. [35] Кажете на сестрите ми – казва той, – на жените, на християнките, да обичат Бога и да са доволни от мъжете си по плът и по дух. „Мъжът ми.“ Или: „Жена ми.“ Нищо друго. Това казва и св. апостол Павел. И наистина, говорейки за порочността, той казва на Солуняните следното: „и да не престъпничи и измамва в това нещо брата си „, не излизай от границите на брака, „не поглеждай към друг човек“, „защото Господ отмъщава за всичко това .. Защото Бог не ни призва към нечистота, но към светост“[36] Какво тогава означава да бъдеш християнин в този свят? Не тичам към прелюбодейство. И ако съм млад, ако съм неженен, не се впускам в блудство, а оставам целомъдрен, за да може Църквата да дойде с тези венци, независимо дали съм момче или момиче, да ме увенчае на арената на чистотата и девствеността. И за момичето, и за момчето. Ето какво означава да бъдеш християнин в един покварен свят. Християните имат плът, но не живеят  плътски.

Шесто. „Те са в плът, но не живеят по плът.“ [37] Бихме казали, че това е обобщен израз на духовния човек. Християните са в плът, „в плът са“, те са в плът, както сега вие и аз сме в телата си и имаме своето битие, „но не живеят по плът“,   не живеят плътски. Бог е създал материята и тялото, но за да се въздига към Бога.

Но в момента, в който това не e направено и тялото бъде откъснато от Бога, то става душевно, биологично, плътско. Това ни напомня какво казва Бог за хората по време на потопа. „Духът Ми няма да пребъдва в човеците до века“, Светият Ми Дух няма да пребъдва в тях, „защото  са плът“. [38]! Но нима не били плът? Той няма предвид това, а че плътта, телата им станали плътски, т.е. паднали тежко на земята, вместо да се издигнат на небето. Затова  християнинът също одухотворява материята, както Бог претворява хляба и виното в Плът и Кръв на Христос, или както Бог Слово  одухотворил плътта, която приел. Отново св. Игнатий пише на Ефесяни: „А нещата, които вършите по плът, те са духовни, защото всичко вършите в Иисуса Христос.“[39] „Вършите“ не е в повелително наклонение; а в сегашно време. Тоест той казва, че нещата, които вършите с плътта, и са в Христос, накрая се превръщат в духовни. Намираме се на една трапеза. Какво представлява трапезата? Процесът, при който поставяме храна, хляб и вода в стомаха си е нещо плътско, бихме казали. Но ако стане така, както Бог иска, тази трапеза се нарича духовна трапеза. Ние не ядем дух… а нещо плътско, материално, ние го превръщаме в нещо духовно, нещо по-висше. Критерият за материалните неща е Иисус Христос. Ето защо св. ап. Павел пише: „всичко, що не е от вяра, е грях“. [40] Всичко, което не идва от вярата, е грях. Това означава, че дори най-дивните неща, когато не са от вяра, т.е. когато са извън Иисус Христос, са грях. Затова, съвсем накратко, ще ви кажа следното. Пазете се от хуманизма, който се разпространява. Защото всички тези хуманизми говорят за човека, но без Бога; говорят за мир, но без Христос; говорят за дух, но без Светия Дух. Всичко се вижда в светлината на Небето.

Седмо. „Те прекарват своите дни на земята, но са граждани на небето“. [41]

Това е предишният смисъл с друг израз. Живеят на земята, но християните са граждани на небето. Техните дела са земни, както и животът им, но те живеят думите на апостола: „Нашето живелище е на небесата“ [42], защото там е тяхната родина. Всичките им дела винаги преминават през критерия на небето; всичко се вижда в светлината на небето; всяка земна полза в която и да е област от живота им винаги се оценява от небесната полза. Казват ми да потърся работа, която ще ми донесе много пари. Как да преценя? „Това е за твоя полза“, казват те. Как да преценя? „Но това е за твоя полза!“ Дали това е полза или не, винаги се преценя от небесната полза. Сигурно това ще ми навреди духовно? Какво казва Господ? „Ако дясното ти око те съблазнява, извади го“.[43] Какво означава това? Ако тази твоя полза е е толкова голяма, като дясното ти око или като дясната ти ръка, тогава извади го, отрежи я, защото ти е от полза да влезеш в Божието царство без тази земна полза.

Затова, възлюбени, за всяка наша земна полза като християни в този свят, ще имаме този критерий: това, което смятам за полза, дали е небесна полза? Ако има небесна полза, ще направя това, което е в този свят; ако не е, ще се отрека от него. Ще ме нарекат глупак. Но кой е глупав и кой умен се вижда през призмата не на временното, а на постоянното. Ако аз спечеля Божието царство, а ти накрая го загубиш, ела тогава да ми кажеш кой е умен и кой е глупав. Християните със своя живот превъзмогват държавните закони.

Осмо и последно. „Те се покоряват на законите и все пак чрез своя живот изпълняват повече отколкото законът изисква.“ [44] Колко красиво! Той казва, че те са убедени в човешките закони, законите на държавата, но по начина, по който живеят, те стоят над законите. Това е положението на идеалната държава, в която законите застиват, защото няма нарушител! Платон би завидял! Той също си мечтаел за такава държава; но идеалната държава, за която мечтал и на която  завиждал, останала утопия за него и за потомците му. Идеалната държава може да бъде постигнато само от истински християни. Но ако в нашите християнски общества, за съжаление, законът и жандармерията съществуват, това е така, защото не живеем по евангелски. Християните са длъжни да се подчиняват на законите на държавата, стига тези закони да не противоречат на Божия закон.

Ето защо християните спазват законите, те са най-стриктно спазващите закони граждани. Но когато законът на държавата противоречи на Божия закон, тогава те го отричат и стават мъченици. Евангелският живот в никакъв случай не е утопия; всеки може да го живее, ако иска. Прилагането на Евангелието във всяка епоха не е утопия. Когато отиваме и посещаваме уроци по Свето Писание, когато ходим на църква и се молим, ние показваме, че желаем да живеем евангелски живот. Но да не си помислим, че този евангелски живот е утопия. Той е въпрос на правилна вяра. От момента, в който ще повярвам правилно и разбера нещата правилно, ще тръгна и ще намеря кое е моето място в този настоящ живот в един покварен свят, който все повече отстъпва от Бога. Присъствието на християните е постоянно историческо чудо и младите хора – особено младите хора, и аз се обръщам към тях – могат да преживеят това чудо, ако искат. Това именно пише евангелист Йоан, това, което той отбелязва в първото си послание. „Тази е победата, която победи света – нашата вяра“ [45]. И чрез тази вяра в Иисус Христос те побеждават света.

„Kаквото е душата за тялото, това са християните за света!“

Без да навлизам в подробности, ще ви прочета още малко от Посланието до Диогнет. „Те обичат всички хора и са преследвани от всички. Те са непознати и осъдени; те са предавани на смърт и връщани към живот. Те са бедни и все пак обогатяват мнозина; лишени са от много неща и все пак изобилстват във всичко; те са презрени и все пак в своето презрение те се прославят. За тях се говори зло и все пак те са оправдани; те са хулени и благославяни, те са обиждани и отвръщат на обидата с почит; вършат добро и са наказвани като злосторници. Когато са наказвани те се радват, като че ли им е подарен живота. Да обобщим всичко с една дума – каквото е душата за тялото това са християните за света.“ [46] И накратко, казва Диогнет, като завършва нашата тема, каквото е душата в тялото, такова са и християните в света. Християните са „солта на земята“ и „светлината на света“! „Те крепят света.“[47]

Ако светът все още съществува, ако този свят, който все повече се отдалечава от Бога като падаща звезда, ако този свят отстъпва от вярата и все още не е унищожен, това е така, защото християните съществуват, защото те държат и крепят света! Възлюбени, това е положението на християните в света. Християните са „светлината на света“, те са „солта на земята“[48].

Край на беседата

превод: Константин Константинов

Бележки:

  1. Προς Διόγνητον, ΒΕΠΕΣ 2, V, 6. Έκδ. Αποστολικής Διακονίας της Εκκλησίας της Ελλάδος, Αθήναι 1955, σ. 253.
  2.  Αγ. Ιγνάτιος, Προς Πολύκαρπον, ΒΕΠΕΣ, V, 40. Έκδ. Αποστολικής Διακονίας της Εκκλησίας της Ελλάδος, Αθήναι 1955, σ. 283.
  3.  Βλ. Α’ Κορ. 5,1-11.
  4.  Διδαχή των δώδεκα Αποστόλων, ΕΠΕ, κεφ. ε’, στ. 1-3, Εκδ. Οίκ. Ελ. Μερετάκη, «Το Βυζάντιον», Θεσ/νίκη 1993, σ. 16.
  5.  Διδαχή των δώδεκα Αποστόλων, ΕΠΕ, κεφ, δ’, στ. 9, Εκδ. Οίκ. Ελ. Μερετάκη, «Το Βυζάντιον», Θεσ/νίκη 1993, σ. 16.
  6.  Βλ. Άγ. Γρηγόριος ο Ναζιανζηνός, Απολογητικά, MPG 35, Λόγος Β’, παρ. ις’, σ. 435,12: «τω όντι γαρ αύτη μοι φαίνεται τέχνη τις είναι τεχνών, και επιστήμη επιστημών, άνθρωπον άγειν, το πολυτροπώτατον ζώον και ποικιλώτατον». •
  7.  Προς Διόγνητον, ΒΕΠΕΣ 2, V, 7. Έκδ. Αποστολικής Διακονίας της Εκκλησίας της Ελλάδος, Αθήναι 1955, σ. 253.
  8.  Άγ. Ιωάννης ο Χρυσόστομος, Κατά Μεθυόντων, MPG 50, Λόγος Α’, παρ. α’, σ. 433: «Απόλαυε λουτρών, μέτεχε τραπέζης, οινοποσία κέχρησο συμμέτρω, καν κρεών απογεύεσθαι μέλλης, ο κωλύων ουδείς. πάντων απόλαυσον, μόνον αμαρτίας απόστηθι».
  9. Βλ. Λουκ. 14,16-24.
  10.  Άγ. Ισαάκ ο Σύρος, Ευρεθέντα Ασκητικά, ανατύπ. Ιωακείμ Σπετσιέρη, Λόγος Ζ’, Εκδ. Ρηγοπούλου, Θεσ/νίκη 1978, σ. 33.
  11.  Άγ. Ιγνάτιος, Προς Πολύκαρπον, ΒΕΠΕΣ, V, 40. Έκδ. Αποστολικής Διακονίας της Εκκλησίας της Ελλάδος, Αθήναι 1955, σ. 283.
  12.  Α’ Θεσ. 4, 6-7.
  13.  Προς Διόγνητον, ΒΕΠΕΣ 2, V, 8. Έκδ. Αποστολικής Διακονίας της Εκκλησίας της Ελλάδος, Αθήναι 1955, σ. 253.
  14.  Γέν. 6, 3.
  15. Άγ. Ιγνάτιος, Προς Εφεσίους, ΒΕΠΕΣ VIII, Έκδ. Αποστολικής Διακονίας της Εκκλησίας της Ελλάδος, Αθήναι 1955, σελ. 266, 8.
  16.  Ρωμ. 14, 23.
  17.  Προς Διόγνητον, ΒΕΠΕΣ 2, V, 9. Έκδ. Αποστολικής Διακονίας της Εκκλησίας της Ελλάδος, Αθήναι 1955, σ. 253.
  18. Φιλιπ. 3, 20.
  19. Ματθ. 5, 29.18, 9. Μάρκ. 9, 47.
  20.  Προς Διόγνητον, ΒΕΠΕΣ 2, V, 10. Έκδ. Αποστολικής Διακονίας της Εκκλησίας της Ελλάδος, Αθήναι 1955, σ. 253.
  21.  Α’ Ιωάν. 5,4.
  22. Προς Διόγνητον, ΒΕΠΕΣ 2, V, 11 – VI, 1. Έκδ. Αποστολικής Διακονίας της Εκκλησίας της Ελλάδος, Αθήναι 1955, σ. 253.
  23. Πρός Διόγνητον, ΒΕΠΕΣ 2, VI, 7. Έκδ. Αποστολικής Διακονίας της Εκκλησίας της Ελλάδος, Αθήναι 1955, σ. 253.
  24.  Βλ. Ματθ. 5,13-14. “ΛΟΓΟΙ ΑΦΥΠΝΙΣΕΩΣ” † π. ΑΘΑΝ. ΜΥΤΙΛΗΝΑΙΟΥ ΙΕΡΑ ΜΟΝΗ ΚΟΜΝΗΝΕΙΟΥ ΣΤΟΜΙΟΝ ΛΑΡΙΣΗΣ ΕΚΔΟΣΕΙΣ «ΟΡΘΟΔΟΞΟΣ ΚΥΨΕΛΗ»