Изкушенията „отдясно“ и „отляво“

Автор: архим. Христодул Кутлумушки

„Дясно“ и „ляво“ не се отнасят само до позицията на партиите в парламента. С тях се определят две категории изкушения в духовния живот. Всъщност „дясното“ изкушение, като най-неуловимо, се смята за най-опасното!

Кога изкушението идва „отдясно“ и кога – „отляво“? Нека дадем пример. Когато лукавият ви внушава мисълта да измамите съдружника си за собствена изгода, това е „ляво“ изкушение. Знаете откъде идва и или го приемате, или го отхвърляте. Но ако злият ви дух ви нашепва: „Сега, братко, сме в криза, съдружникът ви няма семейство, така че е оправдано да го измамите в името на децата си“, тогава това е “дясно” изкушение, т.е. то се представя под прикритието на добра кауза или дори като необходимо зло. Измисля претексти за грях.

Изкушението отдясно може да бъде още по-… свято! Изкусителят се появява като ангел на светлината, с благоговейни мисли и места от Светото Писание. Той представя на ума лъжа под маската на истина. Изтъква една добродетел, но това е прикрито зло. По този начин може да доведе душата до враждебност под прикритието на защитата на вярата. И тогава егоистичният и нетолерантен човек мисли, че е Божи ревнител. Друг път може да култивира небрежност и безразличие под прикритието на умереност и кротост. А безразличният и ленивият е представен като мирен и кротък. Друг път може да прикрие коравосърдечието с одеждата на акривията или на искреността. А безмилостният е представен като мъдър и прецизен. Понякога изкушението приема други форми, за да скрие истинския си облик, да влезе като крадец и да плячкоса сърцето.

Пустинните отци познават козните на дявола, затова ни предупреждават за друго много коварно изкушение отдясно. Когато умът достигне дотам да се моли с топлина, когато човек се чувства спокоен и укрепен, тогава демоните, стремейки се да го дезориентират, идват отдясно, не заявяват кои са, а му показват лъжливи видения. Тогава умът си мисли, че е постигнал целта на молитвата. Така злият човек посява в мозъка семената на тщеславието и гордостта.

Много често злият дух използва истини. Говори истини в малките неща, за да ни заблуди в големите. Така дори един магьосник може да разкрива скритите неща или да „пророкува“ и да твърди, че черпи сила от Христос, но той е замесен със злото и пророкува това, което замисля самият дявол. Това е особено актуално в наше време, тъй като суеверието пуска корени в материалистичните общества, а днес то неусетно прониква в живота дори на християните. И светецът, и магьосникът може да знаят името ни или проблема, който ни занимава. Критерият за святост обаче е смирението и любовта, които човекът излъчва като естествен, благоуханен тамян.

Как да разпознаем изкушението отдясно? Първо, важи един общ принцип: ако нещо не е от Бога, дяволът носи горделиви помисли. Второ, трябва да осъзнаем, че много често това, което ни се струва напълно правилно, истинско и справедливо, е просто отражение на нашата лична воля.

Свети Антоний видял примките на дявола, разпръснати по земята, и се учудил и запитал: кой може да ги  преодолее? И той чул глас, който му казал: „Смиреномъдрието“.  Истинското и неподправено смирение именно разкрива примките на дявола. И смирението не означава просто помисли на смирение, нито, разбира се, външно смирени думи и външно благочестие. То е дълбокото осъзнаване на истинското ни положение, на това, че сме по-слаби от сянка, че каквото и да правим и каквото и да имаме, то не е наше.

Струва си да споменем тук, като пример за смирение, срещата на свети Зосима с преп. Мария Египетска. Първият е добродетелен авва, който заема най-високата степен на свещенството. Втората е бивша блудница, но цял живот живяла в пустинята и  достигнала най-висока святост. По време на неочакваната им среща в пустинята нито един от двамата не познава собствената си стойност и светост. Напротив, и двамата опират лицата си до земята, покланят се един на друг, просят благословение. Това е смирение, което идва от простото сърце. А простото сърце винаги се сравнява не с другите, а с безкрайната чистота и святост на Бога. Когато душата чрез своето поклонение се просветлява, тогава различава откъде идва нейната мисъл, чувство или разположение.

Всъщност смирението се изразява чрез духа на ученичеството. Този, който е наричан богослов, свети Григорий Богослов, нарича себе си ученик за цял живот. И старците в пустинята никога не приемали някое откровение, без първо да ги подложат на преценка от други (по-опитни) братя. Божията истина се разкрива чрез доживотното ученичество и любов.

Някои мислят, че външните дела, външната тишина или елементарната (или предполагаема) борба за вяра ги правят учители, прокурори, съдии на вселената. Дори да казват „простете ми, братя!“ и дори да казват „аз, грешникът“, те не го мислят сериозно. И няма по-голямо изкушение от това да мислим, че нашата борба и вяра ни дават право да действаме като критерий за православие или като инквизитори, но е парадоксално и удивително как чувството за изповядване на вярата или защита на традицията често може да се превърне в най-безкомпромисен егоизъм. Когато липсва истинско смирение, сърцето става твърдо като камък и потъва в бездната на предубеденото мнение, понякога дори на неблагодарността. И това именно наричаме прелест.

превод: Константин Константинов