Автор: митр. Антоний Сурожки

Днес ние празнуваме намирането на Животворящия Кръст Господен. За нас кръстът е знак за Божията любов към нас. Знаем, че на Кръста е бил разпънат Господ. Знаем, че на него Той е умрял с дълга, страдалческа, човешка смърт. Но чувството за реалността на смъртта на Богочовека рядко ни пронизва с този ужас и трепет, които трябва да живеят винаги в нашите души.

Кръстът е образ; но е било време, когато този кръст е бил мъчителна реалност при умирането на Човека Иисус от Назарет. За нас кръстът е свързан само с Него и с тайната на нашето спасение, но в онова време кръстът е бил „просто“, без значение колко ужасно е да се използва тази дума, оръдие за изтезания и смърт.

На кръста били заковавани престъпници, за да заплатят с мъчителна смърт за злото, което са сторили на хората и ужасната им смърт трябвало да всява страх в жителите на околните градове и села.

Кръстът бил наказание за престъпниците; и сред разпънатите се озовал Онзи, Когото наричаме свой Господ – Иисус Христос. Съдът на Синедриона и римския прокурор Го намерили достоен за смърт заради престъпление. Какви били престъпленията, заради които Той понесъл мъчения?

Първо, образът на Спасителят – Месия, явен на хората чрез Иисус Христос се оказал несъвместим с този образ, който те самите си били изградили в себе си. Истинският, живият Богочовек се разбил в идола, създаден от човешките представи за това, какъв Той трябва да бъде. Фалшивият образ на Месията някакси възтържествувал над Бога дошъл в плът.

Другото му престъпление било Неговото учение за любовта. То донесло страх и ужас във всяка душа, която не била готова да погине заради благовестието, понеже Евангелието съдържало страшната вест за това, че Царството Божие не допуска в себе си никакво самолюбие, че човекът е длъжен да се откаже от себе си, за да живее единствено с любов към Бога, към хората. Нито тогава, нито сега хората могат лесно да приемат това, защото то означава да убиеш в себе си всичко самолюбиво и низко.

Господ „извършил престъпление“ спрямо хората още заради това, че ги разочаровал. Те очаквали политически вожд, нужна им била единствено земна победа над поробилата ги Римска Империя, над чуждата, ненавистна власт, а Той им предложил Евангелието: смирение и кротост. Той ги призовал да обичат враговете си, както Небесният Отец обича всеки човек и сега, след Кръста Господен можем да кажем: обича с кръстната любов, обича до проливане на Своята Кръв, обича до смъртта на Своя Син.

И в това отдалечено от нас време, когато бил намерен Кръста, всичко било все още близко до реалността, можело да се докоснеш до него, да го пипнеш с ръка. Това дърво било все още конкретно, реално и сурово, като съд и смърт. Тогава той бил приет с трепет, ужас и любов и бил въздигнат – издигнат на високо – от Йерусалимския Патриарх, за да могат всички да видят кръстното дърво, на което като престъпник, заради злата воля на човеците умрял Царят на света и Спасителят на всичко, Този, Когото Бог изпратил не да съди, а да спаси света.

Да си спомним и ние за тази страшна, конкретна реалност на кръста и разпятието и да се поклоним днес на образа на този Кръст, да се пренесем духом в онези страшни дни, когато Бог чрез смъртта на Своя Единороден Син е удържал победа над тъмнината и ни е спасил от властта на смъртта, греха, дявола. Да отвърнем на любовта с любов – нека поне се поклоним на Дървото в случай, че останем чужди на онова, заради което е принесена тази жертва.

Да се поклоним на Кръста. Да осъзнаем, че Христос умря, защото престъпниците сме ние. Апостол Павел говори, че за праведник ще се намерят малцина, които да отдадат живота си, освен ако не е благотворител (Рим. 5:7), а Христос умря за ненавиждащите Го, за хората, които са способни, подобно на нас, да подминат Неговата жертва и да не се смутят в душата си, да не преодолеят волята си, да не се променят до край.

Да обърнем нашия поглед към Кръста. В Писанието е казано: „Ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“ (Иоан 19:37), ще погледнат към Него онези, които пробиха Неговите нозе, ръце, ребро. Тoва сме и ние, и ако самият Кръст не ни обнови, то рано или късно ще застанем пред Него в ужас, защото ще ни се наложи да отговорим пред собствената си съвест затова,  че сме пренебрегнали Кръстната Божествена Любов. Амин.

1989 г.

превод от руски: Мартин Димитров, източник: http://mitras.ru

Реклама