Автор: йеромонах Атанасий Симонопетритски

Старецът Арсений приемаше дървения материал от планината на арсаната в Дафни.

Там неговата постоянна добродетел, която упражняваше, както казваше, бе да лови риба и да пали кандилото на свети Николай в параклиса. „Нищо друго не направих от гледна точка на калугерския живот”, допълваше. Разбира се, качваше се в манастира на големите празници, на бденията, в неделите. Света Богородица обаче – която чрез св. Петър Атонски ни обеща, че няма да остави никой светогорски монах без да го спаси с молитвите си, ако той остане до края на живота си на Света Гора – показа своята майчинска любов и към о. Арсений. Така една майски следобед, докато ловял риба с една малка лодка – дълга не повече от три метра – се вдигнал силен вятър и му отнесла греблата. Той нямал нищо в лодката, нито вода, нито ядене, нищо. Лека-полека вълната го понесла и отнесла на север към Северните Споради, близо до о-в Кира-Панагия. Междувременно – понеже вълната била страшна- той, клетият, повърнал. За да не се обезводни организмът му, пиел морска вода! Но морската вода причинява още по-голямо гадене. Така той постоянно повръщал и напълно изчерпал силите си. Легнал в лодката, очаквайки да умре. . . Отците разбрали, че се е отдалечил много от Света Гора, без да знаят къде се намира, и казвали: „С такава буря сигурно Арсений се е удавил“. Той обаче викал постоянно: „Пресвета ми Богородице, прости ми! Свети ми Николае, „плати ми”, задето ти палех 12 години кандилото. Избави ме и аз, ако се върна на Света Гора, ще стана аскет!“ Е, чула го Света Богородица и на втория ден течението променило своята посока. От северни Споради се озовал между Лимнос и Света Гора. Дотам го отвело течението. Но слънцето греело много силно, хляб можело да печеш на него, както той казваше характерно. Напълно бил изтощен и очаквал всеки момент да умре. Никога обаче не оставил молитвата и непрестанно викал: „Пресвета Богородице, спаси ме! Свети Николае, спаси ме и аз ще стана аскет!”.

На третия ден сякаш „буксир” дошъл и го издърпал от мястото, където се намирал между Света Гора и Лимнос и го довело точно под манастира ни! Озовавайки се долу, отворил очи и видял високо нагоре – както сякаш закачен на небето – манастира Симонопетра. Малко над главата си видял кулата, която имаме на арсаната, старата кула. Помислил, че вижда сън. Започнал да се щипе по тялото да види дали ще го заболи, дали е истина или сънува. Минало му през ум, че е умрял и вижда това от небето! Но си мислел: „Ама така ли виждат умрелите, наобратно? Не. Виждат света отдолу нагоре, а не отгоре надолу”.  Морето носело лодката, и я довело точно до кея! Събрал оскъдните си сили, които му били останали, изправил се и скочил навън, на брега. Паднал на колене и целунал земята на Градината на Света Богородица! Веднага отишъл на кладенеца, който имаме на арсаната, със студена вода. Дори не разбрал колко. . кофи вода изпил! Пил, пил, пил и след като се напил, отишъл в килията и запалил кандилото на Свети Николай. С плач паднал на колене и му казал: „Свети Николае, благодаря ти и ще изпълня моя обет!” След това ял и се съвзел от това терзание. На другия ден се качил в манастира. Когато отците го видели, се изумили. Казали му:

– Арсение, как се озова тук? Как успя?

Той им казал за чудото, което направили Света Богородица и свети Николай. Старецът Геласий, който бе епитроп, му каза с престорено недоумение:

– Свети Николай и Света Богородица на тебе, ленивеца, намериха да помогнат!

Старецът Геласий имаше силен характер. Не „цепеше басма” на никого. Арсений обаче не се предаде. Поиска да се изповяда. Тогава в манастира „работеше” братът на покойния старец Йосиф Исихаст, о. Атанасий. Държаха го за четец един-два месеца, даваха му пари и отиваше отново в Неа Скити и живееше от това. Това бе като негов „ръчен труд”. Отците нямаха други по-млади монаси да четат. О. Атанасий – като чу историята на отец Арсений-  го посъветва да се изповяда при папа-Харалампий, по-късно игумен на манастир Дионисиу, който тогава бил в Буразери. Свята душица! Така и стана. При първата изповед, която направил при папа-Харалампий, се променила душата на о. Арсений. Папа-Харалампий имал голям дар на молитва, много любов и човеколюбие. Пресъстрадателен към всички хора, проявил и към него любов. Говорил му дълбоко в сърцето и му дал едно аскетическо правило. Старецът Арсений правил всичко, поклоните, постите. Даже започна лека-полека да намалява яденето си и докато бил достатъчно пълничък, станал като хърба! Искал да стане аскет. Когато чул това старецът Геласий, го „отрязал”, казвайки: „Ту нямаме хора да четат и да пеят (о. Арсений бил и певец) и ти искаш да станеш аскет!” Какво да прави милият? Не ставало да прояви непослушание към епитропа и към игумена. Останал.

Отдал се на молитвата на ума. Стигнал до там да има толкова благодат от Бога, че удрял главата и казвал: „Твърда глава! Толкова години минаха напразно. . . Ето, сега разбрах реално къде е сладостта! Толкова години, какво правих? Работих без да имам заплащане!” Започна да се моли непрекъснато и да прави поклони. Игуменът се трогна и му каза:

– На 70 години си. Къде искаш да отидеш за аскеза?

– В Каламици, геронда!

Това е една местност на 45 минути от манастира, надолу към морето. Хубаво, много хубаво място, очарователно, тихо, до морето. Там имаше една стара къщурка. Поправихме я, прокарахме вода, прокарахме нормален път и го заселихме. Първият път, когато трябваше да дойде в манастира, 45-те минути ги вървя три часа и половина! Не можеше да вързи бързо, защото се бе разбрал с игумена да не ляга повече в легло, нито да сяда на стол! Прав да  спи, прав да яде, прав да се моли! Даже, за да не пада, беше заковал в главната греда на покрива две халки. Оттам спусна въже, което – поради тежестта на тялото му – се беше извило. Върху тях поставяше мишниците си и така „спеше”! От дългото правостоене вените на нозете му се спукаха. Долните му крайници се бяха подули, бяха станали като слонски нозе. . . Когато го видяхме, се ужасихме. Не обуваше чорапи. Постоянно бе бос. Когато игуменът го видя, му каза:

– Отче Арсений, да отидем на лекар!

– Остави, геронда – му отвърна усмихнато – Греховна кръв е това! Да изтече, да видим бял ден пред  Бога. . .

Старецът го съжалил, трогнал се и му казал:

– Добре. Постъпи както искаш.

Нито малко, нито много, стигнал дотам да спи един час в денонощието и постепенно ограничил яденето. Започнал да яде само 11 маслини и един сухар сутринта и още толкова маслини вечерта, отново с един сухар. Нищо друго!

Навлажнявал сухара си и ядял маслинките си винаги прав.  Нито на Пасха, нито на Рождество Христово ядял нещо повече, нито плодове, нито кафе, нито сладки неща, нито ядене. След няколко години получи глаукома, която не се лекуваше. Остана полусляп. Доведохме го в манастира. Принуди се, милият, с голяма скръб да остави постницата си. Видя го като Божие допущение. Дойде в манастира и  водеше същия аскетически живот Междувременно от правостоенето получи двойно изсипване. Имаше ингвинална херния, стомахът му висеше, като две големи торби. От голямото недояждане беше станал кожа и кости. Въпреки това всяка вечер – от Повечерието до сутринта – бос правеше в течение на девет часа дълбоки поклони. Имаше и една цицина като орех на челото. Ние мислехме, че е някакво туморно образование. Не разбирахме. Така, една вечер игуменът го чу извън килията му и се спря. Чуваше го, че плачеше и казваше „Господи Иисусе Христе, помилуй ме” и правеше поклони. Хоп, игуменът отворил вратата и влязъл.  Старецът Арсений го усетил, станал и му отдал поклон.

– Какво правиш дядо Арсение?

–  Геронда, по твоите молитви – правилото ми!

– Поклони правиш?

– Да.

-Ама защо нямаш една чердже долу на земята и правиш поклоните върху дъските?

– Геронда, благослови! Ами помислих, че не върви аскеза и чердже!  Не е нужно нито чердже, нито килимче, нищо, нищо.

– Ама не виждаш ли, че тук се е появило туморно образование и ще те заведем на лекар? Защо удряш главата си в пода?

Плачейки със съкрушение о. Арсений, отвърнал:

– Геронда, толкова съм грешен, греховете ме задавят и молитвата ми не може излезе от гърлото ми! Как ще премине тавана и ще я чуе Христос? Поне да чуе удара от главата ми, за да се смили над мене!

Игуменът се трогна и му отвърна:

– Да бъде благословено! Постъпи както искаш.

Беше 12 март, 1980 г. Бях чреден през онази седмица – през Великия пост – и понеже празнувахме паметта на свети Симеон Нови Богослов, служихме Преждеосвещена Литургия. Не видях о. Арсений да се причасти на тази Литургия, иначе се причастяваше всекидневно. Имаше благословение от игумена. Постеше толкова много и следваше цялата тази аскеза. Въпреки че бе неук, беше прочел св. Симеон Нови Богослов. Почти го беше научил наизуст. Цели слова от светеца, казваше ги като песен!

превод: Константин Константинов

*снимката е илюстративна