Възкресението на Лазар

Автор: митр. Антоний Сурожки

Ние стоим на границата на Страстната седмица и на тази граница, в образа на Лазар и неговото възкресение, пред нас изгрява голяма, радваща ни надежда: Господ е по-силен от смъртта, Господ я е победил – не само в този пряк смисъл, в който тази победа е явена с телесното възкресение на Лазар, но още и в един друг, който, може би, се отнася непосредствено за нас всеки ден.

Бог е създавал човека като Свой приятел; това приятелство, което съществува между нас и Него, се задълбочи, стана още повече по-тясно в нашето Кръщение. Всеки от нас се явява приятел Божий, както е бил наречен Лазар; и този приятел Божий е живял във всеки от нас: живял в приятелството с Бога, живял с надежда, че това приятелство ще се задълбочава, ще расте, ще свети. Понякога това е било в ранните дни на нашето детство; понякога по-късно, в юношеските години: във всеки от нас е живеел този приятел Христов.

А след това, в течение на живота, както повяхва цветето, както се изтощава в нас животът, надеждата, радостта, чистотата – се е изтощила и силата на този приятел Господен. И често-често ние чувстваме, че в нас, като в ковчег, някъде лежи – не може да кажем „почива”, а именно лежи, поразен със страшна смърт – четиридневният приятел Господен, този, който умря, и към чийто гроб сестрите се боят да дойдат, защото той вече се разлага телесно …

И колко често над този приятел плаче нашата душа, колко често го оплакват и Марта и Мария: тази страна на нашата душа, която по своето призвание, по своите сили и възможности е способна да мълчи в нозете Господни, слушайки всяко Негово слово, ставайки жива и трепетна от всяко животворящо слово Господне, и онази страна на нашата душа, подобна на Марта, която би могла в правда и чистота, с вдъхновение, да върши Божиите дела в живота, която би могла да бъде не разтревожена слугиня, не неспокойна Марта, каквато ние често биваме по образа на обърканата Марта от Евангелието, а трудолюбива, творческа, жива Марта, способна да превръща със своите ръце, със своята любов, със своята грижа всичко най-обикновено около нас в Царство Божие, в явяване на човешката любов и на Божията любов. И така, тези две сили в нас, безплодни, стигнали до задънена улица – Марта и Мария, силата на съзерцанието и творческата сила, плачат за това, че умря Господният приятел Лазар.

И скоро, за минути, към нас се приближава Господ, и ние сме готови, като Марта, да възкликнем: Господи, защо Ти не беше тук в момента, когато се решаваше борбата между живота и смъртта, в момента, когато Лазар беше смъртно наранен, но още жив, и можеше да бъде удържан в този живот! Ако Ти беше тук, той не би умрял … – И чуваме Неговото слово: Вярваш ли, че той ще възкръсне? – И ние, като Марта, сме готови да кажем: Да, Господи – в последния ден …

И когато е говорила Марта, тя е казала това с такава надежда: Аз винаги съм вярвала, че Ти си Господ, и аз вярвам, че Лазар ще възкръсне в последния ден! … А ние казваме това печално, тъжно: Да, в последния ден ще възкръсне, когато вече, както се говори във Великият канон, ще свърши тържеството на живота, когато вече ще бъде късно да се твори на земята, когато вече ще бъде късно да се живее с вяра и надежда и ликуване в нарастващата любов …

Но Господ и на нас говори, както на нея; говори на нашата безнадежност, както казал на нейната съвършена надежда: Аз съм възкресението и животът! И ако някой вярва в Мене, и да  би бил мъртъв – ще възкръсне …

И тук ми се иска да си спомним и нещо друго: Марта не е знаела, че три дена преди това Христос казал на Своите ученици, че Неговият приятел е смъртно болен, не знаела, че Той му е позволил да умре, за да възкръсне, но вече богат с такъв опит, с такава победа Божия, че вече нищо да не може да го разколебае …

Дошъл Господ и заповядал на Лазар да стане от мъртвите: ето образ за нас. Той лежи във всеки от нас – умрял, победен, заобиколен от нашето жалеене, често безнадеждно. А днешното Евангелие, на самата граница на Страстната седмица, ни казва: Не бойте се! Аз съм възкресението и животът! Този приятел Господен, който е живял във вас, който все още е във вас, който и да изглежда безнадеждно мъртъв, от едно Мое слово може да възкръсне – и наистина ще възкръсне!

И ето – да влезем в Страстната седмица с тази надежда, с увереността, че ние отиваме към Пасхата, към прехода от временното към вечното, от смъртта към живота, от нашето поражение към победата Господня. Да влезем в Страстната седмица с трепет за това, как ни е възлюбил Господ и на каква цена Той ни дава живот, да влезем вече с надежда, със светлина и с радост от настъпващото възкресение. Амин.

Събота преди Страстната седмица

23 април 1967 г.

превод: Димитър Петров

източник: http://www.mitras.ru/, Блог за митр. Антоний Сурожки

Още статии от митр. Антоний Сурожки: тук