О. Николай Лудовикос беседва върху думи на Иисус Христос, адресирани към вярващи, които въпреки вярата си често не разбират същността на Божиите послания. Христос подчертава, че истинското ученичество включва не само слушане, а постоянство в словото Му – „пребъдване“ в него, което води до познаване на истината и освобождение. Истината на Бога дава радост и освобождение от илюзиите и страданията на света. Лудовикос обяснява, че това не е просто интелектуално знание, а практическо и опитно преживяване, което променя живота на човека и го прави свободен:

Автор: о. Николай Лудовикос

“Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи”.

Христос говори на вярващите, и тук е трагичното, че в крайна сметка те не разбират много неща. По-нататък ще видите какъв разговор е принуден да води с вярващите, а не с невярващите. Всичко, което ще последва, е диалог на Христос с вярващи, тоест с нас, и това е много важно, защото е начин да видим колко много и разнородни неща се натрупват в тази връзка, която имаме с Бога.

И така, Господ рече на повярвалите юдеи, на тези, които вярват, следното:

„ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици”.

Тоест вие, учениците, трябва да пребъдете в това, което говоря. Всички искаме да бъдем Христови ученици, нали? Не мисля, че някой не би искал да бъде, всички бихме искали да бъдем и да се наричаме ученици. Тук обаче има едно условие:

ако искате да бъдете Мои ученици, ще слушате това, което ви говоря, ще правите това, което ви говоря и то ще бъде екзистенциален закон за вас, ще бъде нещо, което ще ви интересува, нещо, към което ще се стремите. Това означава да сте ученици, не може да сте Мои ученици и да Ме пренебрегвате.

Едно е да се опитваш да слушаш Христос и да се проваляш поради слабост, и съвсем друго е изобщо да не се занимаваш и изобщо да не те занимава това ученичество като екзистенциално събитие. Така че слушайте какво казва по-нататък:

„Когато пребъдвате в словото Ми, ще познаете истината и истината ще направи свободни“.

Обърнете внимание на това, ако човек го разбере, ще стане много щастлив. Истината, така както Бог я открива, истината за съществата, истината за живота, истината за смъртта, истината за всички неща ни прави много щастливи, защото ни освобождава от много потискащи лъжи. Истината за връзките, истината за брака, истината въобще за обществото, за икономиката, за справедливостта, тази Божия истина освобождава от много измами и самозаблуди. И тъй като това се случва, човек започва да се радва. Това е единствената радост, тази радост е образ на царството Божие. Човек вижда всичко такова, каквото е: цветята, растенията, дърветата, хората, връзките, брака, безбрачието, монашеството. Тази истина е истина на едно Същество, Което обича силно и е вложило щастие и радост във всички неща. Тази истина, щом някой я докосне, започва да се радва и изчезват депресиите, страданията, големите оплаквания и тъгата. Защото днес има хора, които не се оплакват, но са много тъжни. Има други, които не протестират срещу никого, но са много свити в себе си. Това е много важно, бих могъл да ви говоря пет часа за тази тема, дано да убедя някого как Божията истина освобождава и това поражда огромна благодарност. Съществува една истина, която ни освобождава от всички лъжи и създава в нас прекрасно състояние и духовна радост, това е радостта да знаеш как стоят нещата. Казвам ви, че много велики философи биха разменили живота си 100 пъти за такава малка сигурност. Следователно, ние имаме тази сигурност опитно, където Христос ти казва: „Това, което говоря, е истината, това е Божията истина, и тази истина ще те освободи, защото ще те научи как стоят нещата.“

Преди няколко дни в един друг манастир се срещнах с една китайка. Тя изглеждаше като китайка и се приближи към мен. Тя ми каза:

– J’suis orthodoxe – говорехме на френски.

Казвам:

– О, разбира се.

Тя ми казва:

– Искам да ви разкажа моята история.

И така, слушайте тази страшна история. Какво прави Христос днес и то е истинско. Тя ми разказа, че била инженер, спечелила много пари и в един момент, около 50-годишна, напуснала работата си и е започнала да търси, както ми каза, истината. Пътувала по целия свят, пътувала в безброй страни, търсейки и питайки за традиции, но в един момент, намирайки се в Африка, по-конкретно в Танзания, отишла да се поклони в една римокатолическа църква. Разказвам ви го както ми го разказа тя. Докато вървяла натам, се молела и докато се приближавала натам, се молела на Христос, защото минала през всички други религии, била в Индия, в Китай, разбира се, и имала надежда в Христос. И се молела и вървяла към храма и там, докато се молела, ми казва:

– Видях Го, видях Го на хоризонта, да ми говори, да ме гледа.

И ми казва:

– Това беше по-реално – казва – от вас, които ви виждам сега. И аз Му казвам: „Кажи ми, моля Те, ако си Бог, защото съм глупава и нищо не разбирам“.

И Христос ѝ казва:

– Аз съм Бог, Който е създал всичко, създал съм всички същества и теб, и имам особена грижа и любов за всички същества и за теб лично. Не Ме поставяй под съмнение отсега нататък, но направи това, което ще те помоля да направиш, за да Ме опознаеш повече.

До този момент аз бих се усъмнил в това като благочестива самозаблуда. Важно е обаче какво последвало и то е смайващо:

– Даде ми се – казва – в този момент дълбоко познание за всички същества и всички неща. Виждах в растенията, в насекомите, в птиците, в дълбините на океаните, в дълбините на Вселената, и виждах, че всичко е логично, прекрасно и чудесно и говори помежду си и е в пълно общение и има много и безброй езици и всичко е изящно и всичко работи и отразява тази прекрасна красота, която има и Той. И останах в това състояние три дни.

В това състояние човек не може нито да яде, нито да спи, нищо, той е в екстатично състояние, губи напълно усещането за време.

– Върнах се след три дни, гледам себе си да седя на балкона на един хотел, но дори не помнех как съм се озовала там. Единственото, което знаех, е, че бих искала да умра, за да се върна отново в това състояние, да направя всичко, за да се озова там. Чувствах такова щастие, толкова радост, най-вече чувствах се вечна, чувствах, че няма смърт.

Това е преживяване в Светия Дух, едно от великите преживявания, които Божията благодат дава, когато иска, на хора, на които няма друг начин да им помогне да се приближат.

– И после – казва – какво ще правя? Когато се съвзех от това, осъзнах, че преди живеех, а сега съм като мъртва.

Нейният живот бил толкова объркан.  Казва:

– И се питах какво да правя в този свят? И започнах да се моля на Христос: „Кажи ми какво да правя, кажи ми какво да правя, кажи ми какво да правя“. И в един момент чух – казва – глас в себе си: „Иди в Йерусалим“. Никога не бях ходила.

И тя си взима багажа и отива в Йерусалим, точно както ви казвам, без изобщо да се притеснява за нищо. И отива в Йерусалим, влиза в църквата „Възкресение Христово“ и там изведнъж:

– Докато седях и гледах наляво-надясно, се приближава към мен един свещеник и ми казва: „Искаш ли да се кръстиш?“. Аз нищо не казах, но след това отвърнах: „Да, искам“. И се кръстих – казва – и изпитвам голяма радост и единственото, което правя – е да чета всички евангелия ден и нощ. И дойдох на посещение в Гърция.

И дойде тук и чакаше да ѝ дойде визата. Аз й казах:

– Нека поддържаме връзка.

Казах ѝ името си, тя ме потърси и ме намери. Казва ми:

– А, вие сте известен в Гърция и извън нея. Вижте как се намерихме.

И сега иска да ми пише постоянно по духовни въпроси.

Това не е първият път, когато срещам подобно нещо, още два пъти, видях как благодатта осенява човека с такива резултати. Разбрахте ли сега? Съжалявам, че толкова много мои колеги-богослови и други са напълно отчуждени от такива преживявания, въпреки че Новият Завет е пълен с такива неща.

Тъй като ние не сме убедителни, самият Христос прави това днес. Разбрахте ли какво се случи с тази жена? Тази жена стана това, което казвам: „Познах истината“. Нейното познаване на истината не е интелектуално състояние, а психосоматично състояние на участие в нетварната светлина, в Божията слава. В този момент човек живее в Бога, не познава интелектуално нещо, а изведнъж живее изцяло в Светия Дух и това е състоянието на много хора от тези, които наричаме светци. Уморен съм да слушам за хора, които добре познавахме и днес с името им се злоупотребява толкова много от други, които нищо не разбират и са психически несигурни и реално имат нужда от психиатър. Те вземат една фраза от св. Паисий и се нахвърлят срещу всички, и разбира се, срещу мен и всеки друг, който се опитва да запази разума си. Те нямат никакъв опит за това какви са били светците и с каква благост и любов са докосвали всички около себе си. Някога св. Паисий ми казваше за тях:

– Какво да правим – казва – едно е благочестив (ευλαβής), а друго вреден (επιβλάβης). Има някои – казваше ми – които хващат догмата със зъби и скърцат със зъби във всички посоки.

Православният свят е пълен с такива хора, хора с големи психически проблеми, хващат се за една дума, за една фраза; вдигат шум и правят Църквата за смях. Да се правиш за смях не е проблем, но да правят Църквата за смях, това е нещо, което боли.

Христос говори само на повярвалите. На кого да говори? На кого да каже това, което ви казах, че съществува състояние на лудо щастие, на вечен живот, което се нарича познание на истината, на това как стоят нещата, и в това състояние човек не се страхува от нищо, нито смърт съществува, той е неуязвим. Там човек не чувства нито смърт, нито страх, нито болест. Съществува само вечен живот. Това е опитното познание на истината. Нито какво стана, нито кой стана, нито кой управлява, нито кой не управлява, нито дали ще хвърлят бомбата, нито дали ще дойде Байдън, нито дали ще дойде Тръмп, нищо от всичко това не съществува. Нито какво ще стане с децата ми, нито какво ще стане с мъжа ми, нито как ще се промени едното, как ще се промени другото, защото аз съм се променил, нищо не може да ме докосне. Това е блажено състояние и човек не може да го задържи за дълго, но когато го изживее, както тази китайка, китайците и японците, и не знам кои други, един ден ще ни поставят на мястото. Тези хора имат чистота, чистота на намеренията, благородство, което ние помним като далечно минало.

„Отвърнаха му и рекоха: „ние сме семе Авраамово, и никога никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще станете“?

„Ние сме деца на Авраам, никога не сме били роби. Какво ще ни кажеш, че ще се освободим? Какви глупости говориш сега?“ Слушайте и вижте, вярващите го казват това, ние го казваме това. Отговори им Иисус. Вижте сега как говори на бебета:

„Истина, истина ви казвам, дечица, че всеки, който върши грях, роб е на греха”.

Човек греши, когато се отнася погрешно към нещата и към себе си, и към тялото си, и към пола си, и към душата си, и към приятеля си, и към всичко останало. Това е грях. Грехът не е въпрос на морал, не е, че правиш лоши или добри неща, кого го е грижа за това? Грехът е, че се отклоняваш от своята онтологична истина. Това е забравено днес и сега с еднополовите бракове го видяхме. И защо е лошо? Не е лошо или добро в морален смисъл, а е онтологично падение, сякаш губиш ръката си. Това е онтологично. Разбираме ли какво е грехът? Губя душевни членове от себе си, губя част от истината си. Това е херменевтиката на греха, която днес е затъмнена от моралното значение на греха, което съществува при Аристотел, но не съществува в Новия Завет.

„А робът не пребъдва вечно вкъщи“.

Щом сте роби, значи погрешно се отнасяте към към хората, към себе си, и в този случай сте роби на това лошо отношение. И го правите по навик и това става втора природа.

„А Синът пребъдва вечно“.

„Аз – казва – обаче съм там постоянно, а вие не сте там, къде сте?“ В Румъния, в Сахара, в океана, в дълбините, плувайки, всеки е там, където е. Внимавайте сега, той говори на вярващи, подчертавам това. Кавгата обаче продължава:

„ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“.

Тогава ще бъдете свободни само ако Аз ви освободя, като ви разкрия Словото, истината на нещата, как човек трябва да диша, да живее, да мисли и да съществува според Бога, как Аз създадох съществата и как сте създадени и вие.

Това все още не го разбираме напълно, нали? Как сме създадени? Затова постоянно правим грешни неща, казваме грешни отговори, ядем грешна храна, имаме грешни връзки, имаме грешни реакции, защото не знаем как сме създадени и унищожаваме кого? Себе си. Затова, когато веднъж ме попитаха за смъртта, аз казах, че реално човек се самоубива. 9 от 10 се самоубиват поради погрешните неща, които правим. Разбрахте ли защо? Защото правим противоположните неща на всички равнища. Това е грехът. Грехът е това, което те убива преждевременно.

„Зная, че сте семе Авраамово“, знам, че сте деца на Авраам, „но търсите да Ме убиете“, искате да Ме убиете, „но търсите да Ме убиете, защото словото Ми се не побира във вас“. Това, което ви говоря, не се побира в главите ви и дори се обиждате. Аз ви говоря за вашата свобода, а вие се обиждате: „Каза ни, че сме деца на Авраам, каза ни, че сме роби, ще Го убием“. Виждате ли, тези благочестиви убиват Христос. Винаги благочестивите Го убиват и си Го представят по техен начин. Той е съвсем различен. Повечето хора, за съжаление, не се молят, защото си мислят, че знаят какъв е Христос. Ако обаче вземеш броеница, ще видиш, че е много различен. Ако влезеш в Литургия по-дълбоко, Той е много различен, няма почти никаква връзка с това, което ти казва умът. Защото лукавият, който ти внушава помисли, иска да не познаеш Христос такъв, какъвто е. Реално ние убиваме Христос, превръщаме Го в това, което не е.

Когато имам Платон и му казвам: „Виж, почисти ми двора“, това е оскърбление за Платон, за да разберете какво имам предвид. Платон е този, който е, може да те научи на толкова много неща, да те научи на философия. Сега давам пример, за да разберете, и ти му казваш: „Ела тук, Платоне“, и така нататък, „Браво, моля те, почисти ми двора и събери тревите настрана и запали огън“. Така обиждаме Христос. Възлагаме Му незначителни, нищожни задачи. Не се занимаваме с това, което Той иска да каже и да направи с нас. Но ако Той е Създателят, разбирате, че ние губим. Днес всички питат и тормозят свещениците, сякаш сме мюсюлмани: „Позволено ли е? Забранено ли е? Позволено ли е? Забранено ли е?“ И всички сме объркани от оправдания за всичко, което сме направили.

Въпросът е, че губиш огромната възможност в този единствен и неповторим живот да видиш Създателят какво иска да направи с теб. Кой е Той на първо място? Добре е да знаеш кой е Той и какво иска да направи с теб. Нищо от всичко това. Знаете ли колко е сериозно това? И какво предпочитаме? Като юдеите, ние не сме юдеи, не Му позволяваме да влезе в живота ни, в мислите ни.

„Аз говоря това, що съм видял у Моя Отец; а вие вършите онова, що сте видели у вашия отец“

Тук започват тежките неща. Аз казвам това, което чух от Отца Си, а вие правите това, което ви казва вашият баща. Кой е този баща? И той влезе в играта, откъде? Кой е той? Дяволът. Дяволът е “великият тълкувател”. Казах в едно моя беседа, че ако дяволът живееше сред нас, той щеше да е психотерапевт. Това щеше да работи. Един много добър американски психотерапевт щеше да ти казва: „Да, прав си“. Щеше да започва всяка сесия с теб, като ти казва: „Разбирам те, прав си“. „Оня ненормален, оня глупак, и оня идиот, и жена ти, която нищо не разбира. Виж сега как изглежда, в какво се е превърнала“. И така, когато приключи с тях, се обръща към Бога и му казва: „И този Бог, Който те е поставил сред тази лудост, не можеш да намериш справедливост“. И му вярваме напълно. И ще намериш и втора (любовница) за резерва, винаги трябва да има резерва, това казва опитът. Ще пренебрегнеш началника, подкопавайки го и подигравайки му се, ще измамиш себе си, и ужасното е, че всичко това, вместо да те доведе до изцеление, парадоксално те води до много по-дълбоко вътрешно объркване.

Въпросът е дали ти ще се промениш напълно. Защото ако се промениш, в Светия Дух, знаеш какво да правиш, имаш ключовете на другите и ключовете на живота. Имаш ключовете, Светият Дух ти казва за един ключ: „Тази врата с този ключ“, „Другата врата с онзи“, дава ти много ключове. Това се нарича разсъдителност.

И нима ще чакаме всички около нас да станат добри и съвършени и светци, за да се почувстваме и ние добре? Толкова ли много зависим от другите, от милостта на другите? Повечето хора живеят и умират така, оставени на милостта на другия, който не става добър, на мъжа ми, който не разбира, на жена ми, която не ме чувства, на свекърва ми, която не ме чувства, на свекъра ми, който ми взе имуществото. Това няма край. И да знаете, ние, които ден и нощ слушаме хорските проблеми, трябва да намерим начин да си запушим ушите, защото не издържаме след определен момент. От време на време получавам SMS или имейл: „Умирам, ще се самоубия, ако не говоря с вас“. И говориш с него и му казваш това, което имаш да му кажеш, и той казва: „Имате дарба“. Не, нямам никаква дарба, 95% съм сигурен, че не това е проблемът ти. Защото всички ние попадаме в това грешно състояние и много рядко някой идва на себе си и осъзнава, че: „Аз съм едно магаре, не знам защо, но всичко оплесквам.“

Аз бях направил това тълкуване за парализирания човек, който казва: „Нямам човек“. Бре, 40 години кой те издържа? Кой те храни безплатно? Кой те пои? Кой те преоблича? Кой те чисти? Кой, кой? Десетки хора и казваш: „Нямам човек!“ Каква наглост! Затова Христос му казва този ироничен въпрос: „Искаш ли да оздравееш?“ И отговорът: „Трябва да кажа, че искам да оздравея, защото как ще се оправдая, че стоя тук, но е много хубаво така, с толкова много глупаци, които ми служат“. Внимавайте, психологически този човек е инвалид. Парализираният се осмелява да каже: „Нямам човек!“ Кой го издържа всички тези години, 40 години? Кой, след като не може да се движи, кой го храни, кой го пои, кой го чисти, кой го пази, кой го утешава, кой го гали, кой му дава, на другия ден пак, ако беше сериозен, щеше да каже: „Боже мой, до мен имам Ангели, но не мога да им отвърна с нищо, защото съм развалина. Искаш ли да ме изцелиш, за да мога и аз да направя нещо за тях, да не бъдем вече тежест за тези Ангели, за да им служа през целия си живот“. Вместо това, спомняте си, Христос го изцели и, както казва преданието, той е този, който Го ударил по лицето пред първосвещеника.

“Отговориха Му и рекоха“

За да разберете какъв ад носим в себе си, повтарям, не Бог създава ада, ние го създаваме и Му казваме: „Ето адът, това искам“. „Може би не го искаш?“ „Това искам.“

В крайна сметка, те отговорили и казали:

„Наш отец е Авраам“.

Какво ни казваш сега? Отнемат Му и думата, „не говори много, защото нашият отец е Авраам“. Стават заплашителни. Иисус им казва: „да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови”. Какво направи Авраам? Дела на вяра. Той изостави земята си, роднините си, всичко и отиде там, където Бог го изпрати, без да знае къде го води. И му каза: „Убий и единственото си дете“. Той нямаше друго, и го взе да го убие. Но Бог го спря.

“А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога”.

Те ще Го убият в този момент. „Какво говориш, луд ли си, кой ще Те убие?“ Защото се надяват, че ще Го направят като тях. Надяват се, че ще Го направят себеподобен, както и ние прекарваме живота си, надявайки се да направим Бога като нас, да разбере най-накрая колко сме прави, колко сме прекрасни, колко хубаво сме направили всичко. Трепем се помежду си през целия си живот, за да докажем това.

И продължава:

„А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога. Авраам това не е правил“.

Вижте с какво спокойствие и какво търпение им говори. Аз съм изнервен, крещя и се ядосвам, а Христос говори с огромно търпение. На кого? На бъдещите си разпинатели: „Ще Ме убиете след малко, но някой ден може да разберете“. Казва тук: „Вие вършите делата на вашия баща“. Кой е вашият баща? Дяволът. Отговориха Му: „ние от блудство не сме родени; едного Отца имаме, Бога”. Ние никога не сме се покланяли на чужди богове. Имаме един отец, Бога. Казах че злото, което някои “благочестиви” правят на Църквата, не го правят и гонителите. Злото и объркването, което носят някои хора, бидейки 100% сигурни, че са чеда на Авраам. Това е проблемът: че “ние от блудство не сме родени, ние сме истинските православни!” и “избиват” всеки, който им попадне пред очите им и смятат себе си за критерий за истината. Знаете ли колко трудно е да се справиш с човек, който е в пълна заблуда? Не е невъзможно, само Бог може да го направи. Може да седи с часове, и аз като оратор съм го преживявал това доста пъти, да не слуша нищо от това, което му говориш, да седи търпеливо час, час и половина и щом чуе една фраза, да се хване за нея, да започне да реве и крещи, и живее с това чувство няколко дни, че разгромих още един еретик! И всички тези правят това в името на (светите) Паисий и Порфирий, с които нямат нищо общо. Дяволът каква връзка има с тамяна? Точно същата връзка имат и тези хора със старците Порфирий и Паисий. “Ние от блудство не сме родени; едного Отца имаме, Бога.”

Познавам семейства, защото идват при мен много млади хора, които поради такива нагласи са съсипани и разбити, и единият живее на изток, а другият на запад, и всеки вярва, че е истинско дете на Авраам. Внимавайте, защото това е много близко, не е далечно. Казах ви, че има два вида заблуди: едната е тази отляво, виждате, юдеите имат и двете заблуди тук. Ако някой има само заблудата отляво, положението е поправимо. Ако е придружена и от заблудата отдясно, че съм суперправославен, сякаш казват тук на Христос: „Не знаеш какво говориш“. Повярвалите казват това: „Всичко, което каза, беше глупост, остави ни, и ще имаме предвид, че не ни смяташ за истински деца на Авраам и че се осмеляваш да ни кажеш, че сме поробени и не сме свободни“. Казах ви, те са Неговите утрешни разпинатели, тези, които след няколко дни ще викат: „Разпни Го, разпни Го!“ „Имаме един Отец, Бога“.

„Да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати”

Самарянката не казва: „Аз съм дете на Авраам”. Тя се обръща към Него с покаяние и не Му казва, че е дете на Авраам и не знаеш какво говориш, а че знаеш много добре какво говориш и сега ми кажи как да поправя живота си, тази развалина, която представлявам, какво да направя. Това го пита и отговорът на Христос е известен: „Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина“. Какво поклонение? Какво ѝ казва? Това, което казахме днес, че истината ни освобождава. Съществува Светият Дух, чрез Който ще се покланяш, защото Той постоянно ти разкрива истината на света, на съществата, на себе си, на историята, на миналото, и на настоящето, и на бъдещето. И ставаш света Фотина или апостол. Същата тази сила на душата, която те хвърля в най-голямото разтление и болка, същата тази сила става сила на богопознание и участие днес. Забравили сме всичко това и си мислим, че отговорът на човешкия въпрос е в е правата, и скоро всички ще имат права. За щастие изкуственият интелект се развива толкова много, че накрая ще се разбираме много добре с роботи. Случайно съм в контакт с учен в тази област, участва в много изследванията, говорим си много често и наскоро ми каза за роботите, че вече започнаха да разбират, да познават, да виждат изражения на лицето и да разбират емоции, да виждат скоростта на реакциите, на дишането и т.н., да контролират мисълта на човека, дали е правилна или не, и да правят много бързи сложни разсъждения. Поставили четири робота и един човек в една стая и се опитвали да измерят времето, за което роботите ще открият, че някой от тях е човек. След няколко минути един робот казал: „Този не е като нас, този е човек“. И казват: „Да, този е човек“. И създателят го попитал: „Как го разбра?“ Отговорът бил, че мисълта на човека била пълна с противоречия. Защото човек едно мисли, друго прави, трето размишлява, за четвърто се извинява и пето очаква, докато твърди, че иска шесто. С две думи, само Светият Дух може да въведе ред в човека и да го направи много по-добър от роботите и да го освети…

превод: Константин Константинов

Вижте още: