На 27 декември честваме паметта на св. архидякон Стефан — първият мъченик за Христовата вяра. Проповедта на епископ Йован (Младенович) ни запознава с неговото житие и мъченически подвиг, като владиката споделя и своите духовни размисли за смисъла на мъченичеството и победата над смъртта:

Автор: епископ Йован (Младенович)

Във втория ден след Рождество Христово Православната Църква молитвено чества паметта на светия първомъченик и архидякон Стефан.

Стефан бил евреин,

и при това принадлежал към онази част от еврейския народ, която населявала гръцките области и говорела гръцки език. Бил сродник на апостол Павел, който по време на Стефановото мъченичество все още не бил познал истината на Христовото учение.

Страданието на свети Стефан станало една година след слизането на Дух Свети на апостолите, тоест същата година, когато Господ Иисус Христос се възнесъл на небето. Свети Стефан е първият християнин, пострадал за Господа, и

поради това се нарича и Първомъченик.

Неговото мъченичество е вълнуващо описано на страниците на Свещеното Писание на Новия Завет.

Свети Стефан се нарича и Архидякон,

защото е бил първи от седемте дякона, които светите апостоли поставили да служат и да подпомагат сираците в Йерусалим.

Както казва библейското свидетелство, Свети архидякон Стефан е бил, както и дванадесетте велики апостоли, вдъхновен от силата на Дух Свети. Вършел много чудеса и помагал на хората; всички негови добри дела се споменават в Свещеното Писание на Новия Завет. В първата година след страданието и Възнесението на Христос Свети Стефан, с изключителната сила на своята вяра, със своите думи и дела, подобно на думите на закона и пророците от Стария Завет, доказвал на евреите, своите сънародници, че те наистина са убили Месия, очакван толкова векове. Затова Стефан имал много врагове сред своите ближни, но винаги ги побеждавал със своите ясни и истинни думи. Тъй като не могли по друг начин да попречат на неговата проповед, те прибегнали, с помощта на лъжесвидетели, до клеветата, че той хули Бога и Моисей, както станало и с Господ Иисус Христос. Така народните духовните водачи настроили народа срещу свети Стефан. Както и Христос, Стефан бил лъжливо обвинен и арестуван. След арестуването му последвал съд.

На съда свети Стефан решително и красноречиво опровергал

една по една клеветите на лъжесвидетелите. Ясно и с голяма почит изложил цялата история на Израил от Авраам, който пръв получил обещанието за пришествието на Месия, до Моисей, за което говорил с особено благоговение и трепет. Но истината за Месия още повече разгневила свещениците и народните началници. В този решителен момент Архидякон Стефан погледнал към небето и съобщил на всички присъстващи за това, което видял: Ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога (Деян. 7:56). Това разярило всички негови съдии, и те извели Архидякон Стефан извън града и го убили с камъни.

Сред присъстващите мъчители бил и Стефановият роднина Савел, който по-късно, след искрено покаяние, познал истината за Господ Иисус Христос, приел Неговото учение, кръстил се и прекарал останалата част от живота си като апостол Павел, проповядвайки евангелската истина, разпространявайки Христовото слово и основавайки църковни общини.

В този ден, когато евреите убили с камъни архидякон Стефан, стояла надалеч, на един хълм, Пресвета Богородица заедно със свети Йоан Богослов, гледайки мъченичеството на този първи мъченик за истината на нейния Син и молейки се усърдно на Бога за неговата душа.

Последните думи на свети архидякон Стефан били: Господи, не зачитай им тоя грях! (Деян. 7:60).

Пример за всички християни

Със своето мъченичество и изключително страдание архидякон Стефан е бил и е пример за всички християни. Неговият пример най-добре обяснява думите: „Кръвта на мъчениците е семе за Църквата”.

Мощите на светия първомъченик Стефан са открити близо до Йерусалим през 415 г.

превод: Татяна Филева, източник: Богоносци