Публикуваме беседа на стареца Никон Светогорец, ученик на о. Ефрем Аризонски върху съвременните духовни изкушения и напътствията на светогорските подвижници от 20-ти век. Можете да прочетете съветите на отец Никон към съвременния християнин как да носи кръста на своето спасение с молитва, покаяние и вяра в тайнствата на Църквата, дори когато не може да посрещне тежките монашески подвизи:

Автор: старецът Никон Светогорец

Слушайки сутрешното апостолско четиво, си спомних за нашите старци и за онези, които добрият Бог ми позволи да срещна за краткото време, в което съм на Света Гора. Мисля за борбите, не на старите подвижници, не говоря за св. Йосиф Исихаст. Ако беше живял по-дълго, щяхме да познаваме и него, който е вършил невероятни подвизи. Научаваме за техните подвизи удивляваме се и много пъти човек би могъл да каже: „Няма да се спасим, тъй като не правим нищо от това“. Но въпросът е, че аскезата не е само телесна, но и духовна.

Когато Христос каза: „Който иска да бъде Мой ученик, нека вземе кръста си и Ме последва“, Той не е имал предвид кръст от шоколад. Той е имал предвид кръст, на който си разпънат, кръст с гвоздеи. И така всеки ще понесе своя собствен кръст и ще издържи своите гвоздеи.

Старците предпочитаха смъртта пред съня на непослушанието.

Те имаха различен организъм, но и време – живееха в различни времена.

Те имаха различна храна, различен начин във всичко. Сега хората дори плащат във фитнеса, за да тренират. Тогава те тренираха по полетата и правеха бодибилдинг по полетата и им плащаха за това. Сега вие плащате пари, за да тренирате. Ние сме с различни организми. Отгледани сме различно. С витамини, с бебешка храна, с Нутела, с шоколадов крем, и сме станали много меки. Те можеха да издържат. Старецът Ефрем казва, че по време на поста, четиридесет дни, нищо в устата, само вода. Така, един ден, десет дни, двадесет дни, двадесет и пет дни…. Той беше най-младият в групата, заедно с Йосиф Кипърски. Съжалиха ги, не можеха да издържат само на вода двадесет и пет и тридесет дни. Затова Йосиф Исихаст им позволил да сложат няколко листа градински чай в горещата вода, която пиеха като чай. Билка като чай. Няколко листа. Изхвърляха ги след това. И тъй като не бяхме свикнали, ни тежеше на стомаха, казва старецът. Те дори не изяждали листото. Само ароматът ги натоварвал. Четиридесет дни.

Ние не можем да правим такива неща. Как ще се спасим? Бог устройва нещата, за да нямаме извинения, ако някой пренебрегне спасението си. Тези хора имаха  ужасни физически изкушения и вършеха тежки телесни подвизи, но нямаха ужасната духовна война, която имаме днес, която младите имат днес. Каквото и да отворите, ако отворите телефона си, за да видите новините, това, което виждате, е неописуемо. Аз дори не ги отварям. Плъзгам бързо с пръст, ако видя отзив за нова книга, която е излязла, ще отворя. Останалото е нещо, от което се срамуваш като човек. Те нямаха тези духовни изкушения, които имаме днес. Техните изкушения бяха груби. Но тъй като ние не можем да правим тези аскетични подвизи, Бог допуска такива трудности и изкушения, защото нашите аскетични подвизи сега са духовни. Правим много малко телесни подвизи. Само пост. Нищо повече. Без бдения, нищо. Други дори поклони не правят. И питам някой дали ходи на фитнес. Казва, че ходи.

– Плащаш ли?

– Да.

– Колко лицеви опори правиш?

– 100-150 в зависимост от напредъка.

– Глупав ли си или какво?! Да правиш 100 лицеви опори и плащаш. Но да правиш 20 или 50 поклона, които ти казва твоят духовен наставник, опитваш ли се? Прави тези духовни лицеви опори: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“, пълен поклон до земята, стани, „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“, пак пълен поклон.

И душевно изграждане, и телесно изграждане. И двете. Две в едно. Хората са се дезориентирали, загубили са пътя си. Защото наистина е смешно и жалко. Да не правиш тридесет поклона, но да правиш сто във фитнеса. Ето защо Бог ни е позволил да имаме тези духовни изкушения. Цялата тази отрова, която се излива срещу нашата вяра, срещу най-красивата религия в света. Вярата в Христос. Как ще се спасим? Чух Апостола тази сутрин да казва: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7). Помнете, мислете, вземете предвид тези, които са били преди и са ни предали вярата. Които са ни говорили Словото Божие и чиито начин на живот, казва той, като виждате как са живели, трябва да подражавате на вярата им. Досега дяволът атакуваше верните. И сега, дори сега, омразата срещу Христос и християните продължава и няма да спре. Освен това, Сам Христос го е казал отдавна. „И ще бъдете мразени от всички заради Моето име“ (Лука 21:17), не защото правите нещо лошо, а защото ви наричат християни. Защото сте християни. Защото сте вярващи в религията на любовта, мерзки хора ще ви мразят. Само защото ви наричат християни. И ще колят християни до края на света, до края на историята. Преди няколко години прочетох за случая с  католически свещеник във Франция, на 85 години, възрастен човек, който служел, и млад мъж с друга религия отишъл и го намушкал в олтара. Защото беше християнин. Нищо не беше направил. „И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име“ (Лука 21:17). Дяволът и неговите демони ще ви мразят. Ще ни мразят. Няма значение. Дяволът ще си върши работата, и ние ще вършим нашата. „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“ и подражавайки на резултата от техния живот, трябва да подражаваме на вярата им. Какво правеха те? Молеха се дори за тези, които ги преследваха. Това, което преживя моят старец Ефрем Аризонски, игуменът на Филотей, е неописуемо. И се моля на Бога никога да не се говори за това. Никога да не се знае какви мъчения е преминал. Никога не съм го чувал да казва лоша дума за някого. Когато казвам „никого“, имам предвид абсолютно никого. Той никога не се ядосваше на никого. Знаех, че в Америка някой беше превърнал живота му в мъченичество. Невероятни неща. Дори да иска  смъртта на стареца. И питам:

– Отче, как вървят нещата с този човек?

– Момчето ми, нека се помолим за него с броеницата. Ти също се помоли с броеница, защото човекът преминава през голямо изкушение.

Другият човек преминаваше през изкушение, не старецът. Това е техният живот. Трябва да подражаваме на това.

Не можем да правим техните пости, не можем да правим техните бдения. Поне да покажем любовта, която те показаха. Тази любов е силна като смъртта. Никой не може да преодолее любовта. Да мразиш е най-лесното нещо. Силата на любовта е силна като смъртта, докато Христос не дойде да ни покаже, че любовта е по-силна от смъртта и че любовта не спира дори със смъртта. Всички добродетели ще престанат. И бденията, постът, девството и тези неща вече няма да се борим да постигнем. Няма да са нужни. Надеждата, вярата ще бъдат премахнати. На какво ще се надяваш? В какво ще вярваш? След като ще видиш Бога. Всичко ще бъде премахнато и само едно ще остане, любовта. Затова, да не обвиняваме другите и да им прехвърляме проблема. Нашата любов може да е недостатъчна. Може да не е истинската любов. Може да е любов, пълна с егоизъм, с гордост и ние може да си мислим, че другите са виновни. Защо другите да са виновни? В същия свят, в който живеем, не живеят ли и други? Как се справят другите? Срещал съм брачни светци. Достигнали голяма святост, не просто набожни. Светци. Да са преживявали светодуховни състояния.

Да се бориш по правилния начин

Как те могат да го правят, а други не могат? Тези, които не могат, значи не се борят правилно. А правилният начин да се бориш е този, показан ни от хората, които споменах по-рано. „Помнете ги, казва той, защото те ви говориха Словото Божие  и като виждате как са живели, подражавайте на вярата им“. Ние не можем да се справим сами. Господ е ясен за това. „Защото без Мен“, казва Той, „не можете  да вършите нищо“ (Йоан 15:5). Апостол Павел казва: „Всичко мога“. Но как? „Чрез Христа, Който ме укрепява“ (Филип. 4:13). Когато Христос ми дава сила. С Христос, Който ми дава сила, мога да правя всичко. Къде ще намериш Христос да ти даде сила? Само в тайнствата на Църквата. Не можем да се спасим извън тайнствата на Църквата. Ако не се ожените в Църквата, ако не сте помазани със свето Миро, ако не сте кръстени, ако не се изповядвате, ако не приемате свето Причастие, вие сте извън Христос. Ние срещаме Христос в тайнствата на Църквата. И тъй като дяволът знае това, той се опитва да държи хората далеч от Църквата. „Extra Ecclesiam nulla salus“ (Извън Църквата няма спасение) са казвали латинците. Това е факт. Научили сме много за това, което се случва тук в света с хора, които не са живели в тайнствата на Църквата. Когато видите някой да греши и да се забавлява и да е щастлив, трябва да плачете за него. Когато видите някой да греши и да страда заради това, трябва да не губите надежда, защото Бог още не го е изоставил и се опитва да го доведе до спасение, защото другите ще получат възмездието за своите дела и ще остане там за вечността. И отново, както казахме, те не се интересуват, точно затова презират тайнствата на Църквата. Християните, които знаят какво трябва да правят, ще се борят да го направят. Дяволът ще ви пречи да се ожените в Църквата. Дяволът ще се опита да ви раздели. Дяволът ще се опита да ви отдалечи от изповедта. Вие ще положите усилие. Ще направите каквото можете. И когато ние направим каквото можем, тогава Бог ще направи това, което не можем. Когато можем да направим нещо и не го правим, като да постим в сряда, петък, малко допълнителна молитва, тези минимални неща, ако не ги правим, Бог няма да си свърши Своето дело. Когато направим каквото можем и кажем: „Стигнах до границата, не  издържам повече“, тогава Бог ще направи Своето чудо. Не преди това. Не е Негова работа да прави за нас това, което можем да направим сами, а не го правим. Ето защо ще се стремим да подражаваме на начина на живот на тези хора, на тяхното поведение, но не и на техните аскетически борби. Обърнете внимание на това. Не ни е позволено да подражаваме на това, което са правили Йосиф Исихаст и Ефрем Аризонски. И защо? Защото не притежаваме тяхната вяра  и не притежаваме духовното ръководство, което те имали – единият директно от Бога, другият от своя старец. Но също така и защото това е нещо, което Църквата смята за възхитително, но не и за подражаемо. Църквата никога не е казвала, нито някой от светците: „Правете това, което е правила св. Мария Египетска“. Или св. Симеон Стълпник, който е живял на стълб четиридесет години. Брулен от дъжд, от сняг, от слънце, изгарян от жега. Той станал легенда по онова време. Мнозина не вярвали, че наистина е човек и казвали, че е призрак. И това било единственият път, когато той позволил, и поставили стълба, стигнали до върха, той протегнал крак, за да го докоснат и  да се уверят, че наистина е човек, а не призрак. И дори тогава една французойка тръгнала от Париж, представете си сега със средствата от онова време, с какви карети и коли, нямало модерни коли, за да хване кораб. Какъв кораб? От онова време. За да отиде в Палестина, Сирия, да стигне до дълбините, за да се срещне с този Симеон Стълпник. Св. Геновева. Тя е покровителката на Париж. Това, което направил св. Симеон, е забележително. Това, което направила св. Мария Египетска, е забележително. Това, което направил Йосиф Исихаст  и Ефрем Филотейски от Аризона, е забележително, но не е за подражание. Когато женен човек иска да подражава на монашески практики и да прави у дома си това, което други правят в манастира, той трябва да бъде наказан. Тази прекомерна ревност е от дявола, за да унищожи семейството му.

Ако Бог искаше да бъдеш монах, нямаше да ти доведе тази жена, с която мечтаеше да създадеш дом и да отгледаш семейство и да живееш със семейството си. Не съществува късмет в живота ни. Всеки ще се бори там, където Бог го е поставил, защото дяволът иска да изкара всеки човек от мястото му. На монаха казва: „Виждаш ли какво преживяваш с изкушенията на плътта? Не можеш да издържиш. Ако имаше жена, щеше да си добре“. А на монаха внушава: „Защо ли не се ли ожених, за да намеря мир?“. На женения човек казва: „Виждаш ли какво преживяваш? Децата плачат, жената се оплаква, парите не стигат, защо не станах  монах, за да намеря мир?“.

Но ако Бог ви искаше по друг начин, щеше да ви постави на друго място. Ще успеете там, където сте. Не мечтаейки за някъде другаде. Ако се провалите там, където сте, ще се провалите навсякъде. Спомням си едно стихотворение на Кавафис. Някой мечтае да отиде на други места, да отиде далеч, да постигне едно, да постигне друго, казва той, и поетът му отговаря: “Няма кораб за теб, няма път, няма други морета. Както разруши живота си тук, в този малък кът, така си го разрушил по цялата земя“. Така ще успеем там, където Бог ни е поставил. Хората отидоха на Луната, светът празнуваше, и един велик френски литературен деец и външен министър, отпосле министър на културата в правителството на Де Гол във Франция, каза: „Какъв е смисълът да отида на Луната, ако там ще се самоубия?“. Където и да отидеш, ще носиш нещастието си със себе си.

Покаянието ще ни спаси

Ето защо ще успеем там, където сме. С помощта на Христос чрез тайнствата на Църквата. Ще се изповядваме колкото се може по-често. Покаянието ще ни спаси. Нашите добродетели няма да ни спасят. Добродетелите са инструменти. Постенето, поклоните, бдението – за да достигнем спасение. Достигаме спасение чрез покаяние и когато се смирим и отидем на изповед. Няма да бъдем осъдени, защото сме грешници. Всеки е грешник. Единственият безгрешен беше Христос, нека включим и Богородица. Всички останали грешат. И ние грешим само физически. Понякога ставаме за смях.

Срещнах една очарователна възрастна жена, работеше в киното. „Голяма грешница!“ казах й аз, смеейки се. А тя каза: „О, не. Аз не приемам това. Двадесет години вече не съм грешница!“.  Тя имаше предвид, че грехът съществува само от кръста надолу. От кръста нагоре не грешиш ли? С това, което казваш, не грешиш ли? С това, което виждаш, не грешиш ли? С това, което мислиш, не грешиш ли?  Тя е на 85 години и беше спряла да е грешна от 65-годишна възраст.

Но дяволът, един от най-великите ангели, не стана дявол, защото извърши блудство. Той нямаше тяло. И дори да искаше да извърши блудство, не можеше. Той не стана дявол, защото се отдаде на чревоугодие, поради преяждане. Той не може да яде. Няма тяло. Той никого не е убил. Той стана дявол, преди светът да бъде създаден. Преди да бъдат създадени хората. Никога няма да бъдем по-чисти от дявола. Няма да бдим повече от дявола. Той никога не спи. Няма да постим повече от дявола. Той никога не яде. И дори да искаше да яде, не може. И дори да искаше да блудства, не може. Колкото и добродетели да придобием, никога няма да придобием добродетелите на дявола. Защо тогава той не е спасен? Защото не може да се смири. Не може да наведе глава и да каже: „Съгреших, прости ми“.

Срещнах един обладан човек на Света Гора. Имаше много забележителни случаи с този човек, защото той положи огромни усилия. И веднъж той каза на моя старец да се помоли Бог да даде покаяние на демона. Дяволът обзе обладания човек пред очите на хората. Присъстваха 5-6 отци, той го вдига във въздуха, хвърля го на земята, навън на открито, камъните се тресяха. Той отваря устата си, езикът се схвана и  женски глас крещи отвътре. „Аз не се кая! Аз не се кая! Нека Той горе да се покае! Той трябва да поиска прошка!“. Нека Бог се покае. Нека Бог поиска прошка от дявола. „Аз не се кая!“. И моят старец ми каза: „И за 5 минути научих за дявола това, което нямаше да науча, изчитайки цели библиотеки“.

Покаянието ли го плаши? С покаянието ще го победим. Св. Доротей казва: „И само с един поглед, който можете да хвърлите към другия, можете да го нараните  и дори да не осъзнавате това“. Ето защо казах, че е невъзможно да не грешиш. И с една мисъл ангелът стана дявол. С мислите, които имаме, отдавна трябваше да сме станали дяволи. Но понеже сме кръстени, помазани със св. миро, понеже сме се изповядали, понеже сме приели св. причастие, все още живеем и все още сме хора и не сме станали демони.

Дяволът трепери от изповедта

Затова, тъй като не можем да избегнем греха, се обаждаме на свещеника. „Отче, кога ще имате време да дойда да се изповядам?“ Първия път ще му разкажете историята на живота си. След това вие го познавате и той ви познава. Ще му разкажете последните грехове, които сте извършили. От последната изповед насам. Ще задържите свещеника само за 5 минути. Не му разказвайте всеки път историята на живота си, защото ако продължавате така, той също ще ви каже, че има работа, и ще бъде прав. 5 минути за изповед. Ако не можете да го правите всяка седмица, веднъж месечно. Едни и същи неща отново и отново. Аз съм горд. Не мислете, че сте се смирили за една седмица или месец. Умът ми блуждае в молитвата. На кого умът не блуждае? Ядосвам се. Всички горди се ядосват. Едни и същи неща отново и отново. Свещеникът чете разрешителната молитва, греховете се изтриват. Внимавайте в това. Не ходим на изповед, за да чуем психологически съвети, и мъдрост, и богословие. Може да знаете повече от свещеника. Отиваме, за да облече епитрахила и да заличи греховете. Съвети можете да чуете от всеки друг и от свещеника извън изповедта. Когато изповедта приключи, седнете и си поговорете. Не на изповед. На изповед отивате да изповядате греховете си и свещеникът да ги заличи. След разрешителната молитва нищо не остава. Остава навикът да се греши. Грехът не съществува. Ние си ги спомняме. Те не съществуват. Затова трябва да се изповядваме колкото се може по-често и по-скоро. И ще дойде време, когато ще кажете: „Как успях да направя това?  Опитвах се през целия си живот и не успях.“ Благодатта на Бога е дошла, Който „се противи на горделиви, а на смирени дава благодат.“ (Иак.4:6). На смирените дава Своята благодат. На горделивите Той се противи. Ако Бог е ваш противник, кой ще ви спаси? Затова дяволът трепери от изповедта.

Когато имаме психологически проблеми, отиваме при психолога и разговаряме. Същите неща, които вече сте казали на приятелите си или на психолога, защо не ги кажете на свещеника? Просто защото дяволът не се страхува от кушетката на психолога, той се страхува от епитрахила на свещеника. Не е ли изненадващо? Защо не кажете нещата, които вече сте казали на психолога? Дяволът знае от какво се страхува. Кога ще се събудим? Нека подражаваме на вярата на светците, които сме познавали. Нямаме извинения. Вярата, която е придружена от смирение и любов, спасява. В противен случай, съществува и вярата на дявола, която е по-голяма от нашата, но тя не спасява, защото е интелектуална вяра, в ума. Тя не се простира до живота.

Христос каза: „Който има Моите заповеди и ги пази, той е, който Ме обича“ (Йоан 14:21). Който вярва, но не живее, както Аз искам, не вярва. „Вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва“ (Иак. 2:17). Как ще започнат делата? Обадете се на свещеника. От изповедта. И св. причастие в зависимост от това, което духовният наставник ще ви каже. По-добре е да се изповядвате по-често, отколкото да се причастявате по-често. Не се облагодетелствате, когато имате Христос на устните си с лъжичката и дявола в сърцето си. Затова има и обладани хора, които, макар и да се причастяват, дяволът не ги напуска.

Така че нека подражаваме на вярата на нашите наставници. Досега дяволът нападаше верните, както казахме, и сега ги напада, но сега повече напада вярата на вярващите. Иронията към вярата, подигравката, “умните” начини, (по които става това), защото дяволът не избира случайни хора, за да върши работата си. Той не избира незначителни хора. Той избира хора с дарби. Интелигентни, умни, образовани, мъдри хора, за да удари вярата на вярващите.

Стойте близо до църковните служби

Няма значение. Дяволът си върши работата, а ние нашата. „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“ и не напускайте Църквата. Не напускайте църковните служби. В неделя сутрин може да имате някакво извинение, което всъщност нямате. Но защо не отидете на Вечерня? Защо не отидете на Паракилис? Защо не отидете на Акатиста? Кръстихме един германец, той тръгва от селото си, южно от Мюнхен. Отнема му час и половина с кола, за да отиде на църква в Мюнхен в неделя. Имаме много хубава голяма православна църква и има дори метростанция „Гръцка православна църква“. Метрото спира там. Той отива на църква, след Божествената Литургия много жени са направили баници със сирене, със спанак и отвън дворът е пълен с маси и пейки, сядат, сервират си, говорят си как са прекарали седмицата, обсъждат новините. Виждате как Църквата обединява гърците. Ето защо тези, които нападат Църквата, знаят какво нападат. Християните са тези, които спят. А Клаус е там, слуша, учи, радва се, после пак взима колата си и се връща в Бад Вьорисхофен, селото му югозападно от Мюнхен. Три часа с кола в неделя, за да отиде на църква. А ние чуваме църковните камбани в квартала и се обръщаме в леглото. Защо? Меркел ли ви държи приковани към леглото? Евреите ли ви държат? Масоните ли ви държат? Кого лъжем? Станахме твърде отдалечени, да не кажа глупави. Събудете се. Не се отдалечавайте от свещениците. Не се отдалечавайте от епитрахила на свещеника. Не казвайте, че свещеникът е такъв, онакъв, еди-какъв си. Когато сте болни и ви изпратят на лекар, вие не казвате, че няма да отидете при този лекар, защото има любовница. Отивате да се излекувате. Така е и със свещеника. Какъвто и да е свещеникът, той може да извърши тайнството. Ако духовно не е добре, примката, която ще го задуши, ще бъде от епитрахила, който е носил. Негов личен проблем. Това не ни засяга. Но този свещеник, когато ви кръсти, ще бъдете кръстени; когато ви ожени, ще бъдете женени. Затова не позволявайте на дявола да ви насажда мисли срещу свещениците. Той си знае работата. Кога ще научим нашата? Ще се държим за вярата си. Дяволът се маскира. Той не идва с рога и опашка. Той идва като красив, за да ни хареса и да се радваме, че е дошъл. Той е красив, за да ни хареса и щастливо да го последваме. Светото Писание казва, че той причаква в засада, за да хване сиромаха (Псалм 9:30). Дяволът е привлекателен, той е очарователен.  Той не е глупав. Той идва като красив, за да ви е приятно да вървите към него.

Чист ум – чисто сърце

Затова трябва да придобием ум Христов и да разберем кое добро е от Бога и кое добро е от дявола, защото дори дяволът знае как да прави своето добро. Ще очистим ума си. А умът се очиства само по един начин: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“ и чрез изповед пред свещеника. Ако умът се очисти, тогава и сърцето ще се очисти. И когато сърцето е чисто, тогава Христос ще влезе. Внимавайте, Бог никога не е искал нищо от човека. Само едно нещо. Бог никога не е казвал, че иска нещо от човека. Веднъж е казал, че иска нещо. „ Синко, дай си мен сърцето“ (Притч. Сол. 23:26). Дете мое, дай ми сърцето си. Какво сърце ще създадем? Какво сърце ще Му дадем, когато сърцето ни е станало кошче за отпадъци? Ще очистим сърцето си и ще го дадем на Христос. Но сърцето се очиства чрез тайнствата на Църквата. Св. Никодим Светогорец казва: „Когато се боря със страст, аз се боря сам“. „Когато приема свето причастие и стана Тяло Христово, Христос се бори чрез мен“. Това е вярата на старите светци и съвременните светци, които  познавахме.

Нашата вяра е вярата на св. Никодим Светогорец, св. Козма Етолийски, св. Нектарий, св. Паисий, св. Йосиф Исихаст и Ефрем Аризонски. Ако извършим повече чудеса от тях, тогава ще можем да кажем нещо различно. Докато още сме толкова изостанали и стоим толкова ниско, ще продължаваме да се молим: „Свети Божии угодници, молете се за нас“.

превод: Константин Константинов

Още статии от стареца Никон Светогорец: