Притчата за добрия самарянин

Тази неделя в нашите църкви по време на св. литургия се прочете евангелският текст от Лука 10:25-37. По този повод публикуваме слово на приснопаметния благодатен старец Филотей Зервакос, който предлага своето тълкувание на притчата с един дълбок пастирски и душеспасителен подход:

Автор: старецът Филотей Зервакос

Падението на човека от горния Йерусалим

Всички ние, човеците, заради престъплението и непослушанието на нашите прадеди, получихме като наследство проклятието и вечната присъда и паднахме от небесния Йерусалим в това временно отечество, което е пълно със скърби и страдания, с болки и бедствия, които ни нанасят разбойниците, демоните, които ни нараняват всеки ден. Язви са греховете, като гордостта, завистта, ревността, злопаметието, осъждането, клеветата, обидата, развратът, блудството, прелюбодейството, кражбата, несправедливостта и изобщо всеки грях, който човек извършва със съучастието на злия демон, защото той е този, който ни ранява и уязвява.

Бог ни е дал благоразумие, мъдрост и разсъдителност, но тъй като не се пазим и не внимаваме, получаваме рани и наранявания от демоните и като грешници падаме полумъртви. А ако умрем от раните и язвите, нанесени ни от злите, крадливи демони, тогава умираме с вечна смърт, осъдени сме на вечен ад.

Дори и Божиите пратеници не можели да помогнат на ранения от греховете човек

Докато човешкото естество било полумъртво от раните и язвите, които разбойниците –  демоните – нанасяли на човешкия род, „случайно“, казва се, минал един свещеник, който видял този ранен човек и продължил пътя си. Той не се смилил над него, нямал сила да му предложи помощ. По същия начин постъпил и левитът. Той също минал, видял го ранен и не могъл да му предложи помощ. Свещеникът и левитът изобразяват пророците, Божиите пратеници, които трябва да учат хората да избягват греха, да не слушат злите демони, които ги подтикват и увещават да грешат. Но нито пророкът, нито праведникът, нито който и да е друг пратеник, изпратен от Бога да помага на хората, не можел да помогне на човека, който попаднал в ръцете на разбойниците и бил ранен…

Самарянинът е Христос,

роден от светата и винаги Приснодева Мария, Единородният Син и Словото Божие, дошъл в света, за да спаси света от греха. За да ни спаси от вечната присъда, от оковите на ада и тлението и за да ни върне отново в първото отечество, в древното блаженство, в горния Йерусалим, в Рая. А хората, вместо да Го обичат, вместо да се вслушат в Неговото учение, Му завидели, предали Го, отрекли се от Него и Го разпнали.

Такава била злобата на човешката природа, на хората, че стигнали дотам да хулят Този, Който дошъл да изцели нашите рани, нашите болести, да плати дълга на собствените ни грехове. Той, невинният, безгрешният, пострада за нас, които сме отговорни, виновни, грешници. Той е Този, Който съжали човека, съжали всички хора, наранени от язвите, които демоните нанасят на всеки един от нас, и ни възкреси. Господ го каза чрез устата на пророка: Той понесе нашите грехове и пострада за нас. Той беше наказан от любов към човека, към всички хора. Той плати за греховете, за които ние сме отговорни и виновни. Ние трябваше да бъдем наказани и не бяхме наказани, но Той, безгрешният, беше наказан. Защо? За да излекува раните ни, за да излекува душевните ни болести.

Църквата е странноприемницата, а двата динария са Старият и Новият Завет

Така Той ни издигна до Себе Си. Взе греховете ни и ни предаде в странноприемницата. Странноприемница е Църквата. Двата динария са Старият и Новият Завет. В Църквата се изцеляват онези, които търсят и намират убежище и са болни. Страноприемникът е свещеникът, архиереят, учителят, който с учението си, както с лекарството, дава изцеление на болните и ранените. Това са маслото и виното. Маслото и виното е учението, онова учение, което увещава към добродетел, към постигане на добродетелите и Божиите заповеди и други добродетели, онова учение, което ни заплашва, че ако не спазваме Божия закон, заповедите и станем престъпници, ще бъдем наказани, както казва св. апостол Павел: „всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата, как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение“.

В Стария и Новия Завет, който ни се предлага от свещеника и проповедника на Църквата, са лекарствата. Това са лекарствата, чрез които се лекуват раните на душите и телата, и най-вече на душите. И рече на страноприемника лечителят на раните на ранения: „Погрижи се за него и когато се върна, какъвто труд си положил, каквото си похарчил за този болен човек, ще ти го дам.“

Това означава, че свещеникът, учителят, архиереят и всеки човек в Църквата трябва да лекува чрез словото, наставленията, любовта, вярата в Бога, да лекува и учи хората, които са наранени. И когато те са обгрижвани и изцелявани, когато Господ дойде при Второто пришествие, Той ще ги възнагради за труда им…
Е, ние, хората, също имаме нужда да бъдем изцелени и ще бъдем изцелени, ако проявим милосърдие, първо към душите си и второ – към нуждаещите се, душевно болните.

Да сме милостиви първом към нашите души

Чрез тази притча трябва да подражаваме на добрия самарянин и да проявим милост първо към себе си, към душите си, които са наранени и страдащи от огнените стрели на лукавия, които всеки ден изстрелва срещу нас и ни ранява. Да съжалим душите си и да ги лекуваме с лекарствата, които Всевишният Бог ни е дал, за да запазим душите си невредими и здрави.

Душата струва повече от целия свят

Душата, възлюбени, има голяма стойност, толкова голяма стойност, каквато няма целият свят. Душата ни струва повече от целия свят. Но именно за тази душа ние не се грижим. Нашето тяло, което е тленно, смъртно и утре, когато се отдели от душата, ще се превърне в храна за червеи и смрад, за него се грижим, грижим се да го излекуваме, а когато понякога е болно, тичаме при лекаря и го молим да ни излекува. Но душата ни, която не обичаме, когато е болна, не полагаме грижи да я излекуваме. Но трябва, както се грижим за тялото, така, и още повече,  да се грижим за безсмъртната си душа, за която няма достоен откуп, както казва Господ: „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ (Марк. 8:36).

превод: Константин Константинов

Още статии от стареца Филотей Зервакос: