Какво се случва с човешката душа след смъртта? В Евергетиноса е поместено слово на авва Исая, който разглежда православното учение за момента на отделяне на душата от тялото, частичния съд, ангелите, демоните и духовната реалност, която очаква човека след земния му път:

Автор: авва Исая

Скъпи братко, онези, които се занимават с трудовете на този временен свят, ако преуспяват в тях и печелят, не мислят за труда, през който са преминали, а се радват на благополучието, което са постигнали след това.

Как мислиш тогава, колко радост изпитва душата на човек, който е започнал да работи за Бога и е завършил това дело? И когато той си отиде от живота, делата му ще вървят пред него и ангелите ще се радват с него, когато го видят освободен от силите на тъмнината.

Защото когато душата излиза от тялото, ангелите я придружават и тогава всички сили на мрака излизат да я посрещнат, желаейки да я задържат, изследвайки дали тя има нещо тяхно.

В този час ангелите не се борят с тях, но делата, които душата е извършила, я обграждат и я пазят от тях, за да не могат да я докоснат. А ако делата ѝ надделеят, ангелите пеят пред нея, докато тя не стигне до Бога с радост. В този час тя забравя всички дела на този свят и всички свои трудове.

И така, блажен е онзи, в когото няма да се намери нищо, което принадлежи на князете на тъмнината, защото неговата радост, чест и покой ще надхвърлят всяка мярка.

И така, нека плачем с всички сили, които имаме, пред Бога; може би Неговата благост ще се смили над нас и ще ни изпрати помощ, за да можем да вършим делата, които се противопоставят на князете на злобата, които ще срещнем пред нас.

Затова нека с решително сърце да се погрижим да придобием желание за Бога в простота, което ще ни спаси от ръцете на нечестието, когато излезе да ни срещне там.

Нека обичаме бедните, за да ни спаси от сребролюбието, когато излезе да ни срещне.

Нека обичаме да имаме мир с всички, млади и стари, защото това ще ни предпази от омразата, когато тя излезе да ни срещне.

Да придобием търпение във всичко, което ще ни предпази от нерадението, когато то излезе да ни срещне.

Да обичаме всички наши братя и сестри, без да мразим никого и да отвръщаме със зло, а това ще ни предпази от завистта, когато тя излезе да ни посрещне.

Нека обичаме смиреномъдрието във всичко, като изтърпяваме думата, която нашият ближен ще ни каже, дори ако тя ни наранява или обижда; и смирението ще ни предпази от гордостта, когато тя излезе да ни посрещне.

Нека търсим честта на ближния си, без да обвиняваме или обиждаме никого, и това ще ни предпази от злословието, когато то излезе да ни посрещне.

Нека отхвърлим нуждата и честта на света, за да се предпазим от завистта, когато тя излезе да ни посрещне.

Нека научим езика си да изследва Бога, праведността и молитвата, за да може да ни предпази от лъжата, когато тя излезе да ни посрещне.

Защото всички тези злини заобикалят душата, когато тя излезе от тялото, докато добродетелите стоят до нея, ако, разбира се, тя ги е придобила. Кой тогава има мъдростта да предпочете да се бори с цялото си сърце до смърт, за да се избави от всичко това?

Нека тогава да направим каквото можем, а силата на нашия Господ Иисус Христос е велика, за да помогне на немощта ни; защото Той знае, че човекът е окаян, и му е дал покаяние, докато е в тялото, дори до последния му дъх.

[От книгата: ΕΥΕΡΓΕΤΙΝΟΣ, τόμος Α’, Υπόθεση Ι’ (10), стр. 105. Εκδόσεις “Το Περιβόλι της Παναγίας”, Солун, 2001 г.]

превод: Константин Константинов

Вижте още: