Защо мнозина от младите признават Христос, но малцина живеят в Него? К. Г. Пападимитракопулос изследва духовната дълбочина на вярата, покаянието и борбата с греха в съвременното общество:

Автор: К. Г. Пападимитракопулос

Винаги е съществувал следният проблем. Защо младите не ходят на църква и още повече защо не живеят живота в Христос? Те вярват в Бога, признават Христос за уникален и ненадминат, уважават Православието. Но дотам!

В гръцките социологически проучвания

Можете да го видите в анкетите… Всъщност една от тях е много показателна. В нея се казва, че 90% вярват в съществуването на Бога, почти 70% се доверяват на Църквата като на важна институция и 5% приемат, че православният живот вдъхновява техния живот! Повече или по-малко едно и също нещо се повтаря от време на време. Обърнете внимание и ще видите…

Други се ентусиазират от тази картина. Мнозина говорят за завръщането на младежта към Бога! Светските кръгове започват да говорят, че младежта е станала консервативна и т.н.

И все пак тази картина, колкото и хубава да изглежда, е повече тревожна и по-малко вълнуваща. И ето защо…

***

Липсва опит от живота в Христос

Фактът, че младите хора вярват в Бога (който често за тях е един безличен Бог, а не Триединният Бог), сам по себе си не е впечатляващ, тъй като религиозното чувство е присъщо на човека, на всеки човек без изключение. Ето защо няма атеисти! Просто тези, които казват, че са атеисти, не искат да вярват в истинския Бог, затова са поставили нещо друго на Неговото място. По същество те са езичници! Биха били атеисти, ако се бяха родили без това религиозно чувство, което е невъзможно.

Така че, когато всеки от нас казва, че вярва в Бога, в крайна сметка не прави нищо повече от това да изповядва това, което естествено чувства.

Това да говорят след това с „добри думи“ за Христос, и това не е впечатляващо, тъй като дори най-големите Му врагове, дори разпинателите Му се прекланяли пред Неговия възвишен образ! Същото се е случило дори с демоните… Онези, които, заслепени пред Него и изпълнени със страх и ужас, понякога изповядвали, че Той е Син Божий, а понякога Го молели да не ги праща в ада, а… при прасетата! Ако не виждаха, че Той е по-висш от тях, нямаше да Го молят! Следователно, поради лика на Христос, които и да са, в каквото и да вярват, накрая ще кажат нещо велико за Него, дори и да не искат да Го признаят такъв, какъвто е, т.е. като Богочовек.

Фактът, че те се доверяват на Църквата, не можем да кажем, че е лесен за отхвърляне, като се има предвид тоталната война, на която тя е подложена днес от всички страни, и безмилостната пропаганда срещу нея. Колко впечатляващ обаче е този факт, като се има предвид, че обществото ни все още е християнско и дори православно, че днешните млади хора са получили (доколкото е възможно) подобно образование, че ходят на църква макар на големи празници и т.н. А освен това има и корупция, която е проникнала във всички институции и която със сигурност е разклатила доверието и на млади, и на стари.

Но кой е проблемният момент? Ами опитът, разбира се, т.е. самият живот в Христос. Опит, който, според анкетата, е много ограничен. Бихме казали, че това са онези 5%, които анкетата споменава накрая!

Това, че опитът е този, който винаги е липсвал на младежите, можем да го видим по друг начин.

Чудя се какво ли се е случвало по времето на родителите на днешните деца? Различни ли са били нещата тогава? Очевидно не! Тогава е било повече или по-малко същото. Същото може да се каже и за времето на техните баби и дядовци! И така е било през вековете! Всички са вярвали в Бога (дори и общо и смътно), всички са приемали Христос и Неговата Църква, но малцина са били онези, които са живеели в Христос. Би било впечатляващо, ако имахме анкети по нашата тема за по-далечно време. Опасяваме се, че тази истина щеше да се потвърди напълно.

Любовта към греха ни отклонява от Църквата

И нека вземем за пример ходенето на църквата, за което бихме казали, че е първата стъпка от живота на човека в Христос. Е, винаги е имало малко редовни посетители на църквата, докато много хора са ходили на църква само на големите празници, както е и днес. Всъщност виждаме в проповедите на св. Йоан Златоуст борбата, която водил, за да убеди християните от неговото време да ходят на църква [1]. И говорим за 4 в. сл. Хр.!

Да, днес малко млади хора ходят на църква. Повечето от тях са възрастни и най-вече в напреднала възраст. Но когато тези възрастни и стари хора са били млади, е ставало същото! Така че повечето от тях тогава не са ходили на църква, а само малка част от тях. Но какво пречи на всички нас, и особено на младите хора, да направят следващата решителна стъпка, която е животът в Христос? Ето един ключов въпрос.

Отговорът не е прост, защото въпросът има много аспекти. Но основната причина е една. Нашата любов към греховния живот! Виждате ли, двете неща не са съвместими. Или сте с Христос, или не сте. Или живееш така, както Той иска от теб, или не живееш!

Всъщност цялата ни борба е да надскочим модите, тенденциите, другите, дори себе си, за да живеем така, както Той иска да живеем. А за да постигнем това, трябва винаги да живеем в покаяние. С „непрестанно покаяние“, както казват отците на Църквата.

Св. Юстин Философ (живял през 2 в. сл. Хр.), споменава в своите писания как, когато бил млад и търсел истината, открил, че много хора отбягват Християнството заради неговата нравствената строгост, сравнена с необузданото идолопоклонство! Но това, което го трогва, е превъзходният живот на християните и тяхното безстрашие пред смъртта. Ето защо той не само става християнин, но и завършва живота си в Христос с мъченическа смърт.

Оттук забелязваме, че именно тази „строгост“ в крайна сметка отличава нещата от греховния живот, но също така и това, което отличава и разтърсва всеки добронамерен човек.

Да приведем още един пример. В първите християнски векове имало много хора, които изоставили езичеството и приели християнската вяра. Тогава било забелязано, че оглашените постоянно отлагали кръщението си, защото преди това искали да… се порадват на живота си, като по този начин все още оставали в греховете и страстите си! Всъщност св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Григорий Нисийски, чиито беседи по този въпрос са запазени, били особено загрижени за преодоляването на това ужасно разбиране.

Да, този проблем е съществувал във всяка епоха. И днес ние казваме същото – че трябва да се порадвам на младостта си сега, когато съм млад, а когато остарея, тогава… ще мога да последвам християнския живот

***

Спасява вярата в Христос като жизнен опит

Да не забравяме, че страстите и грехът са тези, които ни отделят от всичко и, разбира се, от Христос, в Когото казваме, че вярваме. Ето защо Блез Паскал пише: „Стремете се да вярвате не като увеличавате аргументите си, а като намалявате страстите си“. И някой друг е подчертал много хубаво: „Ако дори геометрията се противопоставяше на нашите страсти, нямаше да липсват онези, които биха се усъмнили в положителността на нейните доказателства“. Така е!

Имайте предвид, че много млади (и стари!) отхвърлят живота в Христос, без да го познават и без да са го вкусили! И това са всички онези, които обвиняват младите вярващи, че са предубедени, консервативни, задръстени и т.н.!

Но е ценен, много ценен е животът в Христос. Той е нашата радост, нашето блаженство, нашето бъдеще, нашето преуспяване, нашата перспектива. Именно той спасява, а не просто вярата, която не превръща Христос в жизнен опит. В крайна сметка това е християнската вяра, тази, която се превръща в живот. Не можем да обичаме греха повече от Христос и нашето спасение. И не трябва да позволяваме на греха да ни отдели от Бога.

И така, какво доказва това? Че цялата тази вяра в Бога, за която говорим, без да е придружена от съответния опит, е една особена религия, която, от една страна, отговаря на естествения ни призив да вярваме в Бога, а от друга, изобщо не ни притеснява! Защото това е вяра без изисквания, тя не изисква борба, удобна е и, разбира се, ни позволява да се „наслаждаваме“ на греховния си живот!

Това ни напомня за Айхман, непокаялия се нацистки военен престъпник, който също казвал, че вярва в Бога. Но в какъв Бог? „Този, който не осъжда греха и не осъжда никого“, както казвал той!

***

Да не правим компромиси с греховния живот

Е, революционното е да не правим компромиси с греховния живот, а да вървим твърдо и решително в живота в Христос. Не само да влезем в онези 5%, за които говори анкетата, но и да ги разширим качествено! В крайна сметка това, което е важно, е не просто да вярваме в Христос (вероятно защото не можем да не го направим!), а да Го обичаме много, много силно. Дотолкова, че да се отречем от всичко заради Него и преди всичко от греха, който така умело ни отделя от Христос. Нека не забравяме, че някои, които Го обичаха силно, не само се отказаха от всичко, но дори стигнаха до мъченичество…

Бележки:

[1] Вж. книгата на автора «Ἁγ. Ἰω. Χρυσοστόμου: Η ΜΕΓΑΛΗ ΕΥΛΟΓΙΑ ΤΟΥ ΕΚΚΛΗΣΙΑΣΜΟΥ».

[2] Вж. книгата на автора «ΖΗΣΕ ΤΩΡΑ ΜΕ ΤΟΝ ΧΡΙΣΤΟ, ΟΧΙ ΟΤΑΝ …ΓΕΡΑΣΕΙΣ»!

източник: orthodoxostypos.gr

превод: Константин Константинов

Още подобни статии: