На 24 септември се чества паметта на един от най-обичаните съвременни светци – преп. Силуан Атонски. Публикуваме размисли от ценния му духовен опит.

Уводът от книгата за св. Силуан, дело на неговия ученик – св. Софроний (Сахаров)

Живял на земята човек, мъж с гигантска сила на духа, на име Симеон. Той дълго се молил с неудържим плач: „Помилвай ме!”, но Бог не го чувал. Много месеци изминали в такава молитва, докато силите на душата му се изтощили. Той дошъл до отчаяние и възкликнал: „Ти си неумолим!”. И когато с тези думи в изнемощялата му душа нещо се скъсало, той изведнъж за един миг видял живия Христос; огън изпълнил сърцето му и цялото му тяло с такава сила, че ако видението продължало още миг, щял да умре. После никога не могъл да забрави неизразимо кроткия, безпределно любящ, радостен, изпълнен с непостижим мир, поглед на Христа. И в последвалите дълги години на своя живот той неуморно свидетелствал, че Бог е любов – любов безмерна и непостижима.

Из писанията на стареца Силуан:

„Любовта не зависи от времето, но винаги има сила. Някои вярват, че Господ е страдал за хората от любов, но понеже не намират в себе си такава любов, смятат, че това е било някога много отдавна. Но когато душата познае Божията любов чрез Светия Дух, тогава чувства ясно, че Господ ни е Отец, най-родният, най-близкият, най-добрият, и няма по-голямо щастие от това да обичаш Бога с целия си ум и сърце, от цялата си душа, както е заповядал Господ, а ближния както себе си.“

***

„И когато тази любов е в душата, всичко я радва, а когато я няма, човекът не намира покой и се смущава, и обвинява другите, че уж са го обидили, не разбира, че сам той е виновен изгубил е любовта към Бога и е осъдил или възненавидял брата си.“

***

„Душата на смирения е като морето: хвърли камък в морето, той ще раздвижи леко повърхността му и после ще потъне в дълбините. Така потъват скърбите в сърцето на смирения, защото с него е силата Господня“.

***

„От любовта към ближния идва благодат и от нея се съхранява. Но ако не обичаме ближния си, и Божията благодат не идва в душата.“

***

„Господ ни обича толкова много, че ние не можем да си представим това. Ние виждаме кръста, знаем, че Той се е разпънал за нас и е умрял в страдания, и при това душата не може да разбере тази любов, но я познава само чрез Светия Дух.“

***

„Ако хората спазваха Христовите заповеди, на земята би било рай, и всички биха имали всичко необходимо в достатъчно количество с малко труд, а Божият Дух би живял в душите на хората, защото Сам Той търси човешката душа и иска да живее там, и ако не се вселява в нея, то е заради гордостта на ума ни.“

***

„Ние страдаме, тъй като нямаме смирение и любов към ближния. От любовта към ближния идва любовта към Бога. Хората не се учат на смирение и поради своята гордост не могат да получат благодатта на Светия Дух. Поради това целият свят страда.“

***

„Който носи в себе си дори малко благодат, този с радост се подчинява на всяко началство. Той знае, че Бог управлява и небето, и земята, и преизподнята, и него самия, и неговите дела, и всичко, което е в света, и затова винаги бива спокоен.“

***

„Който се е предал на Божията воля, той за нищо не скърби, даже и да е болен, беден или гонен.“

***

„За да придобиеш Божията любов, трябва да спазиш всичко, което Господ е заповядал в Евангелието. Трябва да имаш милостиво сърце и да обичаш не само човека, но да жалиш и всяка твар, и всичко, което е създадено от Бога. Сърцето, което се е научило да обича, жали всяка твар.“

***

„Човекът е велико създание. И ако видиш, че се е заблудил и погива, ако можеш, моли се за него със сълзи, а ако не, поне въздъхни за него пред Бога. Господ обича душата, която върши това, защото така се уподобява на Него.“

***

„Както ядем хляб и пием вода всеки ден, а на другия ден тялото отново иска да яде и пие, така и помненето на Божиите благодеяния не уморява душата, но още повече я обръща към Бога. И още: колкото повече дърва слагаш в огъня, толкова повече става жарта така и колкото повече мислиш за Бога, толкова повече се разгаря пламъкът на любовта и ревността към Него.“

***

„Ако хората знаеха каква е Божията любов, биха се завтекли вкупом към Христа и Той би съгрял всички със Своята благодат. Неизказано е Неговото милосърдие: от Божията любов душата забравя земното.“

***

„Господ много обича каещия се грешник и милостиво го притиска в обятията Си: „Къде беше, чедо Мое? Аз отдавна те очаквам.“ Господ призовава всички към Себе Си с евангелски глас: „Елате при Мене всички отрудени и Аз ще ви успокоя. Елате и пийте от живата вода. Елате и познайте, че ви обичам. Ако не ви обичах, Аз не бих ви призовавал. Не мога да понеса да погине и една Моя овца. И за една добрият Пастир отива в планината и я търси.Елате при Мене, овчици Мои. Аз ви създадох и ви обичам. Моята любов към вас Ме доведе на земята и Аз претърпях всичко заради вашето спасение, и искам вие да познаете любовта Ми и да кажете като апостолите на Тавор: „Господи, добре ни е с Тебе.“

Още за св. Силуан Атонски: