Есе за светлия празник Рождество Богородично:

Днес Църквата ни събира в радост и тишина.

Небето и земята празнуват заедно, защото в дома на праведните Йоаким и Анна се ражда Дева Мария – Тази, която ще стане врата, през която ще влезе Спасителят в света.

Рождеството на Богородица е тих празник. Няма небесни ангелски хорове, които огласяват нощта, както ще бъде при Рождеството на Христос. Тук е друга нежност – скрита, дълбока, сякаш шепот на надеждата в сърцето на старите родители. Те са чакали, търпели са, молили са се. И в онзи момент, когато човешките сили вече не стигат, Бог подарява живот.

В това събитие има нещо много близко до всеки от нас. Колко често и ние живеем в очакване – на отговор, на смисъл, на прошка, на спасение от безизходицата. И тъкмо тогава, когато се чувстваме безсилни, Бог влиза. Не шумно, не натрапчиво, а като малко дете, като семе на надежда, което пониква в сухата земя.

Днес празнуваме началото на нашето спасение.

Но Църквата ни кани не просто да гледаме назад, към историята, а да преживеем този ден като лична среща. Рождеството на Богородица е покана и в нас да се роди чистота, доверие, смирение. Да повярваме, че и в нашата бедност, и в нашата тъга може да изгрее светлина.

Богородица е дар за човечеството. Но Тя е и образ на това, какво може да бъде човекът, ако отвори сърцето си за Божията воля. Нейният живот започва от безплодие и болка, но завършва в слава и вечна радост. Това е и нашият път – от пустота към благодат, от мрак към светлина.

Нека да занесем този празник в домовете си

не само като икона на стената, а като жива памет в сърцето. Когато изглежда, че всичко е невъзможно, да си припомним Йоаким и Анна. Когато изглежда, че светът е безсмислен, да си припомним малката Мария, в която се скри цялата надежда на човечеството.

И тогава ще открием, че Рождеството на Пресвета Богородица не е просто минало събитие, а днешна реалност: Бог и днес влиза в нашия живот, стига да Му дадем място.

Амин.

подготвил: Мартин Димитров

Още статии за празника: