В изминалата неделя (31 август т.г.) Църквата ни предложи на Литургията евангелското четиво за срещата на Спасителя с богатия юноша (вж.: Мат. 19:16-26):
Автор: прот. Андрей Чиженко
Интересно е също така, че тази история се среща и при тримата синоптични евангелисти, които добавят някои подробности към нея, което я прави по-многостранна (вж.: Марк. 10:17-31; Лук. 18:18-30).
Иисус е видял сърцето на богатия юноша
И така, един богат юноша, който като цяло бил добър, морален, етичен човек, се опитвал да спазва Моисеевия закон с всички сили. И наистина успявал в това. Следващите стихове от Евангелието свидетелстват за това: „Иисус, като го погледна, възлюби го“ (Марк. 10:21). Бог е видял чистото му сърце и сякаш го одобрил, както посочват и думите „възлюби го“. Бог приема сърцето му и устроението на душата му. Но също така Сърцевидецът видял и онова, което му липсвало.
Юношата произхождал от богато семейство. Той имал важно и властно положение в еврейското общество. Св. апостол и евангелист Лука свидетелства за това, когато нарича юношата „началник“: „И някой си началник го попита“ (Лук. 18:18).
Предложението за вечен живот
Ще повторя – Господ видял какво му липсва. Сърцето и душата на юношата били насочени към високото му положение и парите, към красивите неща и комфорта. Да, той бил добър човек. Но богатството и властта го били затиснали като воденичен камък и му пречели да се издигне. И Господ му разкрил това, сякаш искал да му каже:
– Ти си добър. Изпълняваш Божиите заповеди. Но ако искаш да стигнеш докрай и да станеш съвършен, тогава направи това, което ти казвам. Откъсни богатството и властта от себе си, постави волята си в Моята воля и Ме следвай.
Буквално Спасителят казал следното: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“ (Мат. 19:21).
Сякаш нашият Господ Иисус Христос казва на юношата: „Аз ти разкривам нова реалност и нов живот в Мен. Отхвърли стария си, прогнил живот. Всичко в този свят ще изгние и ще бъде унищожено. Всичко. Най-доброто, което имаш в този свят, го раздай на бедните. И Ме последвай към новия вечен живот, който вече е по-висш от Моисеевия закон и в който този закон е изпълнен. Следвай ме като тези Мои ученици, които стоят зад Мен, те оставиха всичко и ме последваха. И ти ще бъдеш сред тях. Аз съм Бог и те каня да ме последваш…“.
И ето, юношата стои като изцелен слепец. Със сърдечния си поглед той видял тази нова реалност. Напълно нова и свята реалност. В нея богатството и властта му стават незначителни. В нея те нямат никакво значение. И е нужно да изостави всичко и да се пренастрои, сякаш да започне отначало, като младенец, гол и беззащитен, и много да се потруди, включително да пречупи и промени себе си, за да достигне до тази реалност, за да влезе в нея. И Бог протяга ръката Си към мен. Казва, че ще ме поведе със Себе Си.
„Не мога да тръгна след Теб, Господи“
Но аз не мога. Твърде дълго съм спал на меки легла. Твърде често съм бил мит и обличан от роби. Свикнал съм да ми прислужват слугите. Твърде често съм ял скъпи, вкусни ястия и съм пил сладко вино от сочно грозде, без да се замислям откъде идват, без да ми се е налагало да си мръдна пръста, за да го отгледам. Хората се кланят твърде ниско пред мен, когато вървя по улицата. Прекалено мили и ласкателни са молителите, когато седя и се занимавам с въпросите им в кабинета си. Получавам твърде скъпи и красиви подаръци.
Да, зад Твоята ръка, Господи, виждам сияйно небе и нова пасхална реалност. Но тя все още е далеч. А пред мен е пустиня и аз пътешествам в нея под ослепителното и знойно слънце. Пред нас е бедността и гонението. И вместо меки пухени възглавници, сложени от ръцете на роба ти, е собственият ти юмрук под главата и мръсни вонящи потни дрехи като легло под теб. И вместо сочно месо и вкусно ароматно вино – суха коричка хляб (който може и да го нямаш) и глътка речна вода. И вместо поклони и почит, често получаваш удари, побоища и гонения.
Наясно съм с всичко това. Знам, че греша. Но не мога да тръгна с Теб, Господи. А протегнатата Ти ръка остава празна. Падам обратно в моя луксозен и уважаван свят, който оттук нататък няма да бъде моята люлка, а ще бъде моята тъмница и ад, който ще ме измъчва по страховит и ужасен начин.
А какво се случва с онези, доверили се на Бога
А тези, които са успели да сложат ръката си в Божията десница, преминават през пустинята на света към сияйното блажено Небесно Царство. И камъните под краката им са като благоуханни райски цветя, а горещият въздух е като животворната Божия благодат. И хлябът, който е един за всички, изведнъж се превръща в тялото Христово, а каната с виното за всички се превръща в Христова кръв. А ударите, шамарите и побоите са крила, чието размахване приближава дългоочаквания рай.
А камилата, тази наша горда камила, трябва да одере хълбоците си, да се обреже, да се покае и да се смири, за да влезе в Царството Небесно.
За човека е невъзможно да стигне дотам. Но както казва нашият Господ Иисус Христос на учениците Си след разговора с богатия юноша: „За човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно“ (Мат. 19:26). Бог е слязъл от Небето, за да те отведе на Небето. Той протяга ръката Си към теб и те зове да Го последваш.
Ти какво ще избереш?
превод от руски: Виталий Чеботар
източник: сайт „Православная жизнь” –
https://pravlife.org/ru/content/pochemu–bogatyy–yunosha–ne–smog–poyti–za–hristom
Храм Свети цар Борис 