Честният пояс на Пресвета Богородица, който (днес е разделен) на три части, е единствената реликва или светиня, която е запазена от земния й живот и се съхранява в Светата Велика Обител Ватопед.

Поясът на Богородица в Йерусалим

Според църковното преданието поясът е направен от камилска козина от самата Божия Майка и след нейното Успение, при Възнесението й на небето, Тя го дала на св. апостол Тома. „Когато се възнесе, Пречиста, към неопетнената слава, с ръката си дари на апостол Тома Своя свят пояс“, пее Църквата в деня на празника на полагането на честния пояс на Пресветата Богородица.

Две бедни благочестиви жени от Йерусалим поели пазенето на пречестния пояс. Малко преди своето Успение Пресветата Богородица заповядала на св. евангелист Йоан да разделят между си двете Й дрехи. От поколение на поколение поясът бил предаван за съхранение на една благочестива девойка от това семейство.

В Константинопол

По време на управлението на император Аркадий, син на Теодосий Велики, четният пояс бил пренесен в славната столица на Византийската империя – Константинопол. Той бил поставен в красива рака, която била наречена „свещена рака“. Поставянето станало на 31 август. Свещената реликва трябвало да защитава столицата на държавата и нейните жители от вражески нападения, нещастия и посегателства на зли духове.

Няколко години по-късно дъщерята на Аркадий, императрица Пулхерия, издигнала блестящия Халкопратийския храм и поставила в него честния пояс.

През следващия век, не е известно кога точно и от кого, честният пояс е пренесен в Зила, който се намира в Кападокия, южно от Амасия. Отново поясът е пренесен в Константинопол по време на управлението на император Юстиниан I (527-565), при когото е построена катедралата „Света София“. Наследникът му Юстиниан II и съпругата му София възстановяват Халкопратийския храм и издигата малката църква. Честният пояс се пази на светия престол в тази църква.

Честният пояс на Пресветата Богородица в Константинопол направил много чудеса. Той излекувал Зоя Заутци, съпругата на император Лъв VI Мъдри (886-912), която била измъчвана от нечист дух. Когато патриархът поставил свещения пояс на нея, тя веднага се освободила от мъченията. В знак на благодарност тя украсила целия пояс със златни нишки и в този си вид той се пази и до днес в Светата Велика Обител Ватопед.

Константинополският патриарх Герман I (715-730 г.) лирично казвал, че Честният пояс вечно съхранява божественото благоухание на извършените от него изцеления, като дарява радост на всички, които се приближават към него с вяра и благоговение; а Йосиф Песнописец (ок. 816-866 г.) възпява светинята, защото с благодатта на Божията майка тя освещава вярващите, които идват да я целуват с благоговение, предпазва ги от вреда и освобождава от болести и скърби.

Около 1150 година честният пояс се е намирал Големият дворец на Константинопол, в църквата „Свети Михаил“. Вероятно е бил разделен на части, които са били пренесени в храмовете.

През XII век, особено по време на управлението на Мануил I Комнин (1143-1180 г.), празникът на честния пояс е официално установен на 31 август, докато преди това се е чествал заедно с празника на Дрехата на Пресветата Богородица на 2 юли.

Заграбването на Богородичния пояс от кръстоносците и пристан във Ватопед

След превземането на Константинопол от кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г. някои части от пояса са завзети от варварските орди, които ги пренасят на Запад. За щастие, не всички от тях били изгубени. Със сигурност се знае, че част от честния пояс е останала в Константинопол, а след повторното му завладяване през 1261 г. от Михаил VIII Палеолог е била съхранявана във Влахернската църква. Последното свидетелство на съществуването на честния пояс в Цариград е от анонимен руски поклонник в Цариград и е датирано около 1424-1453 година. Не е известно какво се е случило по-късно, след падането на Константинопол през 1453 г. Най-голямата част от честния пояс, която е оцеляла до днес, се съхранява в нашия (Ватопедския – бел. прев.) манастир. Тази част е достигнала до манастира след много приключения.

Частицата от св. Кръст, която се намира във Ватопед

Св. Константин Велики си направил кръст, който вземал със себе си по време на военни походи, за да защитава себе си и армията си. В средата на кръста имало частица от Честния Кръст; той имал и отделения, в които били поставени светите останки на най-важните мъченици и частица от честния пояс. Този кръст всички императори вземали със себе си по време на военни походи. По време на един от походите срещу българите император Исаак II Ангел (1185-1195) е победен от владетеля Асен. Тогава един от свещениците хвърлил императорския кръст в реката, за да предотврати оскверняването му от враговете. Той обаче все пак бил намерен и предаден на българския цар Асен.

Българите не поддържали много добри отношения със сърбите и те постоянно се влошавали. Приблизително през 1330 година в едно от сраженията българската войска разбита от сръбския владетел великомъченик Лазар (1389 г.). Така царският кръст преминава в ръцете на сърбите. След четиридесет години св. Лазар дарява царския кръст на манастира Ватопед, заедно с частицата от Честния Кръст, частицата от честния пояс и други свещени останки. Надписът на сръбски език на гърба на Честния Кръст гласи: „Лазар, в Христа Бога, княз на Сърбия и владетел на Гърция, поднасям като дар могъщото оръжие с непорочния пояс на Пресветата Богородица на манастира Ватопед от моето кралство“. Оттогава той се съхранява в олтара на съборния храм, т.е. в централния храм на обителта.

Преданието за замонашилия се император

Не може да се пренебрегне и още едно предание, запазено в нашия (Ватопедския – бел. прев.) манастир. Според нея честният пояс е донесен като подарък от император Йоан VI Кантакузин (1341-1354), който по-късно се отказва от императорската си титла, постригва се за монах с името Йоасаф и се замонашва във Ватопедския манастир.

През годините на турското робство братята от манастира правят Лития с честния пояс в Крит, Македония, Тракия, Константинопол и Мала Азия, за да освещават и подкрепят поробения елинизъм и да го предпазват от всякакви заразни болести.

Откъс от сборника „Чудеса Святого Пояса. Священная Великая Обитель Ватопед”

превод: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь” –

https://pravlife.org/ru/content/vatoped-istoriya-chestnogo-poyasa-presvyatoy-bogorodicy

Още за Пояса на св. Богородица: