Архим. Захариас (Захару) за духовния смисъл на празника Успение Богородично и тайната на Пресветата Дева Мария. Ученикът на св. Софроний (Сахаров) разглежда богословските основи, литургичната традиция и значението на този ден в православната вяра:
Автор: архим. Захариас Захару
“Христе мой, огради моите помисли, защото дръзвам да възпея защитната стена на света, чистата Твоя майка“ [1].
Отново имаме празник, а всеки празник е чудесна възможност да изразим благодарността си към Бога и да Му благодарим за всичко, което Той „е извършил и върши винаги за нас“ [2].
Премълчаните тайни в Писанията
Разглеждайки най-големия празник на Божията Майка – Успение Богородично, ние благодарим на Господа за великите неща, които е извършил в Лицето на Своята Пречиста Майка, и за неизказаното домостроителство, което чрез Нея е извършил за спасението на човешкия род. Тайнството на Пресветата Дева, преплетено с Въплъщението на Бога Син, представлява „великата тайна на благочестието“ [3] и е включено в Нейното име – Богородица [4].
В Свещеното Писание и в първите години на Християнството тази тайна останала „премълчана“ [5], а Лицето на Света Богородица било незабележимо. В Стария Завет със „сенки и загадки“ са включени пророчески изречения за Нея, чието „семе“ трябвало да „поразява главата“ на хитрата змия [6], и за девственото Раждане на Месията [7].
Евангелията ни известяват за Благовещението на Света Богородица и за Рождението на Христос, но след това, особено след началото на обществената дейност на Христос, има само спорадични нейни споменавания. Евангелистите не я представят до Господа, когато Той върши чудеса, когато тълпите Го приветстват или по време на славата Му на Тавор, а когато тълпите не могат да понесат суровите Му слова и искат да Го убият с камъни, и особено по време на крайното Му унижение и изтощение на Кръста.
След Възкресението, докато била първата, на която Господ се явил, както доказва свети Григорий Палама [8], евангелистите я споменават прикрито „другата Мария“ [9]. Тъй като догматът за божествеността на Христос бил формулиран и утвърден неизменно на първите два Вселенски събора, почитането на Света Богородица също било утвърдено неизменно. Вярващите с безкрайна благодарност я обикнали като „родила причината за тяхното веселие и (спасение)“ [10] и лицето на земята се изпълнило с параклиси и икони, посветени на нея.
Богородица в Домостроителството на спасението
Никога не се е родил и никога няма да се роди човек като Пресвета Богородица, благословената жена, която стана Майка на нашия Бог и Господ Иисус Христос. Бог създал човека по Свой образ и подобие. Украсил го с прекрасни дарове и вдъхнал в ноздрите му „дихание за живот; и стана човекът жива душа“[11]. Човекът можел да отразява в сътворения свят Божиите съвършенства; в своята личност той съчетавал материалния и духовния свят.
Врагът завидял на неописуемото величие, което Бог дал на човека, и подтикнал безразсъдния първосъздаден човек към непослушание и падение. Но божествената любов е неизменна и божествената милост е неизразима.
Бог “не престанал да върши всичко”, за да освободи човека от робството на греха и смъртта, да го възстанови в „богоподобието“, да „преобрази древната красота“ в него, да му даде „желаното отечество“ на Рая.
Адам и Ева родили двама сина – Каин и Авел. В Авел надделяла благодатта, останала в родителите му и той последвал пътя на праведността и страха от Бога. При Каин надделял елементът на отстъплението от родителите му. Той озверял и убил брат си Авел. От тях двамата произлезли два потока в историята на човешкия род:
– първо, потокът на праведните, в чиято памет трептяла светлината на първата райска благодат и те се подвизавали да водят благочестив живот;
– второ, потокът на гигантите, т.е. тези, при които страстите придобили гигантски размери и се отчуждили от заветите на Бога.
Чрез потока на праведните Бог пророчески подготвял Своя път. От време на време Той им давал откровения и огнени слова, които те разгласявали на своите съвременници, за да може благочестието да се запази на земята. Бог вперил окото Си в тях, за да види „има ли кой да разбира, да търси Бога“ [12], „има ли кой да върши справедливост“ по съвършен и уникален начин. И този човек бил намерен в лицето на Пресвятата Дева Мария.
Света Богородица била плод на молитвата на светите и праведни Йоаким и Анна. Нейното зачатие не било безсеменно, а безстратно от пречистото семе на Йоаким [13]. Тя била благословена още от момента на раждането си, защото в Своята Личност събрала светостта на всички предишни поколения. Още в крехка възраст тя била посветена на Храма, където водила безмълвен живот в молитва и изучаване на Писанията.
Любов към Бога от ранна детска възраст
Богоотроковицата Мариам се отличавала с парадоксална любов към Бога и копнеела за общението с Него чрез молитвата. Разбира се, нейният порив към молитва бил необичаен с критериите на падналия свят, докато всъщност изразявал естественото състояние на човека, създаден по образ и подобие Божие.
Чрез молитва и изучаване на Божието слово в сърцето ѝ се натрупвала енергията на благодатта. Тя я разширявала, за да може да обгърне в себе си Бога и човека. Дошъл момент, когато следите на благодатта достигнали известна пълнота и родили в нея съзнанието за онтологичната ѝ връзка с целия човешки род от началото до края; те също така извършили неизказаното събитие на единението на тварния човек с нетварния Бог, единението на сърцето ѝ с Божия Дух. Оттук нататък тя страдала, от една страна, заради падението и невежеството на хората, а от друга – заради жаждата ѝ за живия Бог на нейните отци. По естествен начин започнало Нейното застъпничество и ходатайство за всеки човек, роден на земята.
Благовещението на архангел Гавриил
При изучаването на Писанията „огън се разгорял в сърцето ѝ“ [14], когато срещнала пророчеството: „ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“ [15]. С неутолим копнеж по Бога, Който щял да дойде на земята, за да спаси Своя народ „от беззаконията му“ [16], тя започнала да се моли да се сподоби да стане слугиня на Майката на Емануил. В тази гореща молитва й се явил Архангелът и й възвестил, че тя няма да стане слугиня на Майката на Месията, а че Тя Самата ще даде плът на родения от Отца без майка и от Майка без отец. Пресветата Дева заченала Сина Божи по свръхестествен начин чрез Светия Дух и Го родила също така по свръхестествен начин.
Разбира се, за да може човек да получи какъвто и да е духовен дар, трябва да има някакво съответствие между дара и съдържанието на сърцето му. А в случая с Богородица това съответствие се състои в Нейното смирение, което пророчески било по образа на неописуемото смирение на Нейния Син и Бог.
Човешкият ум се замайва пред случилото се „непостижимо чудо“ и с благоговение изповядва: „В тебе, чиста Дево, се превъзмогват пределите на естеството, защото раждането остава девствено и смъртта се сгодява за живота“ [17].
„Раждането остава девствено“,
защото Пресветата била Дева и останала Дева при раждането и след раждането на Господ Иисус. Свещеното Писание свидетелства за Нейното девство преди зачеването на Господа.
Целомъдреният Йосиф я приел чиста от Светая Светих и се смутил, когато видял, че е бременна. Израилтяните били свикнали с чудодейните Божии намеси, но девственото раждане било безпрецедентно в свещената история. Младата Отроковица замълчала и не се защитила, въпреки че била изправена пред опасност дори за живота си от убиване с камъни заради парадоксалното безмъжно зачеване. Но Бог говорил в сърцето на Йосиф, като му съобщил за чудотворното събитие. Следователно Мария била Дева преди раждането.
Знаем, че Пресветата останала Дева при раждането благодарение на опита от благодатта. По време на земния Си живот Господ „целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички“ [18].
Дори едно докосване на благодатта лекува и възстановява целостта на ума, душата и дори на тялото. Как е могъл Божият Син да премине през утробата на Пречистата Дева и да й остави рана? Затова Пресветата останала Дева при раждането.
Знаем, че Пресветата живяла в девство след раждането на Емануил, от многовековния духовен опит на облака вярващи, особено монаси, които получават малка благодат на призванието и усещат такава пълнота в сърцата си, че до края на живота си дори не помислят за страстите на плътта. Любовта към Бога като „изгарящ огън“ [19] изгаря „всеки срамен ум“ [20]; кара душата на човека да копнее и да чезне за „Господните дворове“; кара сърцето, дори и плътта му да се радват „за живия Бог“ [21]. Следователно Пресветата останала Дева след раждането.
Духовното девство дава стойност на телесното
Мнозина пазят телесното девство, но не е задължително да са спасени, както ни учи притчата за неразумните девици [22]. Това, което осмисля и дава стойност на телесното девство, е духовното девство, т.е. чистотата на сърцето и ума, стоенето в Божественото присъствие, пребъдването, по-скоро потапянето на ума в Божия Дух.
„Всичката слава на царската дъщеря е вътре: нейната дреха е със злато везана“ [23].
„Скритият човек на сърцето“ на Пресветата бил прекрасен “ в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога“ [24]. Красотата на Пресвета Богородица била озарена от добродетелта на смирението и украсена от духовното ѝ девство. Нейното сърце било изцяло и безрезервно отдадено на Бога; умът ѝ никога не се е отдалечил от спомена за Неговото име; любовта ѝ към Него никога не била споделена с никоя друга любов на този свят; волята ѝ никога не се е отклонявала от Неговите съвети.
През целия си живот Света Богородица останала неуязвима за греха, защото сърцето ѝ горяло с „живот в изоболие“, с огъня на пълнотата на благодатта.
Разбира се, като човек тя може да е допускала грешки, но не и грях. Но дори те били по Божия икономия, за да могат следващите поколения да познаят нови тайни. Например, когато Пресветата Мария и Йосиф поели по обратния път от Йерусалим, те си помислили, че дванадесетгодишният Иисус бил заедно с останалите членове на поклонническата група, и не забелязали отсъствието Му, докато не вървели цял ден. Измъчени потърсили момчето Иисус и на третия ден Го намерили в Храма да разговаря с учителите на Израил и да тълкува Писанията.
Бог обаче допуснал тази непорочна „грешка“ на Пресветата, за да ни научи, че няма да намерим Христос сред роднини и приятели; когато загубим желаното усещане за присъствието на Господ, е невъзможно да го намерим другаде, освен в Неговия Дом, в Църквата, където Неговият Дух осенява вярващите.
Живот в безкористно служение на Сина Си
Пресветата имала безкрайна любов към Бога и несравнимо смирение. Нещо повече, тя била напълно отдадена на Божията воля, дори това да водило до разпнат живот, постоянен кеносис, вътрешно страдание. През целия си живот тя служила на Господ Иисус, Своя Син и Бог, безкористно и незабележимо. Ако ние, за да опазим малко благодат, трябва да се борим с голямо себеотрицание, колко повече служението на Пресветата, това да носи пълнотата на благодатта, да носи Бога телесно в утробата си, да изпълни волята Му за всеобщото спасение, изисквало съвършена умъртвяване за света и за себе си.
Имайки предвид това, започва да се вдига сянката от странния стих: „И смъртта се сгодява за живота“. Пресветата „умирала всеки ден“ [25]. Тя претърпяла животворното умъртвяване на всяка нейна воля, за да превърне Божията воля в единствения закон на Своето съществуване. Тя приковала ушите и сърцето Си в Господа. В сърцето си таила Неговите думи, „думи за вечен живот“ [26]. Отказала се от всички сродства на този живот и от всякаква човешка утеха. Дори до Кръста на Своя Син, когато майчиното й сърце се късало, Богородица, като съвършена „Христово подобие“, не преставала да се застъпва за спасението на всички, дори за безумните Христови убийци. Умъртвяването, която претърпяла, обаче се превърнало в предвестник на неразрушимия живот.
„Животът се сгодява със смъртта“
В един израз: „животът се сгодява със смъртта“, песнописецът изразява велика тайна. Изобилието на вечния живот предполага вкусване на смъртта, „пълнотата на съвършенството предполага пълнотата на кеносиса“ [27], Възкресението – Кръста. Доброволната смърт в името на заповедите носи залога на вечния живот и наследството на нетленната Божия слава.
Пресветата никога не съгрешила, дори с помисъл. Затова, тъй като смъртта е „платата за греха“, тя нямала власт над нея [28].
Въпреки това божествената икономия позволила Светата Дева да умре, за да може, от една страна, да покаже, че е пълен участник в човешкото естество, а от друга – да стане съвършено подражание на Своя Син, извървявайки Неговия път докрай. Пресветата починала, останала три дни в гроба и на третия ден възкръснала. „Цялата ѝ душа“ се пренася „в пречистите длани на Получилия плът от нея безсеменно“[29]. Нейната несправедлива смърт, по образа на несправедливата смърт на пречистия Христос, представлява свръхестествена победа на равнището на вечността и осъждане на смъртта на хората.
Смъртта може да бъде най-величественото дори най-красивото събитие в живота, когато човек е правилно подготвен и изпълнява определени условия. Онзи, който още от този живот е разработил силна и неразривна връзка на любов с Христос, Спасителя „на всички хора, най-вече на вярващите“ [30], преминава в другия живот на крилете на божествената любов и там, в незалязващия ден на Царството, става причастен на възлюбения Господ „по-ясно и по-пълно“.
Обикновено празнуваме рождените дни като ден на нашето раждане в света и избягваме да размишляваме върху деня на нашето излизане. Но всъщност денят на смъртта за онези, които принадлежат на Господ, бележи деня на тяхното раждане в Неговата вечност. Тогава „има радост на небето“, „че човек се е родил в света [на вечното царство]“ на Бога [31].
Успението на Пресвета Богородица е нейната Пасха,
нейното преминаване от временния към вечния живот, нейното преселяване от „многоскръбното към многополезното и многосладостното“[32].
„Най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти „[33].
Празникът на Богородица се празнува по божествен начин от „бедните духом“, смирените, но богати на духовни дарове.
Онези, които са „от един род“ с Божията Майка, „бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други „[34], „кротки и смирени по сърце“[35], девствени по ум и дух, отдадени на Божествения промисъл, дори когато той се изразява в скърби и изпитания в живота им, я почитат и облажават, както подобава за Нея.
Първа от местните жители, праведната Елисавета, когато приела поздрава на Пресветата Дева, възкликнала с думи на благодарност към младата Отроковица: „И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?“ [36]. Нейното пророческо слово станало причина за друго пророческо слово, този път на самата Богородица, която в собствената си благодарствена песен възвеличила Господа, признала своето нищожество и пророкувала: „ето, отсега ще ме облажават всички родове“ [37].
Как ние да почетем Божията Майка?
Но как ние, последните от християните, бедните, утайката на вековете, да почетем и изразим благодарността си към Пресветата?
Как можем да изпълним Нейното пророчество? Как песнопенията и моленията, които изричаме към нея поединично или в нашите събрания, да дадат плод?
Единственият начин да почетем Пресветата е като следваме неотклонно Нейния път, като се смиряваме и принасяме непрестанна благодарност за всичко, „изключително“ задето Силният ми стори велико нещо“ [38].
Нашата благодарност, макар и оскъдна, ще бъде билетът за влизането ни във възвишения хор на „най-богатите от народа“, армията от девствени души, които блестят с вътрешна чистота и „вървят във веселие [през вековете] след Нея“ [39].
Ако Бог не беше засвидетелствал чрез Своята благодат силата на нейното застъпничество през вековете, честта и величието, които ѝ принадлежат, щяха да изчезнат. Въпреки това Пресветата Дева е изповядвана като Божия Майка, възвеличавана, облажавана и възпявана от човешките родове и ангелските чинове, от Църквата и Божия народ, както личи от словата, които вярващите ежедневно отправят към Нея: „Богородице Дево, радвай се!
Благодатна Марие, Господ е с Тебе!
Благословена си Ти между жените
и благословен е плодът на Твоята утроба, защото си родила Спасителя на нашите души“.
Като казваме „Пресвета Богородице“, ние изповядваме, че първо, Тя е дала плът на Единия от Троицата, и второ, нейното приснодевство. „Радуйся, Благодатная Марие“ е архангелският поздрав към „Достойната за благодатта“. „Благословена си Ти сред жените и благословен е плодът на Твоята утроба“ – това са думите на жената, която сред тълпата в изблик на радост и изумление от думите на благодатта, „които излязоха от устата на Христос“ [40], възкликва „блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!“ [41]. Накрая думите „защото роди Спасителят на нашите души“ са думи на Църквата, изразяващи благодарността на Божия народ.
В началото на сътворението Господ казал „да бъде“ и всичко „станало“.
В началото на пресътворението Светата Дева казала: “ нека ми бъде по думата ти “ и творението било обновено.
И сега, със същото отдаване на светата и съвършена Божия воля, нека кажем по примера на Небесната майка: „Да бъде Твоята воля над нас, Господи“, така че да бъдем достойни да се родим „не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога“ [42] „свише“ [43] и да получим „свободен вход“ в небесното Царство на Отца и Сина и Светия Дух. Там Пресветата стои като Царица отдясно престола на Божията слава. Оттам Нейните милости оросяват нашата „зле мъчещата се“ душа [44], а тя, като нерушима стена, пази и покрива всички, които я следват, вървейки неизменно по кенотичния път на нейния възлюбен Син. Амин.
Бележки:
1]. Утреня на Успение Богородично, икос.
[2]. вж. Евхаристиен канон на Божествената Литургия
[3]. 1. Тим. 3:16.
[4]. вж. Йоан Дамаскин, Точно изложение на православната вяра 56, PG94, 1029BC.
[5]. Рим. 14:24.
[6]. Бит. 3:15.
[7]. Ис. 7:14.
[8]. Γρηγορίου Παλαμά, Ομιλία ΙΗ’: «Τη Κυριακή των Μυροφόρων· εν ή και ότι πρώτη τον Κύριον η Θεοτόκος είδεν εκ νεκρών αναστάντα», Γρηγορίου του Παλαμά, Συγγράμματα, τόμ. Στ’, έκδ. Βασ. Ψευτογκά, Θεσσαλονίκη 2015, σ. 217. (Св. Григорий Палама. „Беседа за Неделя на Мироносиците. Дали Девата за първи път е видяла Господа възкръснал от мъртвите“)
[9]. Мат. 28:1.
[10]. вж. 5-та песен
[11]. Бит. 2:7.
[12]. Пс. 13:2, 52:3.
[13]. вж. Св. Йоан Дамаскин, Слово за Рождеството на Пресветата наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, 6, 2, PG96, 664B
[14]. Пс. 38:4.
[15]. Ис. 7:14.
[16]. вж. Възкресна вечерня, стихира на Господи воззвах, 1-ви глас
[17]. вж. Утреня на Успение Богородично, канон, ирмос 9-та песен,
[18]. Лук. 6:19.
[19]. Евр. 12:29.
[20]. вж. Възкресна утреня, 3-ти антифон, гл. 5
[21]. Пс. 83:3.
[22]. Мат. 25:1-12.
[23]. Пс. 44:14.
[24]. 1 Петр. 3:4.
[25]. 1 Кор. 15:31.
[26]. Йоан. 6:68.
[27]. вж. Οψόμεθα τον Θεόν καθώς εστι, σ. 82. („Ще видим Бога както Си Е“, архим. Софроний Сахаров)
[28]. Рим. 6:23.
[29]. Вечерня на Успение Богородично, литийна стихира, гл. 5
[30]. 1 Тим. 4:10.
[31]. Йоан. 16:21.
[32]. Вечерня на празника на Св. Дух. 4-та коленопреклонна молитва
[33]. Пс. 44:13.
[34]. Рим. 12:10.
[35]. Мат. 11:29.
[36]. Лук. 1:43.
[37]. Лук. 1:48.
[38]. Лук. 1:49.
[39]. Пс. 44:15-16.
[40]. Лук. 4:22.
[41]. Лук. 11:27.
[42]. Йоан. 1:13.
[43]. Йоан. 3:3.
[44]. вж. Голям Богородичен молебен канон, 4-та песен
превод: Константин Константинов
Храм Свети цар Борис 