Преображение Господне като откровение на нетварната светлина и истинската същност на Христос. Размисли за това как славата на Бога просветлява човешката природа и ни призовава към духовно преображение:

„И лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.“ (Мат. 17:2)

Ние често говорим за светлината, без да я разбираме. Говорим за Бога, без да Го вкусим. Преображението на Тавор е събитие, в което ни се дава

откровение на истината за света, за човека и Бога.

В Своето Преображение Христос сияе, но и разкрива какъв е човекът в Бога и какъв е Бог в човека. Това е реалността, към която се стреми цялото Божие домостроителство, Божият план за света и човека.

Питаме се:

защо Христос се преобрази преди страданията?

Защо показа славата Си именно тогава? Човек не може да премине през Кръста, ако не е видял славата. Не можеш да влезеш в тъмнината на Гетсимания, ако не си преживял светлината на Тавор. Светостта винаги предшества болката. Не за да я избегне, а за да я изпълни със смисъл.

Учениците заспаха преди Преображението. Заспаха и в Гетсимания. Спяха преди Таворската светлината, спяха и преди мрака на Господните страдания. Това е и нашето състояние – ние спим в тайната на живота. Но Христос ги събужда не със заповед, а със светлина. Събужда ги, за да видят как Той е. Не просто как изглежда. А как „е“.

Материята може да бъде прославена

На Тавор Христос не става нещо ново — Той показва какъв винаги е бил. Това, което учениците виждат, не е чудо в обичайния смисъл, а нормалността на Въплъщението, на онова, което сме изгубили да виждаме: че материята може да сияе. Че дрехите могат да станат светлина. Че плътта може да бъде прославеното тяло на Бога.

Петър иска да построи шатри. Това е поривът на сърцето, което най-сетне вижда Истината. Но Истината в онзи момент не бива да остане статична, тя трябва да се открие на дело в идещите страданията на Христос и Неговото славно Възкресение.

А за нас, които се молим, които се борим, които се разклащаме във вярата, Преображението е покана:

да се преобразим и ние.

Не да сменим лицето си, а да го открием. Да позволим на благодатта да премине през ума, плътта, сърцето ни, и да ги направи съпричастни на Божието битие.

Св. Григорий Палама казва, че

светлината на Тавор е нетварна.

Тя не е физическа, а енергия на самия Бог. Това е светлината, в която човекът ще бъде обóжен. Защото целта не е просто да бъдеш нравствено изряден, а да станеш бог по благодат.

Христос се преобразява, за да ни покаже какво е

спасението: не бягство от света, а преобразяване на света.

Не заличаване на тялото, а негово просветление. Не смърт, а живот, който побеждава смъртта.

И тъй, Тавор не е минало. Тавор е и настояще, и бъдеще. Преображението е призив към нас:

„Готови ли сте да блеснете така, както Бог ви вижда?“

И ако сме готови, ще чуем Неговия глас:

„Този е Моят възлюбен Син — Него слушайте.“

подготвил: Мартин Димитров

Още статии от секция Есеистика: