Св. Софроний Сахаров (22 септември 1896 – 11 юли 1993) е руски православен йеромонах, който започва монашеския си живот на Света гора, в руската обител на Св. Пантелеймон, и се счита за един от най-харизматичните монаси на XX век.
Роден е в Москва в семейство с девет деца. Светското му име е Сергей и още от малък показва особен наклон към богословието. В началото се занимава с живопис, както и с будизъм и индуизъм. След като се разочарова от философията на източните религии, се обръща към Православната Църква на Христос — единствената Църква, която е запазила вярата на първите осем века след Христа в нейната чистота. На 25-годишна възраст се премества във Франция в опит да намери работа като художник. Там успява да влезе в артистичните среди, но впоследствие се обръща с още по-голяма ревност към християнството, тъй като, както сам по-късно признава, и това не го изпълвало напълно.
„Бях в Париж — имах всичко, живеех сред артистичния свят и участвах във всякакви събития. Но нищо не ми носеше радост и утеха. След всяко събиране на артистичния свят, усещах в себе си празнота и тревога. Мисълта ми говореше, че трябва да направя нещо, за да избягам от тази вътрешна безизходица, която ме обвземаше. Но не намирах решение.
Една вечер, след забавление, се прибирах у дома с наведена глава и бавна крачка. Казвах си: „Този живот е жесток, скучен е.“ Тогава ми мина мисълта да стана монах — но къде и как, нямах никаква представа. Бях руски емигрант-бежанец във Франция. Там имаше много руснаци, които бяха основали Богословския институт „Св. Сергий“. В този институт всички говореха за Бога, но Бога не виждах. А когато отидох на Света гора — никой не говореше за Бога, но всичко свидетелстваше за Него.“
Така около 29-годишна възраст се насочва към богословието, като постъпва в Православния богословски институт в Париж.
С приключването на обучението си, той взема решение да приеме монашество. Така, през 1925 г., се установява в Руската обител на Св. Пантелеймон на Света гора. Четири години по-късно среща св. Силуан Атонски, който става негов духовен наставник. През 1938 г. се оттегля в Карулия на Света гора, където води строг аскетичен живот.
През 1948 г. напуска Света гора, за да се подложи на операция във Франция, и издава книга за житието на св. Силуан, който междувременно се е преставил в Господа. По-късно публикува и други книги: „За молитвата“, „Аскеза и съзерцание“ и „Неговият живот — мой живот“. По същото време посещава и Москва след много години отсъствие, и оттогава поддържа по-близка връзка с града.
През 1963 г. напуска окончателно Света гора и основава християнско братство, като едновременно с това изгражда манастир, посветен на Свети Йоан Предтеча в Есекс (Англия), където остава до блажената си кончина през 1993 г., на 97-годишна възраст.
Канонизацията му е извършена на 27 ноември 2019 г. от Вселенската патриаршия, a паметта му се чества на 11 юли.
Храм Свети цар Борис 