Автор: св. Иустин Попович

Какви са човешките победи? Нищо. Всички човешки победи, ако не побеждават смъртта, са поражения. Какви са всички победи, които са постигнали и постигат много царе и могъщи мъже на този свят? Какво са европейските войни: първата, втората, третата, десетата и петдесетата? Какво са? Те са поражения, поражение след поражение. Те не са победи. Хората убиват, те инвестират във войната и убийствата като средство за победа над злото в този свят.

Само Бог и Божията сила могат да победят злото в този свят. Само Бог и Божията сила могат да победят създателя на всяко зло и грях – дявола. Бог е дал тези божествени сили на всеки един от нас, за да можем и ние, като разумни човешки същества, като разумни Божии същества, да победим злото; да победим дявола със силата на Бога.

Вижте светия пост, вижте светата молитва. Какво представляват те? Това са божествените сили, които Господ е оставил и дал на Своята Църква, за да можем ние, всеки един от нас, да победим дявола, записвайки победата на наше име, да победим за самите себе си. Да побеждаваме греха не заради другите, а заради самите нас. Защото да знаеш, че всеки твой грях е войн на дявола. Всеки грях, който обичаш, който държиш в себе си, независимо дали явно или тайно, е копието на дявола, непобедимо страшно оръжие. Непобедимо, разбира се, докато не се отвърнеш от него и докато не почувстваш, че грехът, който вършиш, всъщност те убива, кара те да се самоубиеш, какъвто и да е грехът. Омразата например те кара да се самоубиваш.

Гневът, коравосърдечието, сребролюбието – всичко това са оръжия, страшни оръжия на дявола, които той ти дава в ръцете, а ти убиваш себе си.

Дяволът не може да накара никого от нас да съгреши. Той може само да ни предложи греха. Може да ти даде меча, с който да убиеш себе си. Самият той не може да те убие. Бог не му дава тази власт. Но ако приемеш меча от него, ако приемеш например сребролюбието, гнева, ревността, лукавството, злословието, кражбата, е, тогава вземаш меча в ръцете си и го забиваш в сърцето си. Дяволът няма власт да накара човека да съгреши; той има само властта да предложи на човека греха. Той предлага грях на теб и на мен. И вие и аз (какво правим)? Вие и аз или приемаме греха, или го отхвърляме. Това означава, че или убиваме себе си, отделяме душата си от Бога, или, прогонвайки греха, бързаме към Възкресението на Господ Иисус Христос, към победата, окончателната и пълна победа срещу греха, срещу смъртта, срещу дявола.

За това, братя, Господ дойде на този свят. За това Той ни остави всичко. Затова ни остави светия пост. Затова ни остави святата молитва. За да можем да победим дявола, който е причинител на греха и смъртта. Какво причинява всеки грях на мен и на теб? Той ни убива. Грехът е тъмнина. Той поражда тъмнина, а тъмнината обзема и твоята, и моята душа, обзема съвестта ни, обзема сетивата ни. И ние сякаш сме в несвяст, в делириум, замръкнали, в мрак. Не знаем какво правим. Това е грях. Всеки грях за душата е един делириум.

Но Господ е дошъл на този свят точно за това. За да ни даде светлина, да ни даде запален факел, да ни даде светлини, да прогони този мрак. Ето, това е светият пост! Той е огромен прожектор, който осветлява пътя на нашия живот. Постът сваля от небето в душата ти небесната светлина. Ако, разбира се, това е истински пост. Истинският пост е въздържание от всичко лошо, въздържание от храна, но и въздържание от всяко зло и грях.

превод: Константин Константинов