Автор: митр. Антоний Сурожки

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

В Деянията на апостолите чухме днес, че когато наближавал празникът Петдесетница, апостол Павел заминал за Йерусалим, за да бъде заедно с всички, които в този ден получили Светия Дух. Той е единственият от апостолите, който не бил в горницата, когато се случило това събитие. Но Бог му дарил истинско, пълно обръщане на сърцето, ума и живота, и му дал дара на Светия Дух в отговор на неговото всецяло, крайно себеотдаване на Бога, Когото той не познавал, но Комуто се покланял.

И ние сега се намираме на път към деня Петдесетница: следващата седмица ще празнуваме това събитие. Павел по пътя си размишлявал за това, което му се случило по време на пътуването му от Йерусалим към Дамаск, а после и за дара на Светия Дух чрез молитвата на Анания. И ние, всеки поотделно и всички заедно, трябва да се замислим за всичко, което Бог ни е дал. Той ни е дал битието и е вдъхнал в нас живот; не само живот на тялото, но живот, който ни прави сродни с Него: Неговия собствен живот. Той ни е дал да познаем Самия Него, Живия Бог, и ни е дал да срещнем в Евангелието и по пътищата на живота Неговия Единороден Син, Господ Иисус Христос. И в кръщението, в миропомазанието, в причастието с Тялото и Кръвта Христови, в тайната на безмълвното молитвено общение, в минутите, когато Сам Бог много близо ни се приближава, макар в този миг да не сме мислили за Него, Той ни е давал толкова много.

Нека прекараме тази седмица или поне някои нейни отрязъци, размишлявайки за всичко, което ни е дадено, поставяйки си въпроса: наистина ли сме ученици на Христос? Знаем от апостол Павел какво означава да бъдеш ученик. Павел казва, че за него животът е Христос, а смъртта би била придобивка, защото докато е в тялото, той е отделен от Христа, Когото обича, Който е станал всичко в неговия живот – не само временно, а за вечността. И все пак, казва Павел, той е готов да живее, а не да умира, защото присъствието му на земята е нужно на другите… Това била мярката на неговото приобщаване към Христос. Това става толкова вълнуващо ясно от паралела между кратката фраза в Деянията и друга фраза в Евангелието: и Господ Иисус Христос, и Неговият ученик говорят за това, че сега отиват обратно при Отца, че е дошло времето за тяхното оттегляне… Животът на Павел в Христос е узрял в такова сливане с това, което Христос означава, и повече от това: с това, което Христос е, Който е бил, така че всичко, което се отнася до Христос, става приложимо и за него. Наистина, за Павел животът беше – Христос, и той копнееше за смъртта; но той се научи от Бога на нещо по-голямо от този копнеж за свобода, за общение с Бога, на Когото се покланяше и служеше с такава вярност. Той разбра, че даването е радост, която е още по-голяма от получаването: получил толкова много от великото, от святото, той бил готов да продължи да живее, отдавайки се.

Светците чуха думите на Христос: Никой няма по-голяма любов от този, който отдава живота си за приятелите си. Павел, другите апостоли и безброй светии след тях отдаваха живота си, изтощаваха го ден след ден, забравяйки за себе си, отхвърляйки всяка мисъл, всяко безпокойство за себе си, мислейки само за тези, които имаха нужда от Бога, които имаха нужда от словото на истината, които имаха нужда от Божията любов. Те живееха за другите; даваха толкова щедро, колкото бяха получили.

И ние също сме призвани да се научим на радостта – ликуваща, вдъхновяваща, прекрасната радост да даваме, да се обърнем от себе си, за да бъдем свободни да даваме – да даваме на всички нива: и в най-малкото, и в най-голямото. И на това може да ни научи само силата на Светия Дух, който ни свързва с Христос, прави в едно с Неговото тяло, тялото от хора, свързани помежду си в тяхната пълна общност, единни с Бога, Който е нашето единство.

И така, нека се замислим над всичко, което сме получили от Бога, и да си зададем въпроса: какво можем да дадем? Нему – така, че Той да може да се радва за нас, да може да знае, че е живял и умрял не напразно? И какво можем да дадем на тези около нас, започвайки от най-малкия, най-скромния дар за близките си, и завършвайки с това да дадем всичко, което можем, на тези, които най-много имат нужда?.. И тогава наистина Петдесетница ще дойде като дар на живота, дар, който ни свързва в едно, в едно тяло, способно на земята да бъде за другите видение на Царството, но също и източник на живот и радост, така че истинската ни радост и радостта на всички, с които се срещаме, да бъде изпълнена. Амин.