Автор: митр. Атанасий Лимасолски

На четиридесетия ден след Своето Възкресение, Господ телесно напусна света и се възнесе, възкачи се на небето и седна отдясно на Отца. Естествено, това не се разбира като място в географски смисъл – тоест, няма стол до Отца, на който Той да е седнал, нито небето е някакво географско място. Това е пространство, където се намира Бог, и тези неща се казват така, за да можем ние да разберем, че Христос напусна света и взе със Себе Си човешката природа, възнесе се като Богочовек, а не просто като Бог. Като Бог Той винаги е бил с Отца Си и не се е отделял от Него нито за миг – и когато беше на земята, и когато слезе в ада – като Бог Той бе с Отца.

Това, че Той взе със Себе Си човешката природа, е именно резултат от всичко случило се преди това – Кръста, гроба, страданията и Възкресението. Възнесе се човешката природа на Христос и заедно с нея се възнесе цялото обожено човешко естество.

Следователно, това събитие – Възнесението, нашето обожение – е събитие, което засяга вече целия човек. То е прославата на човешкото тяло. То е онова, което разкрива колко високо Бог е почел човека.

Твърдението, че в Църквата и в нейното учение се пренебрегва човешкото тяло и че се говори само за духовен живот и добродетели, не е вярно.

Напротив – именно Църквата и Православието са тези, които най-силно говорят за обожението (теосиса) на човешкото тяло. Никъде другаде – дори теоретично – не съществува учение за обожение на човешкото тяло така, както е в православното богословие. Това именно означава Възнесението Христово.

Нищо от онова, което Христос е направил, не го е направил за Себе Си. Възнесението на Христос не означава просто, че Той се е „върнал у дома“ след престоя Си на земята. Това не е причината за Възнесението. Неговата цел е именно да ни покаже какъв е нашият път и къде завършва – докъде ни издигна всъщност Христос.

Нека си припомним, че преди да пострада, в онази нощ в Гетсиманската градина, когато се молеше на Своя Отец, Той се молеше за нас. Тогава каза:

„Отче, желая тези, които Си Ми дал, да бъдат с Мене там, където съм Аз, за да гледат славата, която си Ми дал.“

Тоест, Христос помоли Отца Си така, че през всички векове, в Неговото безкрайно царство, там където се намира Той, да бъдем и ние.

А къде е Христос? В славата на Бога Отца – Той е равен на Своя Отец. И ако за Него това принадлежи по природа, то на нас ни се дава по благодат.

Така разбираме, че щом Христос е отдясно на Отца, то и ние се намираме там – отдясно на Бог Отец, виждайки и участвайки по благодат в тази слава и в това обожение на нашето човешко същество.

източник: https://www.kalitheapress.gr/analipsi-kyrioy-mitropolitis-lemesoy-athanasios/