Автор: Владимир Басенков

От дете той търси Бога, стреми се към уединен живот, но Божият Промисъл му отрежда да служи на хората. Бог знаел по-добре как да използва талантите на светеца, защото едно било очевидно: св. Николай Чудотворец най-добре умеел да помага на хората.

Започнете от себе си

Без значение колко банално звучи тази фраза, но реалността около нас се формира чрез проекцията на вътрешния свят върху външния. Това е тайната на творческого начало, заложена в човека от Бога. И ако искаме наистина да направим света около нас по-добър, трябва да се погрижим за това с какво съдържание ще се изпълним самите ние. За да накараме хиляди хора около нас да се чувстват добре, трябва да посадим райската градина в душата си, използвайки огромния опит на християнските аскети. Да се усъвършенстваш е добър навик, който ще бъде полезен за временния и вечния живот. И, повярвайте ми, това ще направи живота на хората около нас по-добър.

Св. Николай от детството си имал желание за Бога, посветил се на молитва и изучаване на Свещеното Писание. Той рано осъзнал, че е възможно да променим света около нас, като променим себе си. Св. Николай изследвал дълбините на душата си както чрез молитвата и преживяването на Божественото откровение, така и чрез пътувания, например когато отишъл в Светите земи. Разбира се, св. Николай нямаше да бъде това, в което се превърнал за милиони вярващи по света, ако не се беше погрижил преди всичко за себе си.

Помагайте на хората

Внимателното отношение към себе си ни помага да се научим да бъдем чувствителни и към хората около нас. Казват, че егото уж избавя нервната ни система от „ненужни грижи“, като ни подтиква да се отдръпнем от молбите на хората или от картината на чуждата мъка, която проблясва пред очите ни. Но здравословната емпатия, отзивчивостта и способността да не подминаваме, изненадващо (и ето още една тайна) правят собствения ни живот по-светъл, по-пълноценен, по-осъзнат. В противовес на обезсърчението и всякакви видове депресия, които се отварят, когато вниманието е изключително съсредоточено върху себе си. Способността да забележиш проблема на ближния си и да се стремиш да го решиш – това са простите условия, чрез които можем да се научим да вършим добри дела. Да, струва си да го правим искрено, разбирайки, че правенето на добро към друг човек укрепва лечебното чувство на любовта в сърцето ни и помага на ближния. Ние не сме вълци един за друг, притчата за самарянина е винаги актуална и не бива да говорим за собствените си добри дела. „Твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве” (Мат. 6:6).

Историята на християнството запомни св. Николай преди всичко с отзивчивото му отношение към хората. Случаят, когато светецът тайно помага с пари на семейството на разорен човек, който смята да даде трите си дъщери за наложници, се смята за един от най-известните в живота на светеца. Мирликийският чудотворец раздал буквално всичко, което имал на нуждаещите. Той изцелявал болни, възкресявал мъртви. Дарбата, която се разкрила у светеца, е следствие от вътрешното му желание да помага. Не напразно в молитвите той е наричан „бърз помощник“. Вършейки добро по време на земния си живот, довеждайки хората към Бога чрез самотовержените си дела, посявайки любов и доброта в сърцата им, той уверено продължава да променя света и след преминаването си към вечния живот. Много често вярващите се обръщат към св. Николай Чудотворец за молитвена помощ.

Борете се за истината

За да постигне резултат, дори и най-незначителния, човек може да „включи” само волята си. Много по-лесно е да се вършат добри дела, когато няма силен външен натиск или влияние. Сравнете: по-лесно ли е да дадеш пари на просяк пред входа на храма или да отблъснеш хулиганите нападнали на улицата едно момиче? Вторият случай изисква много повече вътрешни усилия, умения за реакция и схватливост. Винаги е по-трудно да се плува срещу течението. Но, повярвайте ми, в ситуация, когато животът, здравето или достойнството на ближния са застрашени, думите на Христос за отричането от себе си и страданието за ближния стават по-ясни. Да спасиш някого на тази земя, като го изнесеш от горяща къща или дори да извикаш навреме линейка, не означава ли да промениш света към по-добро? Днес хората често се оплакват от човешкото равнодушие. Е, именно неспособността да проявим воля, когато ситуацията го изисква, потапя планетата ни в хаос. Но движението срещу хода на събитията, които нарушават всички закони на Бога и Неговата истина, е истински акт на стремеж да се спаси света от падане в адската бездна.

Св. Николай не бил просто „добър епископ“, той бил и пламенен борец за истината. Неговата пламенна душа не можела спокойно да понася бедността на ближните си. Затворен по време на гоненията, той утешавал съкилийниците си въпреки възможните наказания от страна на надзирателите или на самите гонители. По време на Вселенския събор св. Николай ударил плесница на Арий, след като не могъл да понесе еретическото богохулство срещу Светата Троица. А когато трима войници били заплашени от смъртно наказание по скалъпено дело, Мирликийският архиепископ не се престорил, че нищо не се случва, а напротив, втурнал се със собствените си ръце да спре меча на палача, вдигнат над главите на нещастните войници. Той осъзнавал, че умножаването на беззаконието с мълчаливото съгласие на народа няма да помогне „някак си да се уталожи и разреши“, а само ще отрови още повече душите на хората с чувство за безнадеждност и ще помрачи заобикалящата ги действителност.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт на Сретенския манастир в Москва –

https://monastery.ru/zhurnal/svyatye/sdelat-mir-luchshe-tri-pravila-nikolaya-chudotvortsa/