Автор: Владимир Басенков

Изненадващо е, но обикновено човек доброволно избира нещастието, мислейки, че то е блаженство.

В Евангелието от св. ап. Лука Христовата Проповед на планината е малко по-кратка от тази в Евангелието от св. ап. Матей. Но срещу четирите заповеди на блаженствата апостолът описва същия брой „заповеди на нещастието”.

В този контраст е по-лесно да се разбере какво наистина прави човека щастлив и му позволява да стане подобен на Бога, и какво му вреди и го лишава от пълнотата на вечния живот.

Когато чуем думите на Христос: „Блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие” (Лук. 6:20), можем да изпитаме противоречиви чувства. Най-простото тълкуване, което винаги ни е идвало наум, е, че Спасителят буквално възвеличава бедността. И в това има нещо вярно: Самият Христос и най-близките Му св. апостоли не  били богати, нещо повече – отказали  се от всичко и Го последвали. Но тази заповед не е за бедността или богатството, а за състоянието на човека. Нима човек не се нуждае от Бога? Ако е така, той е тръгнал по пътя на блаженството. Без вътрешна жажда за Бога е невъзможно да се отиде в Царството небесно. Състоянието на самота, липсата на духовен въздух, търсенето на друга реалност – всичко това показва, че човекът, който и да е той, се чувства некомфортно в този свят. Духовната бедност е усещането, че Бог ни липсва и без Него човекът е нещастен в живота си.

А „богатите“, на които Христос обещава нещастие, са самоуверени и надменни егоисти, убедени, че имат всичко и добре са подредили живота си. Хората от тази категория не напразно са наречени от Спасителя богати. Материалното богатство и особено излишъкът създават фалшиво чувство за самодостатъчност и изключителност. Наистина е лесно да се попадне в този капан: с помощта на парите се купуват много неща. Но не бива да се заблуждаваме, защото за всички хора краят на живота е един и същ. Но по-нататък ще се оценяват не парите, а духовният капитал. И въпросът е кой какво е натрупал в живота.

 „Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите“ (Лук. 6:21). В това изречение мисълта на Спасителя продължава, както в заповедта-антагонист за преситените. Гладните вече не просто желаят да намерят Бога, а подобно на гладния човек, чиито рефлекси са включени, активно търсят храна. Молитвата, Божието слово, духовната литература, беседите с други вярващи, участието в Тайнствата и най-важното от тях – Евхаристията, това е небесният хляб, за който гладува сега християнинът.

За разлика от тях хората, които са привързани към света и търсят развлечения и забавления, включително в религиозните течения, съвременни култове и философии, си мислят, че са видели всичко. За тях духовният живот, или по-скоро неговият симулакрум, не е нищо повече от поредното забавление и игра. Те се отнасят към всичко от гледна точка на потребителя, а не на дарителя. Не е изненадващо, че повърхностният поглед и краткотрайното увлечение са им достатъчни, за да загубят интерес към религията. Богатите са сигурни, че имат всичко. Това е голяма грешка. В земния живот гладът за Бога е неутолим. В Божието царство обаче всичко ще се промени.

Както в случая с бедните духом, Христовата фраза: „Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете” (Лук. 6:21) Първоначално това също може да предизвика въпроси. Е, какво щастие е да плачеш през цялото време? Знаем, че тук става дума за покаен плач, който невинаги е съпроводен със сълзи. Съкрушението на сърцето е горчиво признание на своя грях, на духовната грешка. Искрено признавайки пред Бога и пред себе си, че е извършено зло, голямо или малко, човек се очиства, получава прошка и променя начина си на мислене. Покаянието е очистване на човека от негативното. В този случай всичко си идва на мястото. За да се сдобие с щастие, човек трябва да се очисти от всичко, което му е донесло нещастие. Ето защо каещият се грешник плаче, че е оскърбил Бога и е прогонил Него, истинския източник на щастие, от себе си и се е лишил от това щастие поради греха си. Всичко си идва на мястото.

Е, същите тези „богати“ и „добре нахранени“ хора, разбира се, са щастливи със своята самодостатъчност и при тях всичко е наред. Те се усмихват, изглеждат външно успешни и радостни. Но, съгласете се, има нещо неестествено в тези позитивисти, които са хванали късмета за опашката. Доброто им настроение сякаш е в тежест за околните. Да, те просто са убедили себе си, че се чувстват добре. Всъщност, те просто са се примирили с греха вътре в себе си.

И изглежда, че са позитивни, но ние не сме много щастливи около тях. Защото радостта им е изкуствена. Истинската радост винаги зарежда с енергия всички около нас.

Не е изненадващо, че сблъсъкът на двата духа – на Бога и на света, неизбежно води до конфронтация, тъй като те са диаметрално противоположни. Христос е бил разпънат на Кръст, св. апостолите и първите християни са били подлагани на гонения, а през цялата история вярата в Разпнатия Бог била преследвана както мащабно, така и на битово ниво със сатанинска жестокост.

– Но това е добре, – казва Спасителят, – защото сме на правилния път и със сигурност ще получим награда в Рая. А тази награда е абсолютното щастие, което ще продължи вечно в свят без болести, скърби и въздишки.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: портал „Православная жизнь” –

https://pravlife.org/ru/content/blazhenstva-ili-gore-chto-vyberesh-ty

ОЩЕ СТАТИИ ОТ ВЛАДИМИР БАСЕНКОВ: ТУК