Автор: архим. Георги Капсанис

Св. Йоан Лествичник, когото Църквата особено почита днес, е скъпоценен дар от Бога за нашата Църква, защото ни е оставил едно безценно наследство — „Лествицата”, с която ни учи на две велики неща.

Първо, че към духовното израстване трябва да подхождаме като към наука — не хаотично, импулсивно и непоследователно, а като се стремим с грижа и усърдие да се избавяме от страстите и да придобиваме добродетелите.

И второ, че в тази борба човек не може да постигне съвършенство отведнъж, той трябва постепенно да напредва в добродетелите, да се стреми към тях, да ги желае, да ги измолва, докато достигне най-висшата от тях, която е любовта.

Затова св. Йоан ни представя тридесет стъпала по лествицата на добродетелите, която подвизаващият се монах и християнин трябва да изкачи.

Тя съдържа важно послание не само за монасите, но и за християните, подвизаващи се в света— увлечени от житейските грижи, ние не бива да забравяме, че главната цел в живота ни е нашето усъвършенстване. Нашето единение с Бога. Нашето очистване от страстите. В това се състои духовната борба. И тя трябва да се върши, както казах, последователно, с ежедневна борба и копнеж за Бога.

Това е главната задача на монасите и ние не трябва да забравяме за нея, особено онези от нас, които са отишли в пустинята. Именно заради тази борба ние отидохме там. И християните в света, в условията, в които се намират, които, разбира се, нямат спокойствието, което имат монасите, нито времето, с което разполагат, също могат да отделят част от своето ежедневие, за да се погрижат за духовното си развитие, самоусъвършенстване, очистване от страстите и просвещение от Бога.

И днес в света има християни, които водят тази борба с Божията помощ, които не се увличат от временното и тленното, които не забравят вечното и непреходното и които действително се подвизават в света заради своето спасение и заради единението си с Бога. Те ще получат много голяма награда.

Защото това е изключително трудно във време, когато всичко се надпреварва да разедини човека, да го изведе навън, така че той да не обича уединението на вътрешния човек, а постоянно да се изтощава от привързаността си към земното, второстепенното, материалното, суетното. Въпреки това и днес има християни, които от любов към Бога се борят и преодоляват това излизане, тази привързаност към земното и тленното, заради своето спасение, заради любовта си към Христос и единението си с Бога.

Ние, монасите, също преследваме тази единствена цел. Ние не трябва да забравяме „откъде идваме” и че тази борба трябва да се води ежедневно. Нека не минава ден, в който да не сме водили тази борба — борбата за очистване от страстите, за придобиване на добродетелите и за освещаване. Защото ако в живота ни е имало ден, в който не сме водили тази борба, то този ден е изгубен. Ето защо в „Патерика” и в „Житията на светиите” ние виждаме, че светиите са имали неизтощим стремеж да водят тази борба до последния си дъх.

Спомнете си за авва Сисой. Когато дошло времето да си отиде от този свят, той помолил Бога да му даде още половин час за покаяние. Каел се през целия си живот, но това не му било достатъчно. Помолил за още половин час. Тогава дошъл сомнът на пророците и на апостолите и Самият Христос, за да вземат неговата блажена подвизаваща се душа.

Нека се молим на Бога, защото леността много пъти ни прави безчувствени и ние забравяме „откъде идваме”, като занемаряваме трезвеността и духовния стремеж за изкачване на лествицата на добродетелите в съответствие с Господните думи: „Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение.”

Това е етосът на монаха и на православния християнин. Той носи в себе си тази бдителност, защото във всеки един момент пред нас стои опасността да бъдем овладени от суетата на тленните неща в света и да забравим вечната си мисия и участ, която е упокоение в лоното на Светия Бог.

За това се моля, с благословението на св. Йоан Лествичник, великия учител на нашата Църква, чиято „Лествица” е четена и обичана дори и от съвършените християни и монаси. Не се нуждаете от друга книга както за първия, така и за последния клас на духовния университет, защото в „Лествицата” има всичко.

Тя е наръчник за начинаещите, но и книга за съвършените, защото в нея е събрана духовната мъдрост, която светецът е почерпил от личния си опит и подвиг в духовния живот, но също и от опита си като старец и игумен на монашеско братство.

Ето защо казах, че „Лествицата”, която четем в манастирите и по време на Великия пост, е велик и скъпоценен дар от Бога за нашата Църква и ако тя не ни бе дадена, ние щяхме да бъдем по-бедни. Ето защо Божият промисъл се е погрижил да имаме такива велики и боговдъхновени ръководства, с чиято помощ да се образоваме и да вървим към спасение.

С благословението на св. Йоан Лествичник нека се подкрепим и продължим борбата до настъпването на светата Пасха, а и след това, като винаги бъдем бодри и се молим. Амин.

Манастир „Григориат”, Света гора, 2008 г.

източник: johnsanidopoulos.com, превод: Пламена Вълчева, препечатано от сайта Богоносци