Автор: Владимир Басенков
Той дойде при всички хора на планетата Земя
Богочовекът Иисус Христос промени цялата човешка история и разкри на хората закона на абсолютната любов, който те никога преди това не познавали. Обичай Бога и ближния си, казва Спасителят, а върхът на любовта е способността да се жертваш в името на Бога и ближния. Но любовта на Господ е абсолютна и затова тя е добро отношение не само към близките и роднините ни, но и към непознатите и дори враждебните нам хора. Христос ни призовава да благославяме онези, които ни проклинат и ни вредят. Това е абсолютна любов.
Любовта не е чувство, а състояние. Тя е напълно чужда и отблъскваща за злото във всяка негова проява, голяма или малка. Химнът на св. апостол Павел за любовта много добре описва това съвършено състояние, което е невъзможно човек да постигне без Божията помощ. Гневим се един на друг, мразим се, заговорничим, отмъщаваме, макар и после да се покайваме, то няма никаква гаранция, че в бъдеще, дори като защитна реакция на стореното ни зло, няма да повторим действията си, които светът напълно оправдава като справедлив отговор. Бог не е такъв.
Ако Той е пълнота на любовта, тогава думата любов може да бъде заменена с името на Бога в апостолския химн: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат” (1 Кор. 13: 4-8). Можем да се опитаме да поставим собственото си име в тази формула, за да си представим какви трябва да станем или поне към каква версия трябва да се стремим.
Представете си, че Господ реагира на греховете на хората (защото Той вижда всичко) по същия начин, по който обикновено реагираме ние… Страшно е да си го представим, осъзнавайки пълнотата на Божието могъщество. Но някъде в дълбините на сърцето на всеки човек има надежда за Божието милосърдие, без значение какъв личен грях е извършил. И това е вярно: Бог е милостив. Нека си спомним за земните дни на Христос. Нима Той изцяло не е виждал хората? И все пак Той слязъл от небето при човечеството, за да проповядва, да изцелява от болести и демонични състояния и най-важното – да покаже пътя към Царството на вечното щастие. Хората, разбира се, според своите навици, се опитвали да държат Спасителя близо до себе си. Но Христос им казвал: „…И в други градове трябва да проповядвам Божието царство, защото за това съм изпратен”.
Близкият изток е центърът на света, кръстопът на култури и търговски пътища, връзка между цивилизациите. Именно в този център на света дошъл Христос, за да направи Себе Си достъпен за всички хора. Независимо от убежденията, които човек може да има, той е създаден по Божий образ и подобие и за него има Божий промисъл. Няма значение кой, къде е роден, важното е пътят към спасението на душата ти да е отворен за теб и да намериш Приятел, Който няма да те изостави в беда, който винаги ще ти помогне, ще те утеши и ще ти отвори вратата към по-добър живот. Трябва само да Го повикаш: „Господи, бъди с мен“. С тези думи започва един нов живот. Животът с нашия Бог.
превод от руски: Виталий Чеботар
източник: портал „Православная жизнь” –
Храм Свети цар Борис 