Автор: Елена Кюркчи

В свободно обръщение са, „звучат“ по всички възможни начини, отправна точка са в ежедневието, а когато мълчат, причиняват лишения! Мобилните телефони очевидно улесняват комуникацията от разстояние, но злоупотребата с тях има психологически последици, особено за непълнолетните потребители.

„Чрез прекомерната употреба на мобилни телефони непълнолетните се пристрастяват към „изкуствения“ контакт с връстниците си, което води до нарастващо чувство на самота и в крайна сметка може да допринесе за нарастващите случаи на детската депресия.“

Където и да се намираме – в колата, във влака, в супермаркета или на улицата, дори в училище – мобилните телефони ни доближават, независимо колко далеч са хората, които ни интересуват. Например в света има повече от един милиард потребители на мобилни телефони и броят им непрекъснато расте. В нашата страна всеки ден се харчат 1,25 милиона евро за закупуване на нов мобилен телефон, а миналата година в Гърция са продадени 2,8 милиона нови устройства. Разбира се, заслужава да се отбележи и фактът, че всеки трети потребител на мобилен телефон се притеснява, че ако изгуби или повреди мобилния си телефон, ще се окаже „в капан“, далеч от хората, на които държи.

„Използването на мобилни телефони, особено в големите градове, замества трудния достъп и улеснява както възрастните – особено в служебните им контакти – така и пряката комуникация между родители и деца или децата с други връстници“, обяснява д-р Григорис Василиадис, доктор по психология в Солунския Аристотелев университет.

Но, както посочва той, в действителност съществува вид злоупотреба, която – особено сред непълнолетните – подкопава истинското общуване, от което те се нуждаят и което е възможно само при физическото присъствие на събеседника. И докато възрастните потребители могат да изтъкнат причини като работа, постоянно пътуване и спешна нужда да общуват с „всички“ и за „всичко“, при тийнейджърите и децата оправданията изглеждат недостатъчни.

От употреба към злоупотреба

Според д-р Василиадис лесното придобиване на мобилни телефони от непълнолетните се дължи не само на финансовите възможности, но и на незнанието или дори нежеланието на родителите да подкрепят своето мнение, като поставят подходящи граници на поведението и изискванията на детето. Роля може да играе и чувството за вина, което изпитват по различни причини – например натоварено работно време, което не им позволява да прекарват достатъчно време с детето си всеки ден.

„Обикновено прекомерната употреба на мобилни телефони допринася за дистанцирано, обезличено общуване в резултат на консуматорската структура на живота ни. От друга страна, този тип комуникативен подход „руши“ рамката на безопасното и здравословно взаимодействие и създава условия за отсъствие на физически и емоционален контакт, който е необходим за пълноценната социализация и психическо развитие на детето“, подчертава експертът. По този начин, чрез прекомерна употреба, непълнолетните се пристрастяват към един „изкуствен“ контакт с връстниците си, което води до все по-голямо чувство на самота и в крайна сметка може да допринесе за увеличаване на детската депресия.

„Условията, при които непълнолетните могат да получат мобилен телефон, са въпрос, по който родителите трябва да преговарят с тях, едва след като навлязат в юношеска възраст и когато техните позиции са ясни, а аргументите им са способни да ги подкрепят“, заключава д-р Василиадис.

За зависимостта

Сравнително отскоро се разкрива една неприятна реалност, а именно „необходимостта от терапевтичен подход към деца и юноши със симптоми на пристрастяване към нововъзникващи психични заболявания, свързани с технологиите и съвременните начини за управление на ежедневието“, както казва д-р Н. Портолас, психолог, доктор по социална психология.

„Зависимостта от мобилните телефони“ принадлежи към категорията „поведенчески зависимости“, което е общият термин за пристрастяване към определени дейности – например хранене и т.н. – които предизвикват емоции като радост или еуфория. По този начин една проста дейност – в случая използването на мобилен телефон – става жизненоважна и нейното повтаряне се преследва и поддържа като необходимост. Проблемът се задълбочава, когато човекът съсредоточава и насочва голяма част от цялата си енергия, внимание и мисли към мобилния телефон.

С други думи, когато за постоянно:

– проверява дали има сигнал

– иска да използва мобилния си телефон все повече и повече

– ядосва се, ако някой прекъсне разговора

– реагира прекомерно, когато му се обърне внимание, че постоянно използва мобилния си телефон.

– постоянно проверява за пропуснати повиквания или съобщения

Според г-н Портолас, разбира се, не се стига до същата катастрофа, както при наркоманията. Съществува обаче сериозна дисфункция на нервната система, в много случаи под формата на тревожност, нервност, липса на самочувствие, нарушения на съня и др.

„Магията“ на мобилния телефон

„Бих преименувал зависимостта от мобилните устройства в „зависимост от технологията“. Защото мобилният телефон вече не е просто телефон, а предлага и други възможности, като например достъп до интернет, сваляне и възпроизвеждане на видеоклипове и снимки, функция на телевизор и т.н.“, обяснява г-н Портолас.

Въпреки това, ако се съсредоточим само върху услугата за телефонна връзка, изглежда, че това, което мобилната телефония предоставя, действа за някои като катализатор за освобождение, създавайки илюзия за откъснатост и намалявайки нуждата от физическо присъствие. За други тя дава чувство за сигурност, че могат да се обърнат към тях, ако нещо се случи с тях.

Така тя се превръща в невидима пъпна връв, която ни свързва с дома, работата, приятелите, с нашия микрокосмос. Също така действа като средство за утеха и увереност, когато някой ни се обади или ни изпрати текстово съобщение, тъй като получаваме „сигнал“ за неговата загриженост и признателност. И накрая, в тийнейджърска възраст мобилните съобщения са модерният начин за изразяване на себе си, а мобилното устройство – според тийнейджърите – определя и социалния им статус. Момчетата обаче изглежда са по-склонни към мобилна зависимост от момичетата. Може би това се дължи на факта, че те са по-склонни към механични устройства, интернет и необходимостта да покажат най-новите технологии в приятелската компания. „По отношение на възрастта и момчетата, и момичетата смятат, че не могат да се разделят с мобилния си телефон след четиринадесетгодишна възраст, ако са го използвали поне една година. Изглежда, че успехът в училище не оказва влияние върху склонността на непълнолетните да станат зависими от мобилния си телефон, по-скоро той се влияе от нея, въпреки че това няма абсолютен характер“, обяснява Портолас.

Едно... пропуснато обаждане

Използването на мобилни телефони е най-главният компонент на младежката култура в Европа и Америка, но в това има противоречие. Макар че увеличава възможността за контакт, в същото време това действа като средство за нейното обезсърчаване.

Според г-н Портолас е достатъчно да се изпрати текстово съобщение или пропуснато обаждане, за да изрази младият човек пред друг човек, че мисли за него и мислено е с него. Той не се чувства зле, ако мине време, без да се срещнат, ако не разменят няколко думи „на живо“, ако си спомня смътно или никога не е виждал лицето на човека, когото нарича „приятел“. Накратко, положителното въздействие на социалния подход, който младежът е имал чрез общуване и интегриране в групи, е намалено. От друга страна, злоупотребата с мобилния телефон помага да се научим да живеем в „програмна оскъдица“. Тоест, без ясни графици за ангажименти и срещи, тъй като, правейки времето подвижно, мобилният телефон дава възможност за постоянно пренастройване на дадена среща и премахва всякакви закъснения, тъй като навременната информация – къде се намираме и какво се случва – има обезболяващ ефект.

В крайна сметка, общуваме ли?

Немалко хора смятат, че ако премахнат мобилния телефон от живота си, начинът, по който управляват отношенията си с другите, ще се срине. Така че риторичният въпрос е: „Добре, но преди да се появят мобилните телефони, как са общували?“ И докато в началото използването на мобилния телефон изглежда освобождаващо, много скоро – и докато броят на хората, които имат нашия мобилен номер, се увеличава – нещо започва да ни притеснява…

Намират ни, когато не искаме, изискват вниманието ни, когато то е невъзможно – при шофиране, в клас и т.н. – и сме „задължени“ да отговорим на дадено съобщение, когато нямаме желание да го направим. Накратко, вече няма лични моменти, паузи за релаксация и спокойствие. Така в крайна сметка се чувстваме постоянно “ разположени“ за всеки или за всичко и се възмущаваме най-вече от неспособността си да променим отношението си и да определим границите си.

„Можем да кажем, че потребителят навлиза в обсесивно-компулсивно разстройство, и по-конкретно в обсесивно-компулсивна невроза, с неприятно повтарящи се мисли и действия – като например постоянно да проверява дали има обаждания или съобщения, дали батерията е достатъчно заредена“, казва Портолас. Освен това, както при текстовите съобщения, така и при телефонните разговори няма взаимодействие лице в лице и следователно не е възможно да се установи как другата страна възприема казаното.

„Имаме чувството, че сме до другия човек, без дори да сме близо до него. Губим това, което ни предлагат погледът, докосването, усмивката“, подчертава експертът. Наблюдавано е, че когато „пристрастеният“ забрави мобилния си телефон, ако той се повреди или не звъни с часове, той изпада в паника, т.е. проявява симптомите на паническа атака. Ето защо, „както при всяко друго средство за улесняване, така и при мобилния телефон, всеки трябва да постави своята лична мярка, така че да остане потребител и да не се окаже той самият… устройството в ръцете на технологиите“, заключава експертът.

НАПЪТСТВИЯ ЗА РОДИТЕЛИ И НЕПЪЛНОЛЕТНИ

– без „отворени“ мобилни телефони в училище. Използването в класната стая е един от най-разрушителните фактори, който пренася потребителя в паралелна вселена.

– контрол – без да се налага и без да ставаме безразсъдни – върху мобилния телефон на детето или юношата

– добре е родителят да знае с кого детето разговаря или пише съобщения.

– по-добре е да дадете на детето остарял мобилен телефон. Възможностите на най-новите модели не са достатъчно „невинни“, за да се използват от непълнолетни.

– ограничаване на минутите (и интернета – бел. ред.)

– самите родители трябва да използват рационално мобилните телефони, за да предоставят на децата си здравословни и безопасни образци на общуване.

ПОСЛЕДИЦИ ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ

– минимизиране на междуличностните отношения

– ограничаване и свеждане на устройството до средство за комуникация и забавление, което води до черпене на енергия, която би трябвало да се използва за по-полезни и конструктивни дейности (четене, игра, междуличностни контакти).

– променено възприемане на значението и използването на времето в личния и социалния живот.

– подчинение на огромната сила на рекламата, а оттам и на необмисленото консуматорство.

– икономически последици и нарушаване на есественото педагогическо ползване на джобните пари.

източник: Popular Medicine, септември 2007 г., превод: Константин Константинов