Автор: Георги Крусталакис

„Защото светците също са срещали страсти, врагове, но чрез молитвата си, чрез божественото Причастие са ги победили. Но как са ги победили? Колко много се подвизавал свети Григорий Палама, например, за да победи другия, Варлаам Калабрийски, той се подвизавал и затова имаме това, което ни е предал свети Григорий Палама. Това, което той ни предаде днес, ни е за урок, за опора, за пазител на нашата Църква, защото не всеки ден се раждат такива светци, а нашата Църква не представя такива светци.

Имаме учението на светите отци и трябва да разчитаме на него. „Рече светецът“… няма съмнение в това. Казва свети Василий… Не може да има никакво съмнение. Няма място за съмнение…

Но как свети Василий е станал Великият Василий? Как? Това е целият труд на християнина.

Трябва да четеш светоотеческите книги, оставени ни от Светите отци. По този начин ще получиш просветление, ще получиш утеха. Всички книги. Казва Олимпиада на свети Йоан Златоуст: „Ти си отиде, отче, и аз какво ще правя?“ „Имаш моите книги“ – казва той. А ние къде можем да намерим свети Йоан Златоуст, за да го попитаме, за да ни даде съвет? Четем книгите му и оттам виждаме как е мислил светецът, как е говорил, как е действал. Светецът не бил победен от никаква страст. Той бил победен от Евангелието! Следователно, каквото и да е направил след това, той го е направил според Евангелието и не е съжалявал, защото постъпвал според Евангелието.

Ако следваш Евангелието, утре ще се покаеш. Знай това. Постъпи ли според Евангелието? Евангелието казва: „Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат“ (Мат. 24:35, срв. Марк 13:31 и Лука 21:33). От Бога не излиза лъжа. Бог е Истина, Той е Светлина, Той е Благоухание!

Затова чети религиозни книги и книгите на Светите отци. Не само книгите по твоята наука. Прочети и двете. Така ще получиш сила, дете мое. И каквото ти казва баща ти. Първият съветник на човека е неговата съвест. Когато съвестта ти забранява, не го прави. Когато ти каже, че всичко е наред, всичко е наред. Човек винаги ще бъде изобличаван от съвестта си, до каквато и порочност да достигне. Доколкото естествено тя го изобличава. Не си мисли, че този крадец, този убиец са извършили престъплението, без да бъдат изобличавани. Те имали съвест, която им забранявала, но те я презрели.

Малкото поражда голямото. Този, който е стигнал до голямото зло, първо е минал през малкото. Той презрял малкото и така стигнал до голямото. Той презира и голямото. Защо го презира? Защото презрял малкото. Малкото, първи клас, първа година в гимназията, първа година в университета. Това е начинът, по който се случва. И добродетели, и пороци – така е. Малките добродетели ще ви помогнат да придобиете по-големи добродетели.

Защо да не можем да станем като св. Василий? Не искаме, дете мое, да станем.

Докато свети Василий от ранна възраст заедно с майка си, със сестра си, с подвизите и така става свят, стана велик Василий. И свети Йоан Златоуст, видя ли? И св. Йоан Златоуст. Свети Златоуст не се отдал на беззаконие. „Сълзите на вдовицата не презирам“ – казва той. И там той бил прославен.

Колко често се причастявате сега? Ако можете, разбира се, с разрешението на духовния наставник, се причастявайте причастие веднага щом можете. Поне веднъж на две седмици причастие. Децата всяка неделя. Всяка неделя децата. Всяка неделя. Така че оттук нататък те приемат добри начала, добри корени. Така че, когато пораснат, да имат това, което им е предал баща им или майка им, и да не се отклоняват от правия път. Но когато нямат добри принципи, ще завършат гимназията, и ще ги загубим.

Ти, Спиро, трябва да се причастяваш колкото се може по-често. Най-големият, според мен, духовен запас и средство е Светото Причастие. Затова всяка неделя трябва да се причастяваш. Разбира се, с разрешението на духовния ти наставник. Но във всеки случай е наложително да се причастяваш всяка неделя. Когато се причастяваш в неделя, цялата седмица ще премине спокойно, радостно, с молитва, с внимание. Но ако не се причастяваш, е нужен малко труд. И внимавай, както ти казахме. Не се изплъзвай от родителите.

Той каза: „Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя“ (Пс. 15:8), той е знаел какво казва. Ние нямаме тази възможност. Имаме бащата, майката. Бащата е наблизо. Майката е наблизо. Виж; всичко, което правиш, те ви виждат. Те чуват всичко, което казвате. И така никога няма да се отклониш, никога няма да съжаляваш. Но ако в нещо като човек си се заблудил, било с някоя лоша дума или с някое лошо дело, покай се и се изповядай. Върви и поправи грешката си на следващия ден, за да не я повториш. И тогава ще видиш: „восхождєние въ сeрдцы своeмъ положи“ (Пс. 83:6). Ще бъдеш по-добър, по-добър, по-добър. Направи го, Спиро!“

От книгата „Старецът Ефрем Катунакийски. Богословът и педагогът на пустинята“ с автор Георги Крусталакис, превод: Константин Константинов