Автор: Ирини Вениу

Звучи прекалено? И все пак не е. Проучване на Станфордския университет показва, че много млади хора са пристрастени към мобилните си телефони до такава степен, че губят съня си. Но дори и да не стигат до крайности, най-малко по-младите хора вече смятат мобилния си телефон за проекция на своето Аз!

Всички ние малко или много знаем това. За някои от нас те са просто технологично постижение, а за други – верен високотехнологичен спътник, способен да решава всякакви проблеми, да ни свързва в мрежа или дори да ни забавлява. Такъв е случаят с „умните“ мобилни телефони, които навлязоха в ежедневието ни, като опростиха някои аспекти и усложниха други. Сигурно е, че навлизането на тези персонални устройства създаде ново измерение в комуникацията. Измерение, което, макар и да изглежда чуждо на по-старите поколения, изглежда напълно нормално за новите поколения. Новата форма на комуникация никога не спи, което води до това, че от една страна тя щедро предлага възможност за всякакъв вид контакти, а от друга – опростява или дори унищожава ценности, които преди са били смятани за свещени, като например свободното време и личния живот.

Тази проблематика става причина д-р Таня Лурман, професор по антропология в Станфордския университет в САЩ, да проучи въздействието на новото поколение иновативни мобилни телефони върху човешката психика и поведение като цяло. Нейното малко, но въпреки това много интересно проучване се основава на общо 175 студенти на възраст между 18 и 22 години, притежатели на iPhone от американския гигант Apple.

„Може би едно от най-интересните открития на нашето проучване е, че използването на този конкретен телефон сякаш крие цяло социално измерение за учениците. Това е поколението, което е израснало с технологиите и е навършило пълнолетие със смартфоните“, казва д-р Лурман пред „Вима“.

Проекция на ума

„Бяхме особено изненадани, че iPhone играе ролята на самоличност на своите собственици или дори на проекция на техните умове и тела. Както видяхме, повечето от участниците, по собствените им думи, трепереха от мисълта, че един ден могат да загубят телефона си.

Всъщност при спешен тест, за да се провери докъде биха стигнали, за да поправят счупения си телефон, учениците бяха готови да пропуснат учебен час, за да намерят време да поправят своя iPhone“, добавя експертът. Както тя обясни, причината, поради която iPhone е използван в проучването, се дължи на факта, че напоследък секретариатът на университета планира, въз основа на този модел, да създаде модерен портал или портал за комуникация между институцията и студентите. Това е идея, която, както ни каза д-р Лурман, вече е много разпространена в американските университети.

„Учениците бяха помолени да оценят степента на своята пристрастеност към смарт устройствата чрез серия от въпросници и интервюта“, разказва д-р Лурман. „Мисля, че е наистина впечатляващо колко много неща може да направи този телефон за своя потребител. Например, той може да носи техните ценни спомени и същевременно да обхване социалния им живот. Поради тази причина много пъти собствениците му се отнасят към него като към жив организъм. Човешкият вид е еволюирал към социално взаимодействие и това устройство, което виждаме, всъщност предизвиква някои от тези взаимодействия.“

И вини спрямо мобилния телефон!

Няколко от младите доброволци споделиха, че се притесняват дали са били „добри“ към своето устройство, което означава, че са се чувствали виновни, че не са се възползвали максимално от всички възможности, които то предлага. Всъщност тези, които са имали приятел, който се е занимавал повече с телефона си в сравнение с тях, признават, че са развили чувство на съревнование с него. В някои случаи това било толкова голямо, че дори ги караше да се чувстват несигурни дали някога ще могат да се конкурират с него.

„По време на интервютата един от студентите ни обясни, че има два типа потребители на iPhone: така наречените „power users“, които използват пълния потенциал на телефона, и обикновените потребители, които го третират като играчка“, описва професорът. „Ето защо много хора изглежда се чувстват виновни, защото не използват мобилния си телефон по същия начин, по който го използват динамичните потребители, които дори го определят като идеален. Те се страхуваха, както видяхме, че ще се смъкнат по стълбата на посредствеността“, категорична е тя, подчертавайки измеренията на зависимостта от новите технологии и сложните ефекти, които те в крайна сметка оказват върху душевното настроение на потребителите.

Зависимост като наркотик

За тяхна изненада изследователите откриват, че по скалата от 1 до 5, където 5 е най-лошата оценка, 10% се оценяват като „пристрастени“ към използването на телефона, а 34% – само с 4.

Когато учениците бяха помолени да коментират вида на зависимостта, която са развили от мобилните си телефони, те заявяват, че „ефектът на iPhone е като този на алкохола“ или дори „като този на наркотиците“. Повечето от тях обаче не смятат, че прекарват много време с любимата си джаджа. Те дори заявяват, че се срамуват от тези хора, които са погълнати от използването на умното устройство.

Само 6% от учениците заявяват, че не изпитват никаква ангажираност към устройството, а 32% изразили опасения, че интензивната му употреба може да доведе до пристрастяване един ден. Освен това 15 % от анкетираните твърдели, че благодарение на iPhone редовно гледат медии, 30 % го определят като „прозорец към света“, 25 % намират устройството за „опасно очарователно“, а 41 % признават, че загубата на телефона би била „трагедия“.

Без пари – може би, без мобилен телефон – никога!

Въз основа на отговорите на участниците почти 75% от тях признали, че заспиват вечер с устройството си Apple в леглото, а 69% заявили, че когато излизат от къщи, е по-вероятно да забравят портфейла си, отколкото телефона си.

Анализирайки тези данни, изследователите стигнаха до заключението, че прекалено честата употреба на мобилни телефони води до рушителна промяна в начина на общуване между хората, което оказва сериозно въздействие върху междуличностните отношения на потребителите.

„Основният въпрос е колко по-щастливи или по-малко щастливи сме в съвременното технологично общество, в което живеем. От една страна, има доказателства, че по-малките общества са по-щастливи. От друга страна, непрекъснатият технологичен напредък ни доведе до номадски начин на живот, което означава, че се движим повече и по-бързо, отколкото в миналото, и управляваме социалните си контакти на мига“, казва експертът.

Тя обяснява, че това е довело до рязко увеличаване на броя на членовете на нашия социален кръг, което води до това, че поради липса на време социалните ни контакти стават все по-повърхностни.

„Затова отношенията често са нестабилни“, казва той. „Това се дължи на факта, че броят на хората, с които поддържаме някаква форма на социален контакт, се е променил радикално, но той не е толкова задълбочен, колкото някога. Днес, благодарение на технологиите, имаме много по-голям избор както в комуникационната, така и в социалната сфера на ежедневието ни“, твърди д-р Лурман.

Увереност, но и интровертност

Проучването показва, че собствениците на този конкретен мобилен телефон са показали особено високо ниво на самоувереност, което пряко е повлияло на начина, по който общуват с другите.

По-конкретно, 72% заявили, че iPhone е допринесъл за тяхното щастие, 37% – че им е помогнал да придобият по-спокойно и игриво отношение към другите, а 25% от учениците казаха, че умното устройство е просто „магия“.

Въпреки факта, че за някои хора иновативният телефон действа като „стимул за общуване“, за други той създава неудобство и засилва интровертността им. 72% от участниците признават, че в даден момент са използвали устройството, за да избегнат визуален контакт с някой друг, а 36% съобщават, че са получили забележка забелязани от приятел или роднина, защото iPhone ги е придружавал на всяка крачка и е отнемал твърде много от свободното им време.

[…]

Изкълчване на езика

Модерният, бърз ритъм на ежедневието обаче, освен повърхностните взаимоотношения, може да е причина и за „закърняването“ на много думи. Според учените явлението на епохата се дължи на кратките съобщения по мобилните телефони, при писането на които потребителите – особено по-младите хора – се опитват да съберат цялостно съобщение само в няколко знака. Това е начин на писане, който по-възрастните хора биха могли да опишат като „криптография (шифроване)“. Но колко тревожно може да бъде това за оцеляването на нашето словесно богатство? „Имейлите, например, подобряват способността ни за изразяване, като същевременно развиват уменията ни за писане и четене на текст. Що се отнася до другите начини за изпращане на съобщения обаче, нещата вероятно са тревожни. Възможно е с годините много думи да бъдат съкратени или дори напълно премахнати от речника ни, тъй като по-младите поколения, които пишат – главно на малкия екран на мобилния телефон – използват предимно съкращения, като премахват гласни, съгласни или дори цели срички. Това, разбира се, е разбираемо, тъй като набирането на пълен текст на такава малка клавиатура изисква време и усилия“, казва д-р Лурман.

Тиранията на ел. поща

Друго неотдавнашно проучване на американската компания за социологически проучвания и технологични анализи Osterman Research показва, че постоянното общуване в мрежа, предлагано от „умните“ мобилни телефони, е довело до пристрастяване на трудещите се към електронната поща.

По-конкретно, проучването показва, че 95% от анкетираните получават служебни имейли извън работа, 78% ги четат, докато са в тоалетната, а 11% – в „лични моменти“. Освен това 76% съобщават, че има моменти, в които могат да напишат имейл, докато шофират.

Постоянното проверяване на мобилната електронна поща, според анализаторите, отразява натиска, който много служители изпитват по отношение на работното си представяне. 94% от анкетираните са заявили, че проверяват електронната си поща през нощта, а 93% – през уикенда.

В най-предизвикателния сценарий за отпуските 79% твърдят, че винаги вземат със себе си служебния си мобилен телефон, а малко над 33% признават, че отделят от времето си за семейството и приятелите си, за да проверят електронната си поща.

„Резултатите показаха, че служителите са толкова зависими от своите „умни“ телефони, за да четат корпоративната си електронна поща, че в случай на хипотетично прекъсване на мрежата за един час 85% от тях заявяват, че това ще се отрази пряко на работния им процес“, обяснява президентът на компанията, провела проучването, Майкъл Остерман.

Неслучайно, добавя той, 20 % от участниците са заявили, че не биха се поколебали да четат имейли на сватби, 30 % – на церемонии по дипломиране и 15 % – на… погребения!

превод: Константин Константинов