Този, който е имал майка и баща, които са стояли до него от момента, в който не е бил роден, до момента, в който са склопили очите си, този, който е бил лишен от тях като дете и е плакал, виждайки, че само други да имат родителите, само той може да разбере какво означава едно дете да порасне без да има собствена майка или баща…

Не е вярно, че за да порасне, детето има нужда неопределено от любов и грижи. То се нуждае от тези неща, при условие че израсне със собствените си биологични родители в стабилна среда. Иначе какво означава любов и грижа? Любов ли е да бъдеш отнет от майката, която те е родила? Любов ли е да бъдеш продукт на сделка? Любов ли е да си лишен от истинския си родител? Да бъдеш задушаван, когато като дете ти липсва женската или мъжката фигура в дома и нямаш свои братя и сестри, баби и дядовци, до които да се докоснеш?

Детето, което се ражда в брака между мъж и жена, има във възпитанието си всички допълващи се предимства от единствения мъж и единствената жена, които са му дали съществуването си, от тези двамата възрастни, които са (както то признава) най-сигурните хора за него, най-близките му, тези, на които може да разчита най-уверено, които са му дали 100% тяхната биологична идентичност. Но какво се случва с детето, което израства в еднополова двойка, не само хомосексуална, но и транссексуална с всички версии на промяна на пола или двойка с някакъв вариант на биологичен и психологически пол?

„Безплодието“ ще бъде предефинирано, по-скоро изкривено като понятие.

Сега безплодието няма да се нарича ограничена ефективност на естественото хетеросексуално възпроизводство, а също и по дефиниция стерилен съюз на еднополовите двойки; така че да се покрива от застрахователния фонд, който сега ще субсидира умишленото създаване на деца без майки или без бащи с помощта на репродуктивни техники.

Детето се превръща в потребителски продукт на репродуктивната индустрия, а сурогатната майка – в нейна жертва, за да могат богатите еднополови двойки да си купуват бебета.

Туризмът на сурогатното майчинство се разраства и цели индустрии се занимават с осигуряването на яйцеклетки, сперматозоиди, матка и бебета по поръчка на богати двойки и при условия на икономическа сделка.

Детето никога няма да има „и мама и татко“

Детето, отглеждано от двама мъже, е лишено от емоционалните ползи и ползите за развитието му, които се осигуряват изключително от майките, и е отглеждано от поне един възрастен, което статистически увеличава риска от злоупотреба и пренебрегване, т.е. от мъж, който е „чужд“ за него, докато се лишава най-малкото от 50 % от неговите роднини. Подобни лишения важат и за децата с две майки. Накратко, еднополовите бракове означават предопределена гибел за детето.

„Детето се отглежда еднакво добре, въпреки че единият родител липсва, така че еднополовата двойка може да функционира адекватно“.

Преобладаващото в момента в обществото мнение, че отглеждането на децата може да се извършва само от майката или бащата, че разводите и семействата с един родител се считат за „равнопоставени“ на биологичните родители, в крайна сметка доведе до това, че майките и бащите да не се считат за задължителни родители.

Вместо истинска връзка между майката и бащата ще се декларира „намерение за родителство“.

В името на недискриминацията в областта на правата на човека вече ще се изисква две „омъжени“ жени или мъже да бъдат вписани като родители в акта за раждане на детето, като по този начин биологичният родител на детето се заличава по закон.

Наред с биологичната връзка и процеса на осиновяване, сега се иска „намерението“ за родителство да бъде равноправен път към родителството за еднополовите възрастни двойки, които, неспособни да създадат потомство, използват „асистирана репродукция от трети страни“, които са донори на сперма, яйцеклетки и матка, дори и да не са роднини на детето.

Крехки семейни отношения, но всичко се оказва „перфектно“

Много е изненадващо, че социолозите са установили, че децата на еднополови родители изобщо не се „различават“ от връстниците си, които са израснали в стабилни хетеросексуални домакинства.

Наистина е забележително защо досега малцина изследователи са поставяли под въпрос факта, че децата от развод, повторен брак, изоставените и след това осиновени деца, децата, създадени чрез възпроизвеждане с помощта на трети лица, страдат и имат слаби успехи, дори ако се отглеждат в семейства с майка и баща.

И все пак, любопитно е, че тези „изследвания“ установяват, че децата, които са влезли в еднополовите семейства по един от тези три пътя на намалена ефективност (осиновяване, чуждо генетично възпроизводство, повторен брак), не са имали нищо „различно“, въпреки че майката, бащата или истинските родители са отсъствали. Не оказва влияние и фактът, че родителите им са с променлив пол и с неясни външни прояви.

Потребностите на някои групи изискваха методологическите „неточности“ на науката да бъдат поправени.

През 2016 г. изследователят Уолтър Шум, след като преглежда всички проучвания, свързани с възпитание на деца от еднополови двойки, стига до заключението: „Проучванията, които показват, че „няма разлика“, често са използвали неправилна методология (неслучайни извадки, родителски доклади вместо реални отговори на децата, кратък период от време и т.н.), за да достигнат до заключенията си.“ Когато се използва „златният стандарт“ на научните изследвания, „няма разлика“ всъщност става „значителна разлика“.

Едно от тези проучвания установява, че децата на еднополови родители в сравнение с децата на разнополови родители:

– са имали „стабилни“ или „тежки“ емоционални проблеми 14,9% спрямо 5,5%.

– Бил е диагностициран синдром на дефицит на вниманието/хиперактивност (ADHD) съответно 15,5% спрямо 7,1%.

– Трудности с ученето – 14,1% спрямо 8%.

– Използвали са специални образователни и психиатрични услуги 17,8% спрямо 10,4%.

Някои биха могли да твърдят, че тази разлика е резултат от невъзможността на еднополовите двойки да сключат брак. Оттук и въздействието върху децата. Има доказателства и за това.

Преглед на резултатите от сравнително проучване на деца, отглеждани от неженени и женени еднополови двойки, стига до заключението, че след еднополовия „брак“ и над средното ниво симптомите на детска депресия се увеличават от 50 % до 88 %. Ежедневният страх или плач се увеличава от 5% на 32%. Средният успех в училище спада от 3,6 % на 3,4 %, а сексуалното насилие над деца от страна на „родителите“ се увеличава от 0 % на 38 %.“ С други думи, когато еднополовото съжителство се превърне в брак и въпреки усилията на възрастните по отношение на децата, възникват проблеми, които се задълбочават.

Правното предефиниране на брака превръща децата в жертва. Правото на „брак“ се прие самопонятно и за право на родителство или по-скоро за правото да се лиши едно дете от майка му или баща му в името на „недискриминацията“.

И е много тъжно за децата на еднополови родители, които ежедневно се борят и се мъчат да разберат причините за емоционалните си сътресения и объркване, че се появява законодателно предефиниране на брака и им казва лъжата: че вроденият им копнеж по липсващата им майка, баща или братя и сестри е погрешен. Но погрешно е законодателството за еднополовите бракове, което направи майка им или баща им незадължителни и отсъстващи от живота им още от самото начало.

източник: https://mumdadandkids.gr/oikogeneia/kapoia-paidia-den-tha-fonaksoun-pote-mama-mpampa

превод: Константин Константинов