Автор: Андрей Чиженко
Това е доста труден въпрос. За да си отговорим на него, можем съвсем лесно да приложим логиката на свети Игнатий (Брянчанинов) от неговото съчинение „Аскетически опити“: „Нашата естествена любов е повредена от грехопадението; тя трябва да бъде умъртвена – Христос ни заповядва това, и ние трябва да се научим от Евангелието на свята любов към ближния, на любов към Христос. Свойствата на новия човек трябва да са изцяло нови; никое старо свойство не е добро за него… Грехопадението подчини сърцето на властта на кръвта, а чрез кръвта – на владичеството на светодържателя. Евангелието освобождава сърцето от този плен, от това насилие, поставя го под ръководството на Светия Дух. Светият Дух ни учи да обичаме свято ближния си. Любовта, която е разпалена и подхранвана от Светия Дух, е огън. Този огън потушава огъня на естествената, плътска любов, повредена от грехопадението“.
Тук светецът говори за любовта към ближния, но, изглежда, тя може да се приложи и към любовта към самия себе си.
Необходимо е да обичаме себе си и небесно, духовно, а не гордо и страстно. По какъв начин? Например, можем да обичаме тялото си като Божий храм. Тялото на православния християнин става храм на Живия Бог в тайнствата Кръщение и Миропомазание. И ако осъзнаеш, че това е храм и обичаш тялото си като храм, това означава, че го пазиш в целомъдрие, добродетели и чистота.
Можем да обичаме душата си, но не егоистично, страстно, горделиво, а напротив: да обичаме душата си като икона на Христос. Митр. Антоний Сурожки разсъждава за това в проповедите си. В края на краищата всеки от нас е Божий образ и подобие. И ако обичаш душата си по този начин, тогава ще се грижиш за нея като за Божия икона, ще я пазиш като светиня, ще я чистиш с покаяние, смирение, молитва, с изпълнение на Божиите заповеди, с църковните тайнства. За да не бъде замърсена и запрашена от страстите и идолите на земния живот, а да засияе с Христовата светлина и изобилните дарове на Светия Дух.
Можем да обичаме своите таланти и здраве. Как да ги обичаме? Като разбираш, че те не са твои, а са Божии и са ти дадени от Бога, сякаш те са кредит, за да доведеш вътрешния си микрокосмос до спасение и да вършиш добро на тази земя. Ето така можеш да обичаш себе си.
Но главното, според мен, е всеки от нас да се помири вътрешно със себе си.
Много хора имат всевъзможни депресии и неврози с психически сривове, защото не са се помирили със себе си. Някъде дълбоко в себе си те силно не се харесват. Защо?
Това често се дължи на наложените социални стереотипи. Например, днес стандартът за красота за момичетата е определен тип фигура. А ти имаш съвсем различна фигура. Това е причина да се мразиш. Или пък момчето няма тази мускулатура, или не може да се нагоди към типа „мачо“, култивиран във филмите. Оттук идва и вътрешният проблем. Или пък няма толкова много пари, за да води живот, какъвто е показан в рекламите и клиповете. Ето го отново и унинието. Унинието, което се ражда, когато човек осъзнае, че не отговаря на някои социални стереотипи, на нормите на попкултурата. Но защо трябва да се съобразяваш с тях? Може би Бог има съвсем други планове за теб.
И тук се крие главната тайна на твоето щастие: помири се с Бога и със себе си. Не се вкопчвай яростно и страстно в желанията и целите си, не бъди очарован от тях. Имай ги, следвай ги, но ако видиш или почувстваш, че Господ, може би по причини, които все още не разбираш или не приемаш, не ти позволява да ги постигнеш, тогава ги остави и си постави други цели. Остави ги с лекота, без да се измъчваш. И потърси кауза, в която ще бъдеш угоден на Бога.
Може би тази кауза е да бъдеш президент на голяма корпорация, а може би е да бъдеш уличен метач. Може би тази кауза е да строиш космически кораби, да пееш пред многохилядна публика или да бъдеш просяк пред оградата на някой храм. Може би тази кауза е да караш трактор и да сееш жито, а може би тази кауза е да извършваш сложни хирургически операции. Всички ние сме еднакво важни за Бога. Всеки един от нас. И президентът не е над никой просяк, както и просякът не е над президента. В Бога има истинска демокрация. Той няма любими и нелюбими хора. Той обича еднакво и червея, който рови тор, и пауна, който е разпуснал лъскавото си красиво оперение. Осъзнай това и ще бъди щастлив.
На 24 септември, отбелязваме празника на св. Силуан Атонски. Този велик светец е бил истински боговидец. Това все още не ни е дадено. Не ни е дадено да достигнем такива висоти на духа. Все още сме само в подножието на тази планина и тепърва трябва да я изкачваме. Ние все още не сме боговидци. Но ти трябва да започнеш да вървиш по този път с мисълта, че ще почувстваш Бога. Почувствай, че Бог е близо до теб през цялото време, че Той е по-близо до теб, отколкото душата до тялото ти, че Той те носи на ръце през целия ти живот. Почувствай това и ще бъдеш щастлив, като преподобния старец Силуан и много други светци.
Човек се успокоява, оживява и усеща истинска любов само в Бога. Това, може би, е главната дума на любовта.
превод от руски: Виталий Чеботар
източник: сайт „Православная жизнь” –
Храм Свети цар Борис 