Случки от живота на св. Георги Карслидис (четвърта част)

Автор: монах Моисей Светогорец

1-ва част, 2-ра част, 3-та част

На един Великден една жена и нейната племенница отишли при преп. старец Георги. Щом ги видял, преподобният ги попитал: „Кои сте вие?“. Преди да успеят да отговорят, той казал на една от тях:

– Кажи, аз съм сестрата на Мария и Антигона… Ти работи, работи и какво разбра? И сега защо дойде? Казвам ти, нищо ти няма. Не, по време на празниците няма да работиш. Няма ти нищо, не тичайте по лекари направо, уроки е това, което те терзае. Бих могъл да те излекувам, но не мога, защото сега е Великден. Но след Петдесетница ще отидеш при св. Антоний във Верия и ще останеш там седем дни. Ще направиш маслосвет, водосвет, св. литургия, молитва и през тези дни няма да излизаш от двора, за да не се изтерзаеш. На връщане ще минеш и през „Света Богородица“ в Неа Миханиона.

Тя се подчинила на всичко това и когато се върнала в селото си, макар че отначало не можела да държи и най-лекото нещо в ръцете си, взела мотиката, отишла на полето и копаела по-бързо от всички останали.

***

Една жена се  разболяла от проказа и лицето ѝ било в плачевно състояние. Майка ѝ се опитвала, доколкото може, да облекчи болките от раните ѝ по различни начини. Заради болестта едното ѝ ухо било унищожено и имало опасност да стане същото и с другото. Те отишли и попитали преп. Георги какво да правят.

Той им заръчал: „Веднага да  направят седем маслосвета всекидевно, за да се премахне злото“ и дори им обяснил причината за болестта. В къщата, в която живеели, обитавали българи. Когато сърдити заминали за България през 1944 г., те направили магия и я скрили  под стълбището на къщата. „Направете стълба от друго място. Колкото се може по-бързо се махнете от тази къща!“.

Така им казал и така направили. Жената оздравяла, създала семейство след това и станала майка на много и добри деца.

***

Един господин, когато бил на 28 години, получил заболяване и страдал години наред, без лекарите да могат да поставят точна диагноза. Той отишъл в манастира на светеца и останал три дни, както преподобният поискал. Отслужили там и три св. литургии. Той останал в стаята до килията на преподобния.

Преподобният тогава бил прикован на легло. Накрая той му казал:

– Сега ще отидеш и при свети Йоан в Серес. Ще останеш и там три дена. Ще отидеш и на три св. литургии. Ще се измиеш със светена вода. Ще си купиш нова бяла риза и ще я облечеш. Когато свърши третата св. литургия, ще я скъсаш, ще я оставиш там и всичко ще свърши, всички злини ще изчезнат от теб.

Наистина всичко се случило така, както преподобният предвидял, и животът му продължил мирно и тихо.

***

Преп. Георги предвидил и точно предсказал блажения си край. Подготвяйки се дълго време, той го очаквал с копнеж и желание, увеличавайки молитвите, сълзите, давайки последни съвети на любимите си духовни чеда. Три дни преди упокоението му било отслужено тайнството на божествения свещен маслосвет. Той се причастил с пречистите Тайни за последен път като запас за вечен живот. Простил от сърце, благослави от душа  всички. На 4.11.1959 г. последните думи, чути от устата му, били: „Отвори вратата на милосърдието, благословена Богородице“. Богородицолюбивият преподобен призовал милосърдието на Майката Божия и на хората, на Благодатната Владичица на света, на Неневестната Невеста от Генисарет, на Непорочната Дева Мария, на Приснодевата Пресвета Богородица. Тя му отвори вратата на спасението, за да бъде приет от нейния Син и Бог, Небесния Жених, Венцедателят Христос, нашия Господ Иисус Христос, Спасителя и Изкупителя на целия свят.

Едно осиротяло, опечалено и безутешно множество го последвало до последния му дом, зад светия храм „Възнесение Господне“, където той служил в продължение на около тридесет години. Лицето му било спокойно, тихо и светло. Мъртвото му тяло било гъвкаво като това на децата на Света Богородица, светогорците. Двата кипариса до гроба му се навели, за да му се поклонят, както бил предсказал. По време на погребението му се събрали много птици, които не се страхували от многото хора, за да се сбогуват с него. Сега вече всички били сигурни, че се погребва един светец. Той поискал да бъде погребан с одеждите си, кръста и богослужебните книги, които донесъл от Грузия.

След преподобното си успение преподобният се явил на мнозина като приятел, учител, лекар и отец. Понякога като строг порицател за забравянето на неговите завети. Те виждали светлина и огън на гроба му, той се явявал като утешител в сънищата им, в живота им, в техните проблеми и различни нужди. Прикадявал поклонниците, някои усещали благоухание, други го чували на живо да ги съветва и благославя, като ги изцелявал от различни болести и до днес.

На 9.2.2006 г., след 40-дневна молитва на монахините, с благословението на покойната и достопаметната Акилина, която според стареца Паисий Светогорец можела да бъде игуменка (Γερόντισσα) на всички игуменки, и с радостта да види сбъдната своята стара мечта за преподобния отец, с когото като млада се запознала, била извършено по повеля на местния пастиреначалник високопреосвещеният митрополит Павел откриването на благодатните мощи на нашия преп. отец Георги Чудотворец.

По време на изваждането на костите, извършено 46 години след блаженото му успение,  костите били с красив кафяво-жълт цвят и излъчвали неизказано благоухание, което е сигурно доказателство за благодатта на преподобния, чиято светодуховна благодат обитавала и в костите му, които участвали в неговото освещаване, според православното учение.

Инициативата на Негово Високопреосвещенство Драмски митрополит Павел за откриването на честните мощи на преподобния била наистина вдъхновена и движена от Бога. Скритият за около половин век преп. Георги бил разкрит от човек, който произхожда от свещената земя на Понт, който почита и чиято памет се стреми по много начини да съхрани в настоящето. Чрез действията на същия монахолюбов и преподобнолюбов йерарх беше придвижена цялата процедура  за признаване на вече съществуващата святост на нашия свети отец Георги Карслидис от Вселенската  патриаршия на 18.3.2008 г. по препоръка на Светия синод на Църквата на Гърция от 31.8.2007 г.

Нека вашата търпелива любов ми позволи да спомена мимоходом, че покойният йеромонах Ефрем Катунакийски от много рано имал небесно известие за светостта на преподобния и беше изработил първата му икона с ореол. Дори самият той дойде тук със сълзи на очи, за да се поклони на гроба му. Когато веднъж ме срещна, той ме прегърна с умиление и ми каза: „Само защото написа житието на свети Георги Карслидис, половината ти грехове са простени…“. Молете се за многото останали…

Книгата с жизнеописанието му, която без да съм достоен написах, вече е в хиляди екземпляри, с многократните издания на манастира, преведена е на няколко езика и е добре приета. Манастирът на светеца, неговият храм, гробът му, а сега и богато украсената му сребърна рака с честните му мощи са поклонническо място за много вярващи. Множество чудеса свидетелстват всеки ден, за да се потвърдят Божиите думи – „Дивен Бог в Своите светии“ и „на светиите, които са на земята, се удиви Господ“.

Това са плодовете от дългата, търпелива, упорита и старателна аскетична борба на преп. Георги. Той се очисти, просветли, обожи, спаси, изкупи, освети и върши чудеса. Светостта, скъпи мои братя, е най-важното. Светостта ще спаси света.

Светците удължават милостта на Всесветия Бог. Всички ние сме създадени за святост. Това е основната цел на нашия живот. Неуспехът да се постигне това е най-голямата трагедия на човека. Преп. Георги ни уверява, че Евангелието е постижимо, осъществимо. Страданията, изпитанията, неприятностите, трудностите, преселенията, преместванията, затворите, страданията, болестите не го разочароваха, а му помогнаха да възрасне духовно, усъвършенстваха го душевно и го очистиха напълно.

Скъпи братя в Христа, имаме един нов, силен застъпник, приятел и брат, нека го призоваваме. Бъдете сигурни, че той ще ни помогне.

***

Още от ранна възраст преп. Георги предузнал точната дата на своето излизане от този суетен живот и съобщил за това по различни начини на своите духовни чеда. Смъртта изобщо не го плашеше. Отдавна се беше подготвил да я приеме.  Обичал Господа с цялата си душа и копнеел за скорошната си среща с Него.

Съжалявал за любимите си духовни чеда и отдавна беше започнал да ги подготвя по добър начин с хубави наставления, благословии и утешителни слова.

В началото на 1959 г., една неделя след св. литургия, той казал на своите духовни чеда, събрани в килията му: „Тази година ще си замина… Помолете се да си замина, защото не понасям да гледам злото. Трябва да си замина, грешникът. Всички сме грешници. Дори само защото стъпваме по земята и носим плът, всяка наша стъпка е грях.“ Тези думи ги казваше с много сълзи. Онези, които ги чуваха, също и плачеха.

Когато преподобният в края на живота си бил много болен, той искал, ако е възможно, да види всички, да ги благослови и да се сбогува с тях. Търсил по име. Отишла и една млада жена, целунала ръката му и му казала с болка и скръб: „Как си, дядо?“. Преподобният я задържал до него и я накарал да седне до нозете му, на леглото му, както някога. Другите жени я забелязали. Старецът обаче я задържал там. След малко тя станала, целунала му ръка със сълзи на очи и си тръгнала, осъзнавайки, че животът му силно се е скъсил. Когато светецът починал, покрай толкова много хора, които дошли, не се усетило толкова силно отсъствието му. След няколко дни, мястото се опразнило от хора, манастирът опустял. Тя отишла на гроба му и със сълзи  му казваше: „Дядо, къде си, дядо?“. Тогава той наистина ѝ липсвал много.

Когато го помолили да бъде откаран в Атина за лечение, той упорито отказал: „Трябва да умра тук“, казал той. Той не искал да почине далеч от любимия си манастир. Четиридесет дни преди да почине светецът предсказал края си и отново казал на своите духовни чеда: „Ще живея четиридесет дни и ще си отида от този живот.“ Когато свършили първите десет дни, с тайно желание казвал: „Още тридесет дни имам“.

В тези последни дни той наблюдавал хората от прозореца си, казвал им да седнат на рогозките, да сложат покривки и да се хранят всички заедно. Радвал се да ги види събрани заедно. Той виждал околните планини и казвал: „Благословени планини, сами ще бъдете.“ Сякаш се сбогувал с тях, бидейки развълнуван. На едно скъпо духовно чедо казвал: „Чедо, аз, черно на бяло, преминах през живота. Да видим какво ще направиш, как ще се справиш.“

Той също така казвал:

– Когато умра, жените не бива да скърбят, трябва да се облекат в бели дрехи и никой да не ме докосва. Трима епископи ще ме погребат; и без ковчег ще ме положат в гроба. Също така да ми сложат и мантията  ми, и книгите ми, грузинските. Когато умра и ме погребат, кипарисите ще се обединят и  ще свидетелстват за смъртта ми.

Той казал това, защото преди това от трудностите се беше приближил до смъртта и беше изгубил съзнание и тогава всички мислеха, че е мъртъв.

Петнадесет дни преди смъртта на свети Георги една вярваща отишла в манастира. Светецът ѝ казал:

– Чедо мое, Надежда, ще ме хвърлят в затвора и няма да дойдеш да ме видиш.

– Не, геронда, ще дойда – казала му тя.

– И все пак няма да дойдеш, няма да дойдеш… – казал ѝ преподобният.

И наистина, когато починал и го погребали – това имал предвид затвор – тя не могла да отиде, защото внезапно се разболяла и се подложила на операция.

Седмица преди успението му друго от неговите духовни чеда го посетило. Преподобният му казал: „Добре че дойде, защото щеше много да се натъжиш, ако не ме беше видял. Аз си заминавам … Нужен съм там… Вие всичко ще го видите… Ти ще ми разкъсаш дрехите ми на парчета“. Наистина, след като го погребали, той влязъл в килията си, за да я подреди. След това започнали да идват хора и да искат нещо за спомен и благословение от светия старец. Той рязал парчета от дрехите му и ги раздавал, за да ги вземат като малко благословение.

***

Светецът бил отличен педагог. Учението му винаги било просто и извирало от любовта, която разпалвала смиреното му сърце към Бога и хората.

Обикновено той предавал собствения си опит, това, което му казвал Самият Бог. Той искал, ако може, да помогне на всеки в спасението му. Аскезата със сигурност е основен елемент от духовния живот. Тя е плодородната почва, в която добродетелите растат, развиват се, разцъфтяват и дават плодове. Нашият Всемилостив Бог обича да говори със смелите души на мъчениците и подвижниците, които не задържат нищо за себе си, и да ги дарява с благодатта Си.

***

Преподобният имал прекрасен начин винаги да вдъхновява доброто. От една млада съпруга от село Сипса той поискал да му донесе чифт чехли, чифт чорапи и бутилка коняк. Тя сложила коняк във водата, с която измила краката му. Тогава той я посъветвал любезно: „Когато видиш безпомощен старец, погрижи се за него със същия копнеж и любов, както сега за мен“. Тя обещала да го направи и го направила. Хората, които не познавала, ги вземала вкъщи и се грижела за тях. Преподобният казал на свекърва ѝ: „Няма да се караш на момичето за това, което прави, така се радва и Бог.“

***

Една жена от Сипса разказва:

– Свекърът ми винаги бе мъмрен от стареца, може би защото имал много труден живот, израснал като сирак и преживял много страдания. „Погрижи се за себе си, погрижи се за детето, което дойде в къщата ти“ – съветваше го той винаги, когато идваше.

– Свекърът ми не беше лош човек, но проявяваше твърдост, останала от бедността и лишенията на това, което преживял и старецът винаги го съветваше.

Същите лишения и злострадание изпитал и старецът в по-крехката си възраст. Само че в него това се преобразило и станало доброта, чувствителност, себепринасяне и жертва. Хората идвали и му носили много неща, но той не задържал нищо, а раздавал всичко.

– Идвах, коленичех, целувах малката му ръка, а той винаги ме потупваше по рамото. Той не беше човек като нас, а светец. Винаги на Рождество Христово и Пасха идвах да ми честити, да взема благословение. И винаги проявяваше такова невероятно състрадание и милост към нас, грешните. Лично изпитах тази негова любов и търпение и никога не я забравям.

– Щях да отида на следващия ден, за да се причастя и той ме чакаше. Намесиха се препятствия и не можах да отида да се причастя, затова и не отидох. След два-три дни, когато дойдох на св. литургия, смирено застанах отпред, там, до иконата на  Света Богородица Елеуса.

Точно когато той излезе със светите дарове (в този най-свещен момент), се наведе и ми каза шепнешком:

– Защо, дете мое, не дойде, аз те чаках да се причастиш. Това са все човешки слабости, не се натъжавай толкова.

А аз чаках да ме наругае и смири.

– Намерих утешителя си, баща си. Събрах смелост и сила и признавам, че само ако си светец не се спираш пред човешкото, малкото, земното, а прегръщаш всички като овци, защото си техен пастир. Да, той беше баща за всички нас.

Преподобният отец наистина бе море от любов и разсъдителност.

***

Една жена с голямо вълнение разказва за изпълнения с любов преп. Георги:

– Разболях се през 1946 г., когато бях на 10 години. Заедно с мен и други три мои братя и сестри, които бяха по-малки от мене. Бяхме болни от коремен тиф и бяхме  тежко болни. Майка ми изпрати баща ми да вземе стареца, за да ни причасти. Лекарят в болницата й беше казал да ни върне у дома, за да умрем тук. И така, старецът дойде и аз, като го видях, гневно го попитах: „Дойде да ни причастиш, за да умрем?“.

– Не, птиченце мое –  каза той нежно.  – Аз дойдох, за да се излекуваш, да приемеш Христос и да оздравееш.

– Лежахме, слаби, в плачевно състояние, неспособни да станем или да вървим. Той се обърна  към майка ми и каза: „Мария, ще оздравеят, ние ще си заминем от живота, а те ще живеят.“

– Какво говориш, геронда, как ще оздравеят в това състояние, в което се намират, горките дори не могат да стоят на краката си!

И все пак по неговите свети молитви се изцелихме.

Един господин от Сипса си спомня: Много болни идваха тук при светия старец. Виждах ги куци, осакатени, оставаха по два-три дни и той им четеше молитви. Той разбираше каква е причината за заболяването им и им даваше напътствия. Както и да е, трябва да кажа, че такива просветени хора са малко, рядкост. Божиите дарове и сила имаше. Неговите молитви да имаме.

***

Г-н Игнатий Диамантопулос от Драма казва:

– Той правеше много изцеления. Старецът лекуваше както душевни, така и телесни болести. Георги Косифидис, вече покойник, негово духовно чедо, се разболя горкият и отиде при много лекари, без да види помощ. Накрая той дойде тук и по време на божествените Литургии, когато отецът минаваше със св. Дарове на Великия вход, той лягаше на пода и лека-полека се излекува.

***

През 1950 г. едно четиригодишно момиченце в Драма страдало от атрофия на краката и не можело да ходи.

Лекарите дълго време се опитвали да я излекуват, но не можели. Един ден сестрата на болното момиченце отишла в манастира заедно с още тридесет жени от Драма. Тя се приближила до преподобния и го попитала дали да продължат лечението. Той отвърна някак безразлично, че ако искат, нека продължат. После си помислила: „Толкова сме грешни, че Бог ни е забравил и дори старецът не иска да ни помогне“ и от очите ѝ се търкулнали горещи сълзи.

Тогава преп. Георги с тъга и увереност ѝ казал:

– Не, Бог  допусна това да се случи на сестра ти. Тя ще се стане като стол, ето, така ще се сгъне, ако я заведете на лекар.

След това разтворил леко расото си, свалил от врата си скъпоценното филакто на баба си, което спасило живота му и разказал за чудото, което му се случило.

– Ако имате вяра, ще отидеш в Тумба, в храма „Света Троица“ в  Серес, и там тя ще проходи, и не само ще проходи, но и ще обслужва себе си. Така че имайте вяра.

Майката на момичето я взела на ръце и в навечерието на празника на Светата Троица отишла и я оставила пред проскинитария на светата икона, като се молела горещо. В даден момент след полунощ тя видяла, че детето ѝ не е на мястото си. По чудодеен начин то проходило.  Тръгнало парализирано от селото си Дасото  и се върнала, вървейки свободно.

Майката отишла с излекуваното си момиче при преп. старец, за да му благодари. Щом ги видял, той разтворил расото си, обвил малката и смеейки се, казал:

– Овчицата ми дойде.

***

Бременна майка се разболяла от двустранна пневмония и била сериозно болна. Лекарите в болницата я чакали да умре. Преп. старец посетил сестра ѝ, която  подкрепял и ѝ казал утешително и окуражително:

– Не се страхувай, тя ще оздравее напълно.

Наистина всичко минало добре и тя родила здраво детенце. Бащата на детето, който познавал и уважавал много преподобния, бил хлебар и често му изпращал хляб, за да му благодари.

превод: Константин Константинов