Автор: Стелиос Кукос

Беше дошъл неочаквано без официално посрещане в манастира (Григориу на Света Гора), като смирен поклонник, чиято грижа бе да се наслади на Божията благодат в ежеднвението на манастира.  Повече от нас не го познавахме отпреди, въпреки че бяхме чували за неговите добродетели. Но не бяха нужни много запознанства, почувствахме го, веднага щом го видяхме. Той бе едно от онези дечица, за които Господ каза, че тяхно е царството небесно. Попитахме за името му и когато го научихме, скочихме: „Старецът Енох, румънският подвижник от Капсала“. Тайно манастирът празнуваше! В църква седеше тихо на стасидия, а при поклонението на иконите постоянно правеше поклони. Лицето му сияеше. Държеше една броеница и я въртеше без някакъв особен ритъм.

Носеше някакви кожени ботуши, изтъркано расо и скуфия. Чертите му свидетелстваха за аскеза, болка, злострадание. Когато свърши Вечернята, беше объркан, не знаеше къде е архондарикът. И както дете, което не може да се ориентира, питаше къде е неговата килия. Беше толкова очарователен, че ти стигаше само да го гледаш! Някой му каза, че има трапеза в онзи час.

– А! Добре, добре – отвърна с усмивка.

В същия момент един друг брат му каза, шегувайки се:

– Ти няма да ядеш на трапезата!

И той също така невинно и просто произнесе:

– Още по-добре!

Във всеки случай и той се хранеше на трапезата с всички отци и, изпълнен с радост, след вечерята вземаше благословението на игумена-старец, оттегляйки се в килията си. Видяхме го отново там на следващия ден, когато научихме, че му станало лошо. Дъждът и внезапната промяна на времето очевидно бяха повлияли неблагоприятно върху стария му организъм и се принуди да легне с леко главоболие на легло. Това беше Божие благословение, за да вземем неговото благословение и няколко „дарения“ от  неговата святост. Попитахме го какво най-вече да внимаваме в живота ни.

– Човекът – ни шепнеше с неговия половинчат гръцки – не трябва да търси злава. Когато е със злава, сякаш иска да придобие и този свят и небето. Това не е възможно… Разбира се!

Когато му носехме малко ядене или нещо друго, избухваше в благодарности и гледаше как да покаже своята признателност към тези, които му служеха.

– А! Дойде! Ела, ела вътре да поговорим! Бог да ти прости греховете! Бог да ти прости!

– Старче – Енох – го попита някой – кажи ни нещо за душевна полза!

– Какво да кажем! – казваше. – На! Монахът трябва да е смирен. Да не ходи високо, а ниско. Със смирение се спасява лесно. . . Простодушен и смирен монах лесно се спасява. Попът? Ох, ох, ох! Двойна тежест. Трудно. Малко, много малко са добрите попове. Защо да искаш звания? Не искаш спаси душата си? След като дойде Света Гора да спаси душата си, и пак искаш слава, гордост, човешка слава? Не! Бъди простодушен, смирен. Аз искам спаси душата ми. Не съществува по-добро нещо от това да спаси човек душата си… Аз дойдох на Света Гора, за да спася душа ми. Тъй като прочетох, че Градина на Света Богородица Света Гора, и казах там лесно се спасява човек и дойдох през 1925 г. Сега съм на 80 години. Какво чакам сега? Гроба!… Всички ще умрем. Днес сме, утре не сме в този свят.

Човек говореше свободно с него, въпреки че чувстваше благоговение, тъй като виждаше един Божий угодник. Имаше утехата в сърцето си, че той не се закача с твоята греховност, защото със сигурност смяташе себе си за по-окаян от теб. И така те уважаваше много, почиташе те и показваше цялата си любов към теб, докато ти не го заслужаваш. Чувстваше го толкова нелукав, незлоблив, готов да ти се отдаде с послушание на всичко богоугодно, за което го молеше! Стоеше до теб не като по-висш от теб и да ти преподава урок или да те впечатли с неговия опит, а с неговата блага, небесна усмвика, тази ангелска усмивка, която срещаш в осветените старчета на Атон, ти говореше приятелски както дядото с любов и нежност разказва на внучето си истории за царе. Когато го попитаха за молитвата, с няколко думи каза:

– Молитвата трябва да е постоянна в монаха. Тя ще ни спаси, нищо друго.

И въздъхвайки, добави:

– Разбира се!

Много пъти казваше и свои неща и не отговаряше директно на това, което го питаше. Но в това, което ти казваше, което, ако някой друг го казваше, би било по-скоро тежко, докато не очакваше, ти даваше отговора, който търсеше. И чувстваше голяма утеха да разговаряш с този нищ духом калугер. С простота и благодат ни каза следното:

– Пресвета Богородица казала на Сина си. Апостоли даде дял, аз нямам ли дял? И Иисус Христос каза: Имаш, ето Света Гора. И така от целия свят само Света Гора е на Пресвета Богородица. И който идва с любов към  Пресвета Богородица и със страх за спасението на душата  си, уповава се на Пресвета Богородица, се спасява и е добре на Второто Пришествие!

Говореше много за смъртта и бъдешия съд – знак за неговата зрялост и съзнателен живот:

– Оттук, земята, до небето са 24 митарства. Само демони; и спират всички човеци, които умират. Само при православните християни става това. Само тях пресяват демоните; всички други отиват наслуки и погиват. . .

И продължава:

– Всички ангели са смирени, а демоните горделиви. . . Този свят е капан. Демоните искат да ни хванат в него и да не се спасим на Второто Пришествие!

На един послушник, който просеше неговото благословение, казваше:

– Мнозина искат да станат калугери и не ги оставят близките им. Тях (родителите) ги настройва сатаната, защото мрази много монасите. Понеже монасите ще заемат мястото на ангелите, които отпаднали от Рая, на Второто Пришествие… Ти станеш калугер? Хубаво! Дръж се! Да не станеш отново мирянин след това, да не станеш лъжец пред Христос. Второ Пришествие… Бог да те благослови!

Не искахме да си тръгнем от него. Обикнахме го преди добре да го опознаем. Тръгнахме да вземем благословение, да му целунем ръката. Дръпна я наполовина, но при нашето настояване я остави и я целунахме.

– Не пречи – казваше, имайки предвид да не целуваме ръката му, – аз съм прост монах… Да ни помилва Бог и Пресвета Богородица. Молете се… Амин!

На другия ден, чувствайки се по-добре, си тръгна от манастира, също така тихо и незабележимо, както дойде. Утеши ни! И това бе неговата мисия – да утешава, мисията на светците! Това бе в края на август 1978 г. След близо една година благословеният старец Енох остави изтерзаното си аскетично тяло в осветенета земя на Градината на Света Богородица, която толкова копнеше и обикна! И утехата ни сега е по-голяма!

Преподобни Божи угодниче, моли се за нас, грешните!

превод: Константин Константинов