Автор: Николай Волошин

Какво трябва да имаме предвид, когато се подготвяме за молитва?

Молитвата може да се сравни с бягане с препятствия.

За да пробяга разстоянието, атлетът трябва да е не само физически здрав, но и да има издръжливост и целеустременост. Ако той отиде на стартовата линия неподготвен, състезанието ще бъде загубена кауза. Всяка молитва изисква дълга подготовка, за да бъде изпълнена. Лимасолският митрополит Атанасий пише: „Молитвата е резултат от всички останали духовни дейности, които имаме“. Тоест чистата молитва е плод на добродетелите или по-скоро техен венец. „Необходимо е първо да се очистим, а след това вече да беседваме с Пречистия“ – учи ни свети Григорий Богослов. Обобщавайки възгледите на светите отци и пастирите на Църквата, можем да откроим следните условия за подготовка за молитва:

Вяра. Това изглежда очевидно. Но ако се замислим, то наистина молитвата без вяра веднага се обезценява. Според думите на Негово Светейшество патриарх Кирил : „Молитвата е отговор на нашата вяра“. Ако не вярваме в действеността на молитвата, тогава защо да се молим, разтърсвайки въздуха? Ако не поверяваме мислите и надеждите си на Бога, тогава какъв е смисълът от нашата молитва? Преди да изцели болните и недъгави, Христос често ги питал, дали те вярват в Неговата сила. Едва след като те отговаряли утвърдително, Той изцелявал телесните им болести. Така че вярата е в основата на молитвата.

Покаяние. Да пристъпваш към Бога без покайно чувство е като да дойдеш на регистрация за брак без паспорт. Когато се молим, ние влизаме в духовен съюз с Бога. Съединявайки се с Бога, ние трябва да Му предоставим „личната карта” на християнина, която е покаянието. Покаянието е добродетел, която винаги трябва да носим със себе си и никога да не я губим. „Истинската молитва е гласът на истинското покаяние. Когато молитвата не е одушевена от покаяние, тогава тя не изпълнява своето предназначение“, пише св. Игнатий (Брянчанинов).

Смирение. То е неразривно свързано с предишната добродетел, тъй като смирението е дъщеря на покаянието. „Молитвата е вопъл и плач на смирението“, смята св. Игнатий. Смирението винаги се проявява в покорността на човека на Божията воля. Когато пристъпваме към молитва, ние идваме при Бога с нашите проблеми – материални или духовни. Когато се смиряваме, ние предаваме проблема си на Бога и същевременно се освобождаваме от тежкото бреме. Следователно смирението е гаранция за продуктивна молитва.

Любов. Както няма християнство без любов, така няма и молитва без любов към Бога и хората. Всеки от нас е усещал сухота и студенина в молитвата, когато пристъпваме молитва със злоба, осъждане или обида към някого. Дори само да сме си помислили нещо лошо за човека, молитвата вече ще е безплодна. Прощаването на оскърбителя и помирението с обидения обогатява душата с любов, подготвяйки я за молитва. „От препълнено сърце говорят устата“ (Мат. 12:34) – каза Спасителят. „Препълнено сърце“ е съвършената любов, а с думите „говорят устата“ Христос има предвид молитвата. Така те съществуват неразделно, като два съобщаващи си съда.

Решителност за предприемане на действия. Това също е важно условие за молитвата. Светите отци не напразно наричат молитвата „духовен труд“. Както всяка друга работа и молитвата трябва да е насочена към резултата. Основният резултат от молитвата е покаянието. Оставайки непременно условие за правилна молитва, покаянието е и неин необходим резултат. Молитвата има за цел да промени нашите умове и сърца, като по този начин ни приближава до Бога и събужда в нас желание да живеем според Неговите заповеди.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь” –

https://pravlife.org/ru/content/chto-vazhno-uchityvat-pri-podgotovke-k-molitve