Автор: монах Моисей Светогорец
Малко след откриването на мощите на св. Георги една госпожа от Солун отишла за първи път в манастира с екскурзионен автобус. Намирайки се в съборния храм, тя усетила около себе си силно и дивно благоухание. Когато приближила раклата, където се съхраняват светите мощи на преп. Георги, благоуханието станало по-силно.
Озадачена, тя попитала една монахиня, която стояла наблизо, да ѝ обясни какъв одеколон (за иконите) използвали. Тя съвсем естествено ѝ казала, че използват само спирт. Развълнувана от това особено благословение, дадено ѝ от преп. Георги, тя горещо го помолила да ѝ помогне в някакъв голям семеен проблем.
На тръгване тя взела със себе си малко елей от горящото кандило над честните му мощи. Тя споменала случилото се на духовния си наставник, който я уверил, че старецът е велик съвременен светец.
От години имала бучка с големината на леща до окото си. В онези дни тя кървяла и лекарят предложил да я оперират незабавно, защото имало сериозна инфекция. Тя не приела, но вкъщи всеки ден с вяра прекръствала очите си с елея, който взела от преподобния старец. Бучката бавно започнала да изсъхва, докато накрая изчезнала.
Както самата тя признава, преподобният със своята чудодейна сила се превърнал в лекар и за нея. Тя му благодарила сърдечно и го молила и в другите си проблеми да бъде винаги неин спътник и помощник.
***
Една жена изпитвала силни болки в стомаха. В болницата, в която отишла, лекарите ѝ казали, че има рак. Тя се прибрала у дома притеснена. Един познат лекар я завел в болницата в Кавала, за да я оперира. В навечерието през нощта тя видяла в съня си, че се намира в манастира „Св. Георги“ и имало св. Литургия. Накрая преподобният ѝ казал: „Сега си тръгвай, можеш да си тръгнеш, нищо ти няма“.
Когато се събудила, тя била сигурна, че светецът ще я излекува. Претърпяла операция, нямала рак, имала язва и оздравяла. Тя казва, че се изтерзала много, но все още е жива по светите молитви на преподобния, който и след успението си закриля чедата си.
Друга духовна дъщеря на преп. Георги, няколко години след успението му, усетила силно присъствието му. Една сутрин съпругът ѝ изгубил съзнание и паднал на пода. Щом го видяла да лежи, тя спонтанно призовала светеца: „Тичай, геронда, помогни ни… Знаеш, че наскоро ни се родиха двама внуци. Дай му здраве и още няколко години живот, за да могат и те да го познаят“.
Веднага, както казва тя, усетила лек полъх и сякаш парче плат минало покрай нея и я докоснало. В същия момент съпругът ѝ, който бил като мъртъв, се съвзел и ѝ проговорил. И двамата разбрали, че преподобният отишъл при тях.
***
Една жена от Драма дала обет да дари едно кандило на параклиса „Св. Трифон“, който се намира край Драма. Но тъй като по-късно видяла, че в параклиса има много кандила, решила, че е добре да го занесе в манастира на преп. Георги Карслидис, в който нямало достатъчно кандила.
Наистина тя занесла кандилото и го поставили пред иконата на св. Йоан Кръстител. Няколко пъти се случило, докато горяло, да се движи само. Освен това, макар и добре закрепено, падало на земята. Преподобният, с бдителното око на сърцето си, прозрял отвъд видимото и казал да увият кандилото в хартия и да го приберат.
Когато дарителката отново отишла в манастира, светецът я повикал и казал: „Кандилото, което донеси тук, даде обет да го дариш на друго място. Не е правилно да даваш обет за едно място и на друго място да занесеш обещания дар.“ Той дори ѝ казал конкретно, че дала обет да го дари на св. Трифон и че там трябвало да го занесе. Жената се изумила и направила каквото ѝ било казано, удивявайки се на прозорливостта на преподобния.
***
Един ден след вечернята преп. Георги седнал при събралите се поклонници и им говорил по сериозни духовни въпроси. Когато хората си тръгнали, преподобният се оттеглил в църквата, за да се помоли. Когато си тръгнал от църквата, той казал на псалта си Хаджианестис и на клисаря си, че станал свидетел на съд на небето:
– В село Кембишли селският свещеник Харитос имал кон, който бил откраднат от братята Теодор и Георги – братя на Султана, майката на Хаджианестис. Свещеникът, притеснен, напразно търсил да открие коня си. Двамата братя го скрили в конюшнята на сестра си и ѝ казали, че ако свещеникът дойде и я попита за коня, тя да му каже, че не знае нищо за него. За съжаление тя така и направила. По този начин свещеникът окончателно изгубил коня си и той бил незаконно придобит от други.
В този небесен съд светецът наблюдавал обстоятелства и лица, за които никога не бил чувал и не знаел нищо. Обръщайки се към Хаджианестис, преподобният му казал: „Майка ти не постъпи добре. Попитай я и ще ти каже…“
И наистина, същата вечер, когато се прибрал вкъщи, Хаджианестис споменал този факт и майка му учудена го потвърдила. Тя силно почувствала греха си и отишла при преподобния, като искрено се разкайвала. Светецът я укорил и определил съответното правило за облекчаване на бремето на душата ѝ и за изцеление.
Факт е, че светецът не разкривал тайните на човешките сърца, за да ги разобличи публично и да ги засрами, а за да ги поведе към спасително покаяние, изцеляващо съкрушение и възвишено смирение.
Нито пък предсказвал бъдещето, за да се представи като пророк и да изплаши хората, а за да събере разсеяните им върху напразни неща умове и да им покаже вежливо, че опасностите са много и всекидневни и че ние сме само пришълци в този живот.
***
– Старецът Георги – разказва негово духовно чедо – помагаше много. Майка ми отиваше на полето и ни оставяше тук, близо до стареца. Той не ни оставяше сами, даваше ни храна, защото (родителите ни) ги нямаше по цял ден.
Веднъж беше лято и родителите ни жънеха на полето. И докато слънцето грееше, изведнъж всичко потъмня, стана нощ. След това той се качи на камбанарията и извика сестричката ми и мен да отидем при него. Той дори затвори капаците на килията си. Навън гърмежи, светкавици, голяма буря имаше.
А аз седях в краката му, близо до печката, и чакахме.
Беше запалил свещ, молеше се в малката си килия, а навън гърмеше и трещеше. От време на време той казваше: „Е, детето ми, е, детето ми…“, мислейки за хората на полето. После ни каза да седнем в килията му и да го чакаме. Отиде в параклиса си да се помоли.
Чакахме, чакахме, уплашихме се и накрая сестра ми, която беше по-голяма от мен, ме взе да отидем да го намерим. Отворихме леко вратата и го видяхме да се моли на колене.
Щом ни видя, той стана, дойде при нас и ни върна обратно вътре. „Нищо няма да им се случи – каза той уверено, – ще дойдат“. Тогава и ние бяхме деца, но се притеснявахме.
А когато дъждът спря, пътят пред манастира се превърна в река. Нивото на водата се беше повишило и се чуваше силен шум. За щастие пътят беше стръмен и водата бързо се оттичаше. Тогава старецът каза: „Сега всеки момент ще дойдат и родителите ти“.
След малко майка ми дойде и каза: „О, отче, добре, че взехте децата тук, защото си мислехме как ще бъдат сами.“ Старецът я погледна многозначително, засмя се и я попита: „Как беше?“. „Добре“, каза майка ми. „Не се ли намокрихте там?“. „Не – каза тя, – и то на полето, където нямаше нито едно дърво. Наклонихме малко два снопа пшеница и влязохме под тях.“
При тази буря те изобщо не се намокриха. Той се засмя с удоволствие, сякаш ѝ казваше: „Откъде да знаеш колко много молитви със сълзи на колене пред Света Богородица отправих тук и затова не пострадахте изобщо“.
Вятърът отнесе керемидите на много къщи в селото и ги повреди сериозно. А тези, които бяха на полето, където нямаше никаква сигурност, изобщо не се намокриха, дори капка вода не ги докосна.
***
Една госпожа, родена и израснала в Сипса, си спомня за чудотворната помощ, която видяла от преподобния старец Георги:
– Когато бях момиче, в продължение на няколко дни краката ми много ме боляха, особено следобед. Майка ми, без да може да ми помогне по друг начин, ме доведе тук при стареца, за да ми прочете една молитва. Той ни изпрати да отидем в църквата „Св. Варвара“ в Драма. Помоли ни да обиколим църквата три пъти, а след това да влезем вътре и да запалим толкова свещи, колкото можем и можехме да дадем.
Аз си помислих си, докато си тръгвах: „Не искаше да ми прочете молитва, затова ни изпраща в „Св. Варвара“. Но на следващия ден отидохме. Направихме това, което ни каза и болката изведнъж спря, никога повече не усетих болка. Неговите свети молитви ме изцелиха.
***
Майка на три деца, вдовица, от Ореокастро, Солун, отишла с желание да се поклони на гроба на преп. Георги, след като прочела за живота му, който я накарал да изпитва голяма почит към него. С нея била и дъщеря ѝ Домна, която също се поклонила и взела със себе си малко елей от кандилото на гроба му.
Когато се прибрала вкъщи, тя прекръстила с елея един голям липом на врата си, молейки преподобния старец: „Моля те, не ме оставяй да се оперирам.“ За една седмица липомът изчезнал напълно.
***
Професор от Доксато, Драма имал сериозен проблем с ухото си. Спукало се тъпанчето на ухото му и изпитвал ужасни болки. Лекарят, който го прегледал, му дал болкоуспокояващи и го посъветвал да го посети отново. Същата нощ той видял един старец насъне, който му казал: „Ела в къщата ми в Аналипси“. Той разпитал и го пратили в манастира в Сипса.
Когато се поклонил на гроба на преп. Георги и видял лицето на снимката, той веднага разпознал стареца, който го посетил в съня му. Взел елей от кандилото му, прекръстил ухото си и болките отшумели напълно. Когато отново отишъл на лекар, той с изненада установил, че тъпанчето на ухото му не е увредено. Излекуваният се върнал отново в манастира със съпругата си, за да благодарят на преподобния за чудото.
Друга дама от Драма разказва, че се втурнали към манастира в неделя, след обретението на мощите на преподобния. След св. Литургия се поклонили на раклата, която съдържала безценното съкровище – светите мощи на светия старец. Тя забелязала, че са полубели, и коментирала това със съпруга си и дъщеря си. Но при второто им поклонение, след няколко седмици, цветът на мощите бил такъв, какъвто е – като „чист восък“.
Ден след първото си поклонение, на следващия ден, в работния си кабинет, с обичайното движение на главата си, тя почувствала, че нещо се е случило, че нерв, може би кост, се върнал на мястото си. От този момент нататък тя можела да върти главата си без болка в задната част на врата – проблем, който я измъчвал от около двадесет години. Тя благодарила на светеца от все сърце.
Тя винаги го моли да ѝ помага. С голяма радост изповядва, че всички трябва да осъзнаят и да повярват с цялата сила на душата си, че светият старец върши чудеса. Той е чудотворец, както много други светци на Църквата.
Разбира се, още недоумява как отсъдил в нея недостойната да покаже чудотворната си сила…
***
По време на гражданската война един човек и синът му отивали с каруца да секат дърва. По пътя се натъкнали на минно поле. По молитвите на преподобния старец не пострадали изобщо.
Хванали и самия преподобен и го отвели в параклиса „Св. Богородица Фанеромени“, за да го убият. Преподобният ги помолил: „Оставете ме да се помоля за няколко минути и след това ме екзекутирайте.“ Той се молил на глас и когато свършил, им казал без страх: „Сега съм готов!“.
– Е, сега си свободен. Не се страхувай от нищо. Ще те заведем в килията ти.
Завели го обратно. Какво са видели, за да проявят такова уважение, никой не знае. Бог постоянно защитавал Своя верен слуга.
***
Една дама от Сипса казва с голямо вълнение :
– А ние, чийто дом е на пътя, не е ли чудесно, че не пострадахме изобщо? Минаваха българи, партизани, но никога не се спираха пред вратата ни. Чудя се какви ли молитви ни защитаваха, ако не молитвата на стареца? Тя крепеше и поддържаше селото. Той каза само на мъжете: „Вие вървете, вървете в планината, скрийте се. Ние с жените и децата ще се настаним тук“, ни казваше, когато знаеше, че българите ще дойдат. „Не се страхувайте, нищо няма да ни се случи, ще отмине“, казваше той убедено. Той се молеше и крепеше селото заедно… В параклиса му нямаше столове. Той ни научи на това от ранна възраст. Да стоим прави. В църквата имаше голяма тишина. Никакъв звук не се чуваше.
***
Една майка разказва, че след кръщението на дъщеря ѝ, която преп. Георги нарекъл Юлиана, защото била родена в деня на паметта на светицата, всички седнали в двора на манастира. Майката казала на преподобния: „Отче, на всеки казваш нещо. Кажи и на мен.“ Светецът ѝ казал: „Ах! Чедо, какво да ти кажа? Баща ти ще дойде при на вратата ти и ти ще го върнеш.“ Тогава имало окупация и глад. Той казвал: „Ако нямаш нищо, дори шепа сол дай, не връщай човек.“
Оттогава минали петнадесет години. Било зима, Бъдни вечер. Тя отишла в стаята си и от прозореца видяла бос мъж, който обикалял от къща на къща. Той почукал на вратата ѝ и казал: „Ако имаш чифт обувки, дай ми ги!“. „Нямам“, казала тя и му затворила вратата. Пророчеството на преподобния се сбъднало след петнадесет години. След това тя отишла при преподобния и му разказала, а той я изслушал: „Какво да ти сторя? Добрината дойде на вратата ти, а ти я пропъди.“
***
Един младеж, когото преп. старец бил кръстил, му донесъл храна. Светецът я приел и му казал: „Тези, които ще дойдат сега, не ги пускай да влязат вътре.“ След малко отишли четирима мъже, които настойчиво искали да го видят. Младият мъж не можел да се противопостави на настояването им и ги вкарал в църквата да се поклонят, както те го помолили. Той се престорил, че преподобният е болен. Но те продължили да настояват. Тогава преподобният му казал: „Нека дойдат, защото няма да ни оставят на мира лесно.“
Те били полицаи, които търсили „солунския змей“, който се криел там, в района, и отишли с карта, на която преподобният да им покаже къде се крие той. Преподобният им казал: „Вие дойдохте при мен, сякаш съм магьосник. Вървете си, нямам какво да ви кажа.“ После се обърнал към младежа и казал: „Те не дойдоха от вяра.“ Друг път му казвал точно кои посетители щели да дойдат, откъде идвали, какво искали и какво ги занимавало. Наистина, както казал светецът, така се оказвало, че било по-късно.
На същия младеж той казал: „Сега, когато отиваш в Драма, мини през епископията и напиши молба за да станеш свещеник.“ Той се възпротивил и казал, че не желае да стане свещеник. Светецът настоявал: „Няма значение, ти направи документа, да го има“. Накрая той се убедил и отишъл да подаде молба. Когато се върнал у дома, преподобният отишъл до оградата на къщата му и го повикал.
Той се направил на безразличен и казал, че не е направил това, което светецът го помолил, който с вълнение го прегърнал, целунал го, плачейки, и му казал: „Благодаря ти, че отиде. Така трябваше. Ще станеш свещеник.“ Тогава и той заплакал. Виждал, че не можел да се скрие, както казваше, от бдителните очи на светеца, който го наблюдаваше на всяка крачка и във всеки момент. След единадесет години новият митрополит намерил молбата му и през 1970 г. го ръкоположил за свещеник в манастира в деня на празника на манастира, заедно с установяването на новото братство под ръководството на покойната игуменка Акилина, както отново пророчески ѝ казал преподобният отец.
***
Веднъж преп. Георги казал на една жена от Драма, която го посетила в манастира: „Ти се скара със съпруга си и дойде. Не направи добре. Опитвайте се със съгласието на съпруга си да идвате тук.“ На друга, млада жена, той казал с увереност: „Ти, с любовта, която прояви към майка си, прикована на легло, направи много добре. Бог ти прости всичко.“ Човеколюбивият и беднолюбивият преподобен често повтарял: „Ръката ви винаги да е отворена… Никого не онеправдавайте … Молитва и милостиня вървят заедно…“
За блажения преподобен важат думите от Откровението: „зная твоите дела, скръб и сиромашия (но ти си богат)“ (Откр. 2:9). Това богатство той се стараел да предлага навсякъде с думи и дела. Неговият живот ни напомня неопровержимото слово на Господ: „но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат“ (Мат. 6:20).
***
Една госпожа казва:
– За летните дъждове, градушките, светкавиците и гръмотевиците, които бяха много и често срещани, но и ненадейни там, във високите планини, където бяхме, той ни посъветва: „В първата събота на Великия пост от коливата, които се четат в памет на св. Теодор Тиронски за извършеното от него чудо, винаги запазвайте малко. При внезапни бури, вземате малко, излизате и го разпръсвате с ръка кръстообразно и бурята веднага ще спре.“ Веднъж, когато се разрази голяма буря и светкавиците бяха много и силни, аз се затичах уплашено към него, там, на леглото, където лежеше, за да се предпазя. „Защо, чедо, се страхуваш? Където и да се скриеш, и в четиридесет дупки да влезеш, злото ще те намери, ако Бог така иска“ – ми каза той.
– Една позната на свекърва ми от Солун дойде на празника на св. Димитър в селото. Щом я видя, за пръв път я виждаше, ѝ каза строго: „От ръцете ти излиза огън“. „Не, нищо ми няма на ръцете“ – оправда се тя. „Ти не го виждаш, но аз го виждам. Смъртта ти е близо, а ти не си се покаяла. Знай, че няма да преминеш митарствата, ще се затрудниш много.“
***
Преподобният учеше децата вежливо на послушание, търпение и въздържание. Един ден той казал на едно малко момче, което по-късно станало свещеник: „Вземи стомната да донесеш вода“. Беше ходил в един далечен параклис на пророка Илия. Старецът отиде и изпразни стомната с вода. Той го попита: „Донесе ли вода?“. „Да, разбира се, че го направих.“ „Къде е водата? Стомната е празна. Отиди да я напълниш. Не горе, а тук, в долината ще отидеш…“ Така просто и красиво поучаваше чедата си на великите добродетели.
Някои хора го смятаха за строг и жесток, защото поправяше грешките им, които те криеха, но той, както разказват, беше осветен и просветен педагог. Една жена от Ливадеро през нощта искала да види в чашата си за кафе как светецът ще я приеме на следващия ден. На следващия ден, когато тя отишла в манастира, монахът строго ѝ казал: „Снощи бе с дявола и сега дойде тук?“
***
Едно болно дете, на което лекарите не можели да разберат какво му има, един ден го завели при преподобния, който им казал: „Чие е това дете? Няма ли майка и баща?“. Той повторил същото три пъти. Накрая казал с болка и горчивина: „Докато има магьосници, този свят ще страда много…“. Той изпратил болния да донесе вода от потока, да нареже дърва и след това го попитал: „Ще ти кажа нещо, но ще го направиш ли?“. „Разбира се, че ще го направя“, отговорил той. „Ще отидеш при св. Йоан Кръстител (в храма) в Серес и там ще намериш своя лек“ – и го посъветвал какво да прави.
Преди да си тръгнат, преподобният се изправил, докато самият той бил много болен, и, хващайки се стена по стена, бавно влязъл в параклиса си и от олтара извадил бронзов съд със светена вода. Той го накарал да се наведе и го полял със светена вода. „От този момент ти оздравя, но това, което ти казах, да го направиш“, подчертал благодатният преподобен. Наистина този младеж се излекувал напълно.
***
Една майка имала много болно дете. Ходело на училище, но често и неочаквано припадало, падало и посинявало. Когато завели детето при него, преп. Георги им казал:
„Спрете навън“. Извикал детето при себе си, помилвал го по главата и сам си говорил: „Родителите правят (нещо лошо) и децата го намират (т.е. плащат)…“. Майката възразила, оправдавайки се: „Какво да правя, шивачка съм и работя и в празнични, и неделни дни“. „Това няма значение, ти работиш за хляба на децата си, грехът е друго нещо…“.
Строгият преподобен искаше родителите да се съобразяват максимално с всичко, което нашата свята Църква заръчва на вярващите. „Ще отидеш при св. Антоний (в храма му) във Верия, да се поклоните и ще оздравее“. Той, смиреният, не искаше да изглежда, че той изцелява. Пращаше болните в манастирите и храмовете на светците и на Света Богородица. Така стана и сега, детето се излекувало, пораснало и създало добро семейство.
***
Преди да почине, през последната си седмица на земята, преп. Георги извикал едно скъпо нему семейство да остане до него. В килията си имал голям сандък с хубави черги, покривки, чаршафи и одеяла. Един ден той взел кърпа, пълна с банкноти по сто драхми. Той казал на жената: „Не, не са за теб. Ще забогатееш с други богатства и други благословии…“ Той ги раздал на нуждаещи се. Първата нощ, когато бил там, съпругът видял около полунощ прозорецът сам да се отваря шумно. Не видял кои влезли, само видял преподобния да сияе, а после го изпратил в параклиса да запали свещта и да прикади.
Когато се върнал, той отишъл и седнал в нозете на преподобния. Не виждал нищо, само чувал един разговор, не човешки, а небесен. Слушал както лястовиците чуруликат, такива звуци; това продължило около половин час. После прозорецът отново се затворил шумно и всичко утихнало.
На следващата сутрин той извадил един вързоп, в който били всичките му погребални дрехи. Той ги показал една по една на мъжа и му обяснил всяко нещо. Въпреки че не бил особено болен, говорил за смъртта. Казвал: „Ще умра. Да дойдат трима епископи. Дръжте ме три дни и нощи и ще ви покажа много знамения. Три пъти да ме обиколите около параклиса ми преди погребението и без ковчег ме сложете в гроба.“ Това били последните му желания. Той продължил: „Помолих се за смъртта си, защото се уморих да виждам греховете. За мен е радост и веселие там, където ще отида, но плача, че ще се разделя от овците си.“
Той отворил няколко пъти прозореца и сам си говорил. Тогава и мъжът известил някои да дойдат и да вземат благословението му. На всички тях светецът отправял многобройни топли, сърдечни и красиви молитвени пожелания. Обръщайки се към съпругата и съпруга, които му служили, казал: „Ти почитай мъжа си и ти почитай жена си.“ На съпругата той казал за последен път: „Никога не черви устните си. Чанта в църквата не носи, особено на рамо“. И през ум не им минавало, че той ще си отиде от този живот толкова скоро.
***
Майка и двамата ѝ синове си спомнят как отишли да видят преподобни Георги, когато бил болен през последните си дни. Помолил да му занесат дрян и щом влезли в килията му, прошепнал: „Закъсняхте, сега пътят за мен е отворен… Заминавам си, няма да оставам повече, ще си замина…“. Той погледнал нагоре, към „Пророк Илия“, параклиса в планината. След една седмица се упокоил.
Три дни преди да почине преподобният повикал презвитер Василий Кувуклиотис от Драма да отиде с други свещеници да отслужи Тайнството на божественото и свещено Елеосвещение. Както поискал, така и станало. В края на Тайнството преподобният, доволен, удовлетворен и развълнуван, разцелувал о. Василий и се сбогувал с него: „След три дни ще умра…“, му казал.
В навечерието на своето успение той изпратил един следобед майка Аргиро Диамантопулу, която години наред търпеливо му служела, в църквата, за да запали кандилата. Там тя чула внезапен шум и малко уплашена се върнала при предобния старец. Той, знаейки добре за случилото се, ѝ се усмихнал вежливо и й казал с тих глас: „Благословена майко, свети Йоан Кръстител дойде да те посети, за да ти даде благословението си, защото ми служиш като свое дете. Свети Йоан е моят покровител и пътеводител за другия живот…“
От няколко дни той беше спрял да вкусва храна. Живеел небесни състояния. Дори не пиел вода. Една вечер казал на майка Аргиро откровено: „Всенощните молитви на моите духовни чеда удължават живота ми. Скоро ще си замина…“. И определил точния час на своето заминаване при Господа.
През 1956 г. една госпожа от Каликарпо, Драма отишла в Сипса и се омъжила. След това се запознала със преп. старец и често ходела да се съветва с него.
Седмица преди успението си преподобният ѝ се обадил и ѝ казал какво да приготви за погребението му – боб и понтийска супа. Той искал всички хора, които отиват, да се нахранят, никой да не си тръгне гладен.
***
Преп. Георги казал веднъж: „Оттук нагоре мястото ще бъде населено…“, сочейки към „Пророк Илия“, което било напълно безлюдно място, северно от манастира. След известно време то наистина било населено от жителите на изоставеното село Тимотей. Днес е квартал на село Таксиархес, с името Тимотей.
Често преподобният казвал и следното: „След мене ще дойде друго паство. Манастирът ще се разрасне…“ Както и станало. Тези думи на преподобния били чути от мнозина. На други казал: „Не гледайте, че манастирът днес е такъв. Един ден тук ще слязат ангели.“
Когато българите си тръгвали и народът се радвал, преподобният казал: „Не се радвайте, ще дойде време, когато ще казвате „България, България“… Защото майките родиха вълци и вълците ще пият човешка кръв. Баща ще убие син, брат ще убие брат…“ Както се случило по време на гражданската война.
***
Един ден, когато преп. старец седял в двора с някакви поклонници, изведнъж станал, направил кръстно знамение и казал: „На добър час, Димитри!“. След половин час селската камбана забила траурно, защото Димитри от Сипса наистина починал. И друг път виждал отдалеч душите на хората да се издигат на небето и разказвал за това.
По време на партизанската война една жена посетила преп. Георги, за да се посъветва с него дали да се преместят от селото в града, за да са по-сигурни. Светецът, с увереността, която получавал свише, ѝ отговорил. „Не разтуряйте дома си. Съпругът ти е благочестив и молитвата му бива чута. Партизаните няма да ви навредят. Но не казвай на мъжа си, че молитвата му бива чута, защото може да се възгордее и тогава молитвата му ще загуби силата си.“ Жената послушала преподобния и семейството ѝ не пострадало.
Чичо Ангел, съсед на манастира, сляп от много години, разказва, че веднага щом започнала гражданската война, една неделна сутрин, след Литургията, преподобният приготвил консервени кутии, в които поставил запалени въглени с тамян. Той ги раздал на цялото паство, както и светите икони и направили шествие около селото. Преподобният старец пеел и четял молитви. Когато се върнали в църквата, той казал на селяните: „Сега не се страхувайте от нищо. Никой от селяните няма да пострада ни най-малко.“ Голямата му увереност била забележителна. Наистина, „минали през капките“.
***
На една бременна майка, която неволно изгубила бебето си, вдигайки тежък предмет, преп. Георги ѝ дал правило да прави четиридесет поклона всяка вечер през целия Велик пост. Той ѝ казал: „Ако можеш, искам да облечеш и едно сираче.“
Сам той, бидейки милостив, учил и другите винаги да бъдат милостиви. Любовта ще покрие множество грехове. Наистина майката купила плат и ушила малка рокля за едно много бедно момиченце. Когато я занесла, и тя, и момиченцето, много се зарадвали. Така просто и красиво преподобният преподавал любовта.
Една жена, която по онова време била малка, разказва: „Спомням си, че бяхме много бедни, но той ни обичаше и ни държеше близо до себе си. И не знам защо, но много пъти падах в ръцете му и плачех. Той ме галеше нежно и ми викаше „детенцето ми, детенцето ми“. Спомням си, че ми даваше кадаиф, хората му го носеха и той го криеше за мен. Когато го чувах да вика „Вангелио, Вангелио“, аз, летейки, стигах до прегръдката му. „Изяж го – ми казваше, – за теб е, утре ще ти дам още“. Много пъти стискаше силно главата ми и ме питаше – „Боли ли?“ „Не“, отговарях аз. Той ме изпитваше, за да види кога ще се ядосам, но не си спомням нито един път да се ядосам, защото много го обичах. Всичко ми изглеждаше като нежна милувка. Даваше ми също даде шоколад, бонбони, лукчета“.
***
Милостинята ни помага да се срещнем с всемилостивия Бог по най-добрия начин. Тя е проява на любов, израз на смирение и радост. Тя ни свързва с източника на Любовта – Бога.
Веднъж преп. Георги дал малко пари на една жена, която изглежда нямала толкова голяма нужда. На мислите на онези, които го видели и били малко скандализирани, той отговорил с думите: „Да знаехте каква радост ѝ доставих! Да знаехте колко се зарадва с нейната радост Света Богородица…“
Тези прости думи крият много дълбочина и величие. Голямо нещо е да доставиш истинска радост на своите братя и сестри, да им помагаш на техните нужди, да споделиш болката им по какъвто и да е начин, да общуваш с човека и да облекчиш лишенията му. Преподобният старец имаше знание, просветление, опит и благодат и знаеше много добре какво говори, кога го говори, на кого го говори и колко да говори.
Наставлявайки своите духовни чеда, преподобният казваше: „Обичайте всички свои ближни, дори враговете си. Това е най-важното. Винаги любов, както към тези, които ни обичат, така и към тези, които ни мразят. Да прощаваме и да обичаме всички, дори ако са ни причинили най-голямото зло. Тогава сме истински Божии чеда.
Тогава и нашите собствени грехове биват простени… Като мои духовни чеда обичайте въобще всички хора, без да мразите никого. Само тогава ще бъдете чеда на стареца – сега и в следващия живот. Винаги проповядвайте любов. Това е най-основният Божи закон. Любов и само любов…“.
Друг път старецът казваше: „Нека не ви впечатляват нито богатства, нито слава, а винаги постъпвайте праведно. Яжте хляба си с честната си пот, а не с неправда. Това, което печелите с честността си, не го прахосвайте напразно. Живейте честно и скромно и колкото можете повече простирайте ръка за милостиня. Не мислете само за това какво ще ядете, какво ще облечете, колко голяма къща ще построите. Почукайте на вратите на бедните, болните, сираците. Предпочитайте повече домовете на скърбящите, отколкото на радостните. Ако вършите добри дела, ще получите голяма награда от Бога. Ще се сподобите да видите чудеса и в живота си ще имате безкрайна радост.“
Друг път блаженият преподобен отново каза това, което той самият живял и затова с увереност можел да иска от другите: „Каквото сте чули и каквото сте видели край мен през тези години, това правете. Това, което сте преживели, него следвате. Никога не завиждайте на богатството. Винаги живейте скромно и смирено, без егоизъм… Винаги се грижете да обичате старите, сираците, болните. Общувайте с бедните и с хората, които са унижавани от другите…“
Веднъж жени посетили преподобния в манастира му, които по пътя си отказали да дадат вода на войниците, които им поискали. Светият старец им говорил строго: „Погрижете се за милостинята, ако искате да идвате при стареца. Внимавайте много за постъпките си, винаги изобличавайте себе си, за да ви обича Бог и да се радва и старецът.“
превод: Константин Константинов
Следва
Храм Свети цар Борис 