Нека да погледнем назад към корените си и да възстановим семейните си отношения, християнската вяра и приятелствата, които сме загубили.

Неотдавна главният хирург на САЩ публикува доклад за сериозния проблем на самотата и нейното въздействие върху общественото здраве(1).

Самотата не ни е чужда. Тя е отчайващо разпространена. Тя парализира съществуването и обезсилва всяка част от човешкия живот. Съпроводена е с чувство за изоставеност и пречи да разцъфти радостта от живота. Споделената тъга е половин тъга, а споделената радост – двойна радост. Но как ще се случи това, когато се чувствате или сте сами?

Хората, които стига дотам да разговарят със себе си. Да пишат на несъществуващи получатели. Поставят пред себе си снимки или телевизор, за да почувстват някакво човешко присъствие. Обаждат се, за да чуят глас, без всъщност да имат какво да кажат. Взимат наркотици, пушат, пият, вегетират в отчаянието си. Не е задължително да са бедни, с увреждания или от уязвима група.

Те просто нямат свои хора, които да се открият и да изпълнят душите им.
За Гърция нямаме регистрирани данни, въпреки че проблемът съществува. В САЩ (1) един на всеки двама души дори преди изолацията по време на Ковид-19 се е чувствал самотен и изолиран. Нещата се влошиха още повече с мерките срещу коронавируса. Но защо самотата и изолацията са проблем? Защото това е нещо повече от просто лошо чувство. Тя измъчва хората, вреди на общественото здраве и нарушава социалната структура. Свързана е с психическа болка, но в същото време създава и физическа болка. Тя увеличава риска от сърдечносъдови заболявания, деменция, инсулт, депресия, тревожност и преждевременна смърт. Установено е, че въздействието на самотата и социалната изолация върху смъртността е подобно на това, причинено от пушенето на до 15 цигари дневно, и дори по-голямо от това, свързано със затлъстяването и липсата на физическа активност.

Самотата има вредно въздействие и върху обществото, в което липсват единство и връзка. Това може да се усети във функционирането на училищата, работните места, местата за общи действия, където ефективността, производителността и ангажираността на хората към работата им намаляват. Гражданите, които изпитват чувство на индивидуална изолация и откъснатост, не могат да функционират обединени като членове на една и съща държава, като цяло, като общество, а действат като отделни субекти, водени от гняв, тревога и болести.
Следователно проблемът е индивидуален, обществен и национален…

В горепосочения доклад и въпреки че главният хирург признава съществуването и описва последиците от самотата, той се затруднява да предложи ефективно решение. Той смята, че самотата е въпрос на преработване на политиките, структурите и обществените програми, за да се развиват по-ефективно взаимоотношенията. Той призовава на помощ отделните хора, семействата, училищата, работните места, частните и публичните системи за здравеопазване, технологичните компании, правителствата, религиозните организации и общностите. Да работят заедно за решаване на проблема, за да може да се възстанови социалната структура, заявявайки, че „бъдещето зависи от това, което правим днес“.

Ето защо той призовава отделните хора в болното общество да предприемат действия за решаване на проблема, от който страдат или който са създали. Нека не забравяме, че всеки втори човек страда. Тогава от кои хора той очаква да работят? От членовете на проблемни семейства, от тези, които употребяват наркотици, които не знаят какъв пол са, които сменят партньорите си и убиват децата си? От тези, които се покланят на парите, които отричат Бога и живеят за своите права? Или от онези, които са хванати в капана на своето отчаяние? Тъй като са изживели живота си чрез несправедливото унищожаване на всичко красиво и традиционно, но са били заглушавани като „расисти“? И така, кой ще помогне? И на какви принципи ще се основават усилията? На личен интерес? На свободата на избора? На репродуктивното здраве? На парите и известността? На атеистични дипломи? Защото очевидно светската държава това възпитава като житейски ценности.
Традиционните експерти (2) описват как проблемът със самотата в съвременното общество се дължи на деконструкцията на три неща: семейството, християнската вяра и истинското приятелство. Ясно е, че семейството е поставено на изпитание, че християнската ни вяра се е превърнала във „фолклорен елемент“ и че виртуалните приятелства в социалните мрежи са заменили приятелствата в реалния живот. Не е изненадващо, че се е стигнало до откъсване и отчуждаване. Онези, които са имали възможността да усетят жизнеността и комфорта, осигурявани от трите горепосочени стълба, ги препоръчват като единственото решение на проблема със самотата.

В доклада на главния хирург за съжаление не се споменава традиционното семейство като част от решението на епидемията от самота. И все пак съпрузите, техните родители, братята и сестрите и децата осигуряват безценна подкрепа и безусловна любов. Обединеното семейство предлага многостранна грижа, която е невъзможно да бъде осигурена от социалната държава. Човешко общуване, чист дом и храна, психологическа подкрепа, подкрепа по време на болест, финансова помощ, грижи за деца и възрастни хора, помощ при спешни и редовни нужди. Днес тенденцията е младите хора да се отдалечават от семействата си, за да работят и/или живеят на друго място, което води до разпадане на семейната система за подкрепа. Все повече млади хора отглеждат децата си далеч от родителите и бабите и дядовците, принудени да оставят бебетата и малките си деца на грижите на бавачки или детски градини. Възрастните хора са оставени в домове за възрастни хора и старчески домове, тъй като децата им са се отдалечили и не могат да се грижат за тях. Отминаха дните, когато три или повече поколения живееха заедно в една къща и се грижеха един за друг.

Възложили сме грижата за нашите родители и деца на външни помощници, като ги лишаваме от възможността да обогатяват живота си.

Някога православната ни религиозна вяра беше в основата на нашето общество. Общностите са били организирани около църквата, а ежедневната борба, общият духовен отец, службите и празниците са създавали единство и чувство за убежище. Всекидневният живот се е изпълвал с духовност и смисъл. Днес духовният поглед към живота липсва в по-голямата част от обществото и „другият“ вече не е нашият любим брат. Той е пречка, конкурент, а чувствата му нямат голяма стойност. Загубата на вярата е лишила обществото от единственото сигурно и чудотворно убежище в бурите на живота. Когато вярата умира, кой определя правилата на живота? За какво живеем? Къде трябва да потърсим убежище, когато всички човешки врати са затворени? Какво означава „ближен“ и любов към него? Какво остава, за да ни обединява? Не е изненадващо, че сме самотни и отчуждени.

Навлизането на интернет и социалните медии доведе до разпадането на истинските, значими приятелства. Смятаме, че сега приятелите ни са по-близки от всякога, тъй като имаме незабавен достъп до техните новини. С едно кликване на клавиша научаваме неща, които преди сме знаели само от разговори с тях. Но не информацията е тази, която ни държи близо до приятелите, а общуването. Подготовката на срещата, почерпката, личното общуване. А истинските приятели са готови да отделят от времето и силите си в името на другия. Човекът, който получава приятелство, чувства, че има стойност. Колко от хората, които следваме онлайн, могат наистина да запълнят празнината от любов и общуване и да бъдат считани за наши истински приятели?

Пандемията може и да е помогнала някъде, но вероятно е навредила по отношение на самотата. Децата, особено малките, бяха щастливи, тъй като усещаха родителите си у дома. А родителите бяха щастливи, защото прекарваха повече време със семейството си. Но с увеличаването на времето вкъщи със семейството намаляваше времето за църква, духовно общуване, срещи с приятели от работата и училището. Семействата бяха лишени от достъп до старчески домове, домове за роднини, болни и умиращи в болници. Страхът държеше семействата и приятелите настрана, оставяйки мнозина в изолация, отчуждение и депресия.
Самотата в крайна сметка е цената на нашата безбожна и егоцентрична култура. Тя е последица от разкъсването на семейните връзки, отричането на християнската вяра, унищожаването на братството и приятелството. Технологиите обещаваха да ни сближат, но ни отдалечиха. Икономическият просперитет и политико-икономическите системи обещаваха щастие, но излъгаха. Атеизмът обещаваше свобода, но ни пороби в отчаяние и плодовете на вероотстъпничеството.

За да се справим с епидемията от самота, за да възстановим здравето и социалното сближаване, за да заживеем отново човешки, нека се вдъхновим от здравите елементи на миналото и да се стремим да възстановим християнската си вяра, семейните си отношения и приятелствата, които сме загубили!

източник https://mumdadandkids.gr/

превод: Константин Константинов

Бележки:
1.http://www.hhs.gov/sites/default/files/surgeon-general-social-connection-advisory.pdf
2.http://ifstudies.org/blog/why-are-we-ignoring-family-as-a-solution-to-loneliness