Автор: митр. Антоний (Паканич)

Напоследък непрекъснато говорим за търпението. И това е разбираемо, защото ако според човешките мерки няма изход от ситуацията, ние се доверяваме изцяло на Бога.

И от нас се изисква това качество – търпение! И става дума не само за розова реакция на единична неприятна случка.

Днешните трудности, които са се стоварили върху всички нас, не намаляват, а сякаш се увеличават още повече. И се оказва, че много хора могат кратковременно да понесат скърбите с търпение, но какво да кажем, когато изпитанията не спират?

И тук не става дума просто за търпение, а за дълготърпение. Именно дългото търпеливо понасяне на бедите и несполуките, както нищо друго, изпитва нашата вяра.

Св. Ефрем Сириец пише следното за дълготърпеливите хора: „Дълготърпеливият човек е винаги в радост, във веселие, във възторг, защото се надява на Господа. Този, който е дълготърпелив, е далеч от гнева, защото всичко търпи. Дълготърпеливият не се гневи веднага, не прибягва до оскърбления, не се трогва лесно от празни речи; ако е обиден, не се огорчава; не се противи на тези, които се съпротивляват; твърд е във всяко дело; не се подвежда по лъжа, не е склонен към раздразнение, радва се на скърби…“.

Нека да сравним думите на св. Ефрем с нашата собствена характеристика: винаги ли сме радостни, далеч ли сме от гнева, не се ли дразним от празни приказки, не обиждаме ли онези, които ни огорчават? Уви, често се оказва, че това не е нашият портрет.

Св. Ефрем обаче дава и обратната представа: „Който няма дълготърпение, е далеч от търпението, защото който няма дълготърпение, лесно се съблазнява, склонен е към раздразнение, бързо се пали и започва да се кара; ако го оскърбят, и той започва да оскърбява другите; ако го обидят, отвръща на обидата с обида; спори за безполезни неща. Който няма търпение, е далеч от твърдостта, защото бързо се променя… Има ли нещо по-злополучно от това?“

За съжаление, това описание е по-близо до образа на съвременния човек.

Ето защо е толкова важно постоянно да възпитаваме в себе си дълготърпение. Да не питаме: „Кога ще свърши всичко това?“, да не мечтаем за „спокоен живот“, а да се борим ежедневно и ежечасно със своите страсти, без оглед на времето и обстоятелствата.

Ако Богу е угодно да ни постави в тези условия в този период, това означава, че те са необходими за нашето спасение. И само Господ знае каква е мярката на нашите изпитания, защото Той никога не ни изпраща изпитания извън тази мярка.

И докато траят тежките дни, нека постъпваме така, както ни е заповядал свети апостол: „Вразумявайте безчинните, утешавайте малодушните, подкрепяйте немощните и бъдете дълготърпеливи към всички“ (1 Сол. 5:14).

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь” – https://pravlife.org/ru/content/mitr-antoniy-pakanich-o-dolgoterpenii