Автор: архим. Захариас (Захару)

Въпрос: Отец „целия съд предаде на Сина“. Как това се вписва в Светата Троица?

– Христос получи целия съд, защото е Син Човечески: Той се смири, прие човешки образ и изпълни всички Божии заповеди в Своята човешка природа. Когато се помоли със сълзи в Гетсимания, Той принесе жертва за нашето изкупление в Своята човешка природа чрез силата на Светия Дух. Следователно човешката природа на Христос е тази, която ни съди. Господ може да съди света, защото е спасил света в Своята човешка природа и е дал пример за съвършенството на Отца. Ето защо Той може да каже: „Следвайте Ме, защото ви дадох пример“ (срв. Йоан. 13:15). Като Го следваме, ние биваме съдени „в слава“ и получаваме венеца на спасението, докато когато не Го следваме, биваме съдени като отпадащи от Неговото спасение.

Старецът Софроний (Сахаров) се бореше с Бога, като казваше: „Как можеш да ме съдиш, Ти си съвършеният Бог на небето, а аз съм слаб човек, който страда с толкова много болка в този временен живот?“ А Господ му отговори: „Ти ли умря за света?“ Бог, към Когото се обърнал старецът Софроний, отговорил като Разпнатият. Това е Неговият съд. Той е Съдия, защото живя безгрешно според Божиите заповеди и умря за нас. След Възкресението Му е дадена „всяка власт на небето и на земята“. В такива моменти на крайно смирение и отчаяние светците говорят на Бога от дълбините на сърцето си и могат да получат такива отговори, такива кратки изречения, които се превръщат в повратни моменти в живота им. Именно тогава съзнанието им се разширява, сърцето им се разширява и умът им се просветлява.

– Сякаш старецът Софроний се оплаква на Бога?

– Да, защото страдаше. В живота си имаше склонност да се „бори“ с Бога, но въпреки това казваше: „Бог винаги ме засрамяше със Своите отговори и наставления“. Старецът Софроний можел да говори по този начин, защото бил готов да умре за Господа и се борил с Него, стоейки на прага на смъртта. Такъв човек не може да загине, защото Бог го приема като Свой приятел, като равен Нему. Всички светци приемат благодат след такива смели моменти в живота си, когато достигат прага на смъртта или дори решават да го прекрачат и внезапно се оказват в Царството Божие. Също така, когато старецът Софроний казваше: „Аз съм толкова слаб, как можеш да ме съдиш?“, той се застъпваше за цялото човечество, а не само за себе си. В известен смисъл той се бореше с Бога за целия всемир.

Винаги се удивявам в светците на това смело желание да се доближат до Бога и да Го познаят, пренебрегвайки дори заплахата от смърт. Това означава, че тяхната вяра и любов към Бога са по-силни от смъртта, която ги заплашва, че те вече са определили себе си за вечността, както казваше старецът Софроний. Това е невероятно. Това е християнството. За съжаление, ние не познаваме истинското християнство. Както казва св. Андрей Критски в една от своите беседи, Бог води Своите светии до прага на смъртта, но не за да загинат, а за да познаят напълно тайната на Христос, целия Му път надолу, който стига дори до ада, за да познаят totus Christus, целия Христос. Именно в такива моменти се учим на истинско богословие, когато заставаме пред Бога и решаваме да извървим целия път. Тогава Бог отваря ума и сърцето ни, за да опознаем някое ново измерение на Неговата тайна. Чрез такива преживявания, достигайки и дори прекрачвайки прага на смъртта, светците разбрали живота на Христос и Неговата молитва в Гетсимания. Няма друг начин да разберем Евангелието, което говори единствено за смъртта, която спасила от смъртта, за смъртта и Възкресението на Христос, което ни спаси от смъртта на греха и ни отвори пътя към вечния живот.

превод: Константин Константинов