Автор: архим. Захариас (Захару)

Въпрос: Св. Силуан и св. Софроний говорят много за Светия Дух. Как се преживява Светия Дух според тяхното учение?

Всичко започва с вярата в Христос и приемането на Неговото слово. След като превърнем Неговите заповеди в закон на живота си, тогава бавно придобиваме мистична дълбочина, ставаме мистични, както е мистична Личността на Светия Дух. В нас Светият Дух действа по много начини. Веднъж старецът ми обясни, че молитвата „Боже, помилуй ме грешния“ (Лук. 18:13) е отправена към Светия Дух. Боже, помилуй ме, очисти ме. Светият Дух най-напред ни очиства от греховете ни и ни изцелява от раните на греха и постепенно изгражда в нас светия Божи храм, т.е. образа на Христос. Божият храм par excellence е Христос, Божият дом (срв. 1 Петр. 4:17), защото в Него „телесно обитава цялата пълнота на Божеството“ (Кол. 2:9). След това природата на човека се укрепва, за да може той да понесе съвършенството и пълнотата на Христовата любов (срв. Еф. 3:19), тоест „цялата истина“, до която ще ни доведе Утешителят (Йоан. 16:13).
В Светата Троица има единство: всичко започва от небесния и безначалния Отец чрез Сина, „в Светия Дух“. Съществува един ред, един живот, една природа, една енергия, която има своя източник в Отца, предавана от Сина, чрез силата и съвършенството на Светия Дух. Синът  дошъл в света, за да свидетелства и изповядва Отца; „защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си“ (Йоан 15:15). Той дойде в крайно подчинение на Небесния Отец, за да Го прослави и да предаде истината на Неговото Слово, и ни говори за „другия Утешител“, Който „ще свидетелства за Него“ (срв. Йоан. 15:26).

Виждаме нещо дивно в Светата Троица; всяка Личност свидетелства и прославя другите две Личности. Виждаме „взаимопроникването на светите ипостаси“ на Светата Троица, това възвишено съревнование в любов, съвършенство и смирение.
Виждаме неизразимото смирение и кенотичната природа на Сина; Бог благоволи да слезе от висините на Своята слава в бездната на нашето тление и да се съедини с болното човешко естество, да поеме върху Себе Си всички рани на нашите грехове, без да съгреши. Същото кенотично смирение виждаме и в Светия Дух. Когато идва в света, Светият Дух действа по тайнствен начин. Отците богослови казват, че дори името на Светия Дух свидетелства за Неговата кенотична природа.

Безначалният Отец има специално име за своята ипостас, както и събезначалният Син и Словото Божие. Светият Дух всъщност няма специално ипостасно име, но приема да споделя  същото име „дух“ с другите две Лица на Троицата. „Бог е Дух“ (Йоан. 4:24) се казва и за Тримата. Докато за Христос св. ап. Павел казва, че „ако и да бяхме познали Христа по плът, сега вече не познаваме“ (2 Кор. 5:16). Светият Дух се характеризира със същото крайно смирение като Сина и безначалния Отец. Ето защо Той е истинното и нежно Лице на Светата Троица, мистичният Приятел, както го нарича св. Симеон Нови Богослов, Който идва в света, за да свидетелства за Христос. „Моят Отец досега работи, и Аз работя“ (Йоан. 5:17), казва Христос; но същото може да каже и Светият Дух: „Аз и досега работя, за да се изобрази  Христос в сърцето на всеки човек, който вярва в Христовото слово“.

Светият Дух е тайна Личност, но Той се разкрива чрез даровете, които дава на светиите. Неделята на всички светии всъщност е ден, който засвидетелства и прославя благодатта на Светия Дух. Ако образът на Небесния Отец е Синът, а образът на Сина е Светият Дух, тъй като Той Го изобразява в сърцето на човека, то образът на Светия Дух са даровете, в които участват верните. На всички нас, християните, които сме повярвали в Христос и сме се кръстилии в Неговото име, ако наистина живеем според Неговото Слово, Светият Дух ни дава „своя дарба“ (1 Кор. 7:7), за да ни направи членове на Тялото Христово, и по този начин се обогатяваме, нашата ипостас се разширява. Тогава ставаме „един другиму сме членове“ (Рим 12:5) и участници в даровете на всички светии, а всичко, което имаме, става общо, както в апостолската общност; „но всичко им беше общо“ (Деян. 4:32). Те имали един живот, едно дихание, едно сърце и били „единодушни“, с едно желание, събрани в „преломяването на хляба“ и в призовававенето на Христовото име (Деян 2:42-46). Именно като членове на Тялото на Църквата  ставаме силни и съвършени, защото ни се дава да разберем „що е ширина и дължина, дълбочина и височина“ на Христовата любов само заедно с всички светии (срв. Еф. 3:18). Бог така е устроил. Нашето съвършенство в Тялото на Църквата не се състои в нашата способност, в способността ни да грабнем този или онзи дар, а в това да се смирим и да осъзнаем, че сме „един другиму членове“ и да станем участници в даровете на всички светии. Тогава ставаме всемирни като Христос, защото Светият Дух, чрез общението, в което ни въвежда, ни дава и разширяването на Новия Адам, Христос, така че да ставаме хора с универсално  битие, чрез Светия Дух. Това е величието на християнството, което се намира в Църквата. Бог никога не е давал всичките Си дарове на един човек, колкото и велик да е той, независимо дали се нарича Петър, Павел, Максим или Василий Велики. Той е дал на всекиго по един дар, за да бъдат „един другиму членове“ и да запазим духа на смирение. Старецът ми каза един ден: „Онези, които са истински възродени от Светия Дух, имат едно  съревнование: как да се смирят един пред друг“.

Как преживяваме Светия Дух в живота си? Светият Дух усъвършенства човека като ипостас, защото разширява сърцето, за да обхване всеки човек от Адам до Второто пришествие, като го води до ипостасна молитва за целия свят. Светият Дух разширява сърцето, за да може то да приеме благодатта и да придобие състрадание към „най-малките от тях“ (Мат. 18:10). Това разширяване ни укрепва да призоваваме името на Христос в Светия Дух. Като призоваваме Името на Христос, ние привличаме Светия Дух, Който изобразява образа на Христос и изгражда Божия храм в сърцата ни. Апостолът казва, че „никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго“ (1 Кор. 12:3). Затова, когато казваме „Господи Иисусе Христе“ “от чисто сърце“ (2 Тим. 2:22), със смирение и внимание, е налице Петдесетница.

Светият Дух ни припомня Христовите думи и отваря ума ни за техния смисъл; Той ни вдъхновява да произнасяме съвършени думи, както казва св. Силуан. Светият Дух ни дава възможност да станем пророци по време на Литургията, като осъществим обмяна на живота чрез Светия Дух, защото именно Светият Дух освещава Даровете и ги превръща в Тяло и Кръв Христови. Всички тези средства – Името Христово, Словото Божие и Тайнството Евхаристия – чрез разширяване на сърцето поради състрадание към най-малките, свидетелстват за присъствието на Светия Дух в живота на християнина и всички те се превръщат в един възел, в един живот в сърцето на човека, както казва св. Софроний.

превод: Константин Константинов