Автор: монах Андрей Светогорец

Покойният ми духовен наставник от скита Кавсокаливия папа-Никодим ми разказа следната история, взета от отечески светогорски ръкописи:

„Верен християнин, в продължение на петнадесет години ходил при духовния си наставник и изповядвал човешките си слабости. Но един ден, както имал навик, той отишъл при духовника си и го видял да блудства с една жена.

Веднага излязъл и тръгвайки, си казал: „Ах, какво направих, горко ми, толкова години се изповядвах при него, а сега какво да правя? Ще бъда проклет в ада, защото каквито и грехове да ми е простил, доколкото е грешен човек, всички те са непростими“. Той плачел и се самобичувал за злото, което го сполетяло и не знаел какво да прави.

На тръгване ожаднял, продължил малко и пред него имало малък поток, в който течала бистра вода. Той се навел и отпил. Пил толкова, колкото да се насити и сърце не му давало да си тръгне и искал да отпие още от тази вода.

След миг той се замислил със своя помисъл и казал: „Ако тук, в рекичката, водата е толкова чиста и вкусна, представи си каква ще бъде при извора“. С тази мисъл той тръгнал да търси източника на водата.

Но когато стигнал там, какво да види! Видял как водата излиза от устата на мъртвия и мръсен труп на куче!!! Тогава той въздъхнал дълбоко и каза: „Горко на мен, окаяния, оскверних се аз нещастният, пиейки от тази замърсена вода, изглежда, че съм твърде грешен и нечист, за да ми се случат тези неща“.

В тази голяма беда, в която се намирал, му се явил ангел Господен и казал: „Защо, човече мой, се огорчаваш и скърбиш за нещата, които ти се случват? И когато пи водата от ручея, не се ли зарадва, че тя е много чиста и не се насити да пиеш, а сега, когато виждаш откъде изтича, казваш, че си се осквернил? Видя, че излиза от устата на кучето и каза, че си се осквернил? Ако, скъпи мой, кучето е мъртво и нечисто, не съжалявай за това, защото водата, която си пил ти и всички хора пият, може да излизз от нечистата уста на кучето, но водата, която излиза, не е негова, не е на кучето, а е дар от Бога.

Така и духовникът, който те изповядва, прошката, която ти е дал, не е била негова, а е дар от Бога, Той я дава, Светият Дух я дава на този, който искрено и ясно изповядва своите грехове и слабости“.

С тази разлика, че Божиите дарове и дарби се дават на хората чрез свещенството, от онези, които са канонично ръкоположени в свещенически сан и имат разрешение за изповед и опрощаване на греховете, както е казал Самият Владика Христос на Своите свети апостоли и ученици: „Приемете Духа Светаго.
На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат“ (Йоан 20:22).

По този начин светите апостоли дали тази власт на епископите и техните приемници, а те – на канонично ръкоположените свещеници и духовници. По тази причина и защото извършват светите Божии тайнства, свещениците са по-висши по чин дори от царя и върховен владетел на народа, защото и той, който и да е той на светската си длъжност, ще получи от свещеника и духовника опрощение на греховете си, защото няма друг начин, това е светото Предание на нашата света Църква.

Християните не трябва да съдят свещениците

„А сега – казал Ангелът – иди, покай се и поискай прошка от духовника си, когото си видял да съгрешава, и го помоли да ти прости за осъждането му. Що се отнася до греха, който е извършил, Бог ще го изпита и само Той ще го съди, защото ти си видял, че той е извършил греха, но не можеш да знаеш дали се е разкаял или как се е разкаял. Така ти имаш греха на осъждането, но той, ако се покае, ще пожъне плодовете на своето покаяние и поправяне.“

Когато Ангелът казал тези неща на този верен християнин, изчезнал. И християнинът, според заповедта на Ангела, се върнал обратно, отишъл при духовника, на когото разказал всичко, което видял и чул от Ангела Господен, поклонил му се и когато разказал на духовника какво чул, както му казал Ангелът, духовникът със сълзи на очи се покаял, горчиво заплакал и поискал прошка от вселюбящия, всесъстрадателен и всемилостив Бог и поправил стореното, за слава Божия и за спасение на душата си.

Когато моят духовен папа-Никодим ми разказа тези неща, той продължи словото си и с любов ми каза: „Затова, братко Харалампе, (това се случи през 1934 г., когато още не бях монах и той ме наричаше със светското ми име) нямаме право да изследваме живота на другите хора, както казва свети ап. Павел. Много повече да  съдим духовенството, свещениците, духовниците,  и изобщо расонсците, които Бог изпитва най-строго и срещу които дяволът се бори с голяма лукавост и майсторство, както казва самият Бог: „Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ (Мат. 7:1-2).

Трябва да прощаваме грешките на другите и да се разкайваме, съдим и наказваме само себе си. Ако искаме да бъдем спасени, трябва да прощаваме на другите и да се подчиняваме на светото Евангелие, което казва: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:14)

Из „Светогорски Патерик“, монах Андрей Светогорец, превод: Константин Константинов