Автор: Морфоски митрополит Неофит

20-ти век е век на световни войни, с голяма греховност и технологии. Грехът в този век може да изобилства, но светостта преизобилства и наскоро бяха канонизирани и други отци и майки. Да не онеправдаваме жените, една голяма съвременна подвижница бе св. София Клисурска. Имаме също така св. Никифор Прокажени, св. свещеномъченик Филумен (родом от Кипър), на когото строим голяма църква в Орунда и много други.

Като студент ходих при св. Порфирий и той ми казваше:

– Какво прави старецът ти Иаков?

Казвах му:

– Има пет болести. На други прави чудеса. На себе си не прави. Каза ми: На мене, детето ми, ми харесва да проявявам търпение.

Когато му казвах:

– Геронда, другите идват, примерно Атанасий и ти казва: „Боли ме кръстът“.

Той казваше:

– Свети Давиде, моля те, това е Атанасий, нашият епитроп, помага на църквата Христова, помогни му в проблема с кръста!

Прекръстваше те и ти оздравяваше. Но той самият не се помоли да оздравее. Дотам, че се наложи да му сложат пейсмейкър. И не почина много възрастен, на 71 години. Замина там, където принадлежеше, във вечния живот, там, където ще отидем всички. Знаеше, бе умен, че колкото повече болки, скърби, болести, бедност, клевети претърпим, толкова по-голямо търпение, толкова по-голяма награда имаме на небесата.

Старецът Иаков, старецът Порфирий, старецът Паисий знаеха това. Старецът Паисий, когато видя една жена в болницата да не издържа болките от рака, помоли Христос:

– Вземи рака от тази жена и го дай на мене!

И Христос го взел и го дал на св. Паисий, който страда още 12 години, придоби още по-голяма святост и вече е всемирен и вселенски светец, от Канада до Австралия, от Швеция до Южна Африка се строят църкви, посветени на св. Паисий.

Св. Порфирий ми казваше:

– Мóре, с твоят старец Иаков заедно ще умрем!

Аз, бидейки кипърец и гневлив, казвах в себе си: дръж езика си зад зъбите! Нашият старец е млад, ти си стар! 84-годишен бе тогава.

И той ми отговори, след като беше прочел помисъла ми:

– Няма да го държа, така ще стане! Ще го видиш!

И пръв почина старецът Иаков. Веднага щом чух, че е починал старецът Иаков на 21 ноември 1991 г., бях дякон в Ларнака казах:

– Сега ще умре старецът Порфирий.

– Откъде го знаеш? – ме питаха.

– Каза ми го. Заедно ще умрем.

На 2 декември почина старецът Порфирий.

Светците виждат миналото като настояще, виждат бъдещето като настояще, защото тяхното чисто око и чисто сърце принадлежи не на времето и пространството, което терзае нас с болест, старост и други неща, а на вечността. Още сега, когато са живи. Затова виждат и миналите и настоящите и бъдещите събития.

Св. Пантелеймон, когото честваме днес, претърпял толкова мъчения от любов към Христос, докато с една дума можел да спре всички. С една молитва да обезсили силните на епохата. С един поглед и въздишка. Не го направил. Знаел доброто и полезното за душата си, че след смъртта, дали на 40, на 80 или на 100 години, идва безкрайният живот, вечният живот и там сред светлината на Христос ще му се наслаждаваме. Ще бъде Рай и Христовата светлина ще блести, освещава и прославя човека. Но същата светлина на троичния Бог ще терзае нашата съвест, ако не сме се научили да обичаме в този живот, да прощаваме, да претърпяваме и да славословим. И покойната ми майка казваше в трудностите да казваме Господи помилуй, а в приятните неща да славословим. Ако не се научим от този живот на търпение, благодарение и славословие и молитва, тогава това тази троична светлина ще изобличава нашата съвест и това ще бъде ад. Същата светлина, на която праведниците ще се наслаждават и радват, ако не се научим от сега да се покайваме, да се изповядваме, да прощаваме, да се причастяваме, редовно, много вероятно да я чувстваме не като светлина, а като огън, който постоянно ще ни гори и изгаря съвестта ни и няма да я издържаме. Помислете да живеете с един човек, който ви обича силно, а вие го мразите, това е ад. По-добре да живеете с някого, който ви мрази, а вие го обичате. Това е рай. Нужно е голямо търпение.

Един друг светец на епохата ни – св. Софроний Сахаров – казваше за това лекарство, че когато нямаш търпение, означава че вярата ти е малка, доверието ти в Божия Промисъл е малко. Както казваха: Ако ще Бог. Ако ще Бог, ще отида еди-къде си. Защото сутринта може да се събудя и да не мога да отида. И ни учиха: когато видите, че нямате търпение, да казвате следното молитвено лекарство: Христе мой, дай ми търпението и вярата на светците! На св. Пантелеймон, на св. Иаков, на св. Порфирий, на св. Паисий. Когато чрез тази смирена изцелителна молитва придобием вярата на светците, ще нарасне търпението.

Как завърши днес евангелският текст? С търпение спасявайте душите си. Когато  отидох да видя св. Иаков два месеца преди да почине, бях дякон, той беше в болницата, и ми каза:

– Неофите, това е последният път, когато се срещаме на земята. Следващата наша среща, ако е рекъл Господ, ще стане на небето.

Тоест имаме и среща в бъдещето, във вечното ни бъдеще. Казах му:

– Геронда, в какво да внимавам оттук нататък?

Тогава бях 30-годишен, много здрав.

Каза ми:

– След 50-те с търпение спасявайте душите си.

И го повтори няколко пъти. Казах му:

– Ама толкова търпение ли ще трябва проявявам?

И се усмихна, като човек, който знае, но не иска да ти каже, защото още си незрял и ми каза:

– Е, толкова, толкова, толкова.

На 50 дойдоха болестите, различни малки клевети, дойде и търпението. И лека-полека обикнах търпението. Търпение в болестите, в клеветите, в бежанството, в бедността на митрополията, в презрението от хората. Знаете, хората днес те въздигат, след това те свалят доземи. Затова е нужно търпение. И вие, брачните, знаете много добре какво означава „претърпях мъжа ми, жена ми, децата ми, съседа ми, родителите ми, които остаряха и станаха капризни, колегите, началниците“. „Терпя, потерпех Господа, и внят ми, и услыша молитву мою“ (Пс. 39:2). Ако св. Пантелеймон нямаше търпение, щеше ли да бъде днес великомъченик? Щеше ли днес да има икона, щеше да има днес толкова хубави песнопения и да се строят негови църкви 1700 години след неговата мъченическа смърт?

Поколенията се сменят, но светците по-известни стават. Светостта има това свойство, има слава на небето, има слава и на земята. Затова нека проявяваме търпение, за да се прославим на небето. Сега, ако Бог иска да ни прослави на земята, Той знае кой ще се прослави сега и кой по-късно. Св. Ефрем от Неа Макри и св. Рафаил в Митилини чакаха 400 години в пръстта, никой не ги знаел, за да се прославят. Бог за всекиго от нас знае часа на нашата слава. И всички, ако сме заедно с тези светци, с всички светци и със Света Богородица, ще се прославим при Второто Пришествие в царството на Отца, на нашия Господ Иисус Христос, защото където е Христос, там е Отец и Светият Дух.

превод: Константин Константинов