Автор: Морфоски митрополит Неофит

Въпрос: Чувствам Божията любов в много голяма степен, но моята любов към моя Творец и Създател е много повърхностна и много пъти користна. Вярвам, че ако чувствах величината на Божията любов, бих Го обичал безкрайно, автентично, дълбоко и автоматично бих променил начина, по който подхождам към събитията от живота. Ако смятате, че това става при повече хора и заслужава да го коментирате, моля да ни помогнете да укрепим двупосочната ни връзка с Бога. Да почувстваме реалната величина на любовта Му към нас и да Го обикнем безкрайно, дълбоко, с цялото ни същество, правейки Го единствен Господар и Цар на сърцата ни.

Отговор: Този въпрос, който е събирателен, ме впечатли, защото засяга неща, които лично ме вълнуват изключително много. Целият ни проблем в крайна сметка е да почувстваме любовта на Бога. Повтарям го, защото малцина са го усетили като проблем. Целият ни проблем като християни е да почувстваме колкото е възможно в по-голяма степен любовта на Бога. Христос на всяка св. Литургия какво ни дава? Своето Тяло, Своята Кръв.

Един човек от нашата митрополия ми каза:

– Владико, след като говориш и те слушат толкова хора, сега, когато имаме тези забрани с коронавируса, защо позволяват повече хора в ресторантите, и по-малко в църква? В крайна сметка Литургията какво е? Ресторант.

– Какво имаш предвид под ресторант?

– Е, какво е, Църквата няма ли трапеза? Света Трапеза. Дяконът или свещеникът излиза и какво казва? Със страх Божий, вяра и любов пристъпете! Отиваме, отваряме уста, какво ни давате? Тяло и Кръв Христови! Какво пеят певците? Вкусете и ще видите, че Господ е благ!  Вземете, яжте! Пийте от нея всички! Ето яденето, ето и пиенето. Защо не им го казвате вие, владиците?

Чувате ли простодушния човек? Който произвежда мляко, кисело мляко, млекар е.

Отивам на Литургия и я гледам като ресторант – вземете, яжте, пийте всички! Защо ми казват, че в ресторанта могат да влязат колкото искат? А на мен ми казват да пазя голяма дистанция, да ми слагат маски, да ме превърнат в маска накрая, където не е маска, а намордник.

Нашата грижа трябва да бъде това любочестие, за което редовно говореше свети Паисий, който казваше: „Мóре, да имаме малко любочестие! Бог ни дава всичко, а ние какво Му даваме в крайна сметка?“

Сега си спомних един случай с една съвременна света жена – баба Ламбриния. Тя живееше в едно село в Арта, Гърция. Ако отворите първи том Подвижници в света, много хубава книга, в него е включен и животът на Ламбриния. Общо са три тома.

Тя имала голяма благодат от Бога, брачна жена, с деца. Виждала и Христос, Света Богородица и светците, не била в духовна прелест. Тамошният митрополит Мелетий ходил при нея,  изповядвал я, питал я духовни неща и търсил нейните съвети. Отивали родители, които имали деца, на които им предстоели изпити. С тревога ѝ казвали:

– Ламбриния, помоли се да синът ми да бъде приет да следва за лекар! Помоли се дъщерята ми да бъде приета да учи за инженер.

И тя се молила нощем, с вдигнати ръце и молила Христос за Димитрий, за Коста, за Георгия, за Анна, за…

Веднъж видяла Христос и Той какво ѝ казал?

– Ламбриния, и ти цяла нощ коленичила, и ръцете ти протегнати за молитви за всеки един, който идва и те моли. Ламбриния, благодаря ти, че ги слушаш и се уморяваш, коленичила всяка нощ, за всички, които идват и те молят. Но да имат малко любочестие, Ламбриния! И тези, които те молят, и децата дори. Разбирам, деца са, и деца на съвременната епоха, на осъвремененото общество, но толкова направих за тях, разпнах се, осмиваха Ме, клеветиха Ме, всеки говори срещу Мен и проявявам търпение към всички. Тези деца, които се нуждаят от молитви, не могат ли десет минути да се помолят на Мене? И натовариха с всичко теб?

Ако видят един човек, който се моли, му казват: отче, помоли се! А ние – само се прекръстваме един път като че ли свирим на  мандолина.

Не могат ли да отделят 10 минути от времето си на Мене? – ѝ казал Христос.

Затова сега, когато идват възрастни и ме питат колко време да се моля, им казвам – колкото отиде. Какво означава това?, ме питат. Искат да им кажеш време. Сякаш е времето на Карл Луис! Лекоатлет, някога бе олимпийски шампион.

Седнах и си помислих: след като живеем, Неофите, в модерна епоха, колко време да им кажеш?

И се сетих за Ламбриния, която казваше: един студент – 10 минути. Значи за един родител, който се предполага е по-зрял от студента, направих извода: 30 минути. За един възрастен най-малкото половин час на ден да се моли. 10 минути за себе си, 10 минути за близките и 10 минути за починалите. Най-малко. Оттам нататък, когато сърцето придобие желание, ще се моли дълги часове. Тялото иска храна, но забравяме, че и душата се нуждае от храна. И какво още ѝ казал Христос?

– Аз, Ламбриния, за да общуват майките със студентите от дистанция, просветлих хората да открият и мобилния телефон. По телефона да виждат майките сина и дъщеря си, които учат надалече. Аз просветлих изобретателите. – Чувате ли какъв Бог имаме? – И децата 10 минути не могат да посветят на Мене?

И казвам аз, нищожният, 30 минути за възрастните – не можем ли? И след това искаме да почувстваме Божията любов. Но за да я почувстваме, е нужно да се усили копнежът ни. Аз ви казвам:

Искате да обикнете Нико, един Нико. Как ще го обикнете? Само да го гледате и да говорите по телефона? Трябва да се засили копнежът. Какво трябва да стане копнежът? – да стане ерос. И еросът какво става, когато се засили? Порив. Никого не слушаш. Отиваш и казваш на дъщеря си:

– Остави го този Нико! Виж по-добре Йорго, който те иска, който е богат, който е такъв, онакъв.

– Аз Нико искам, ако ще да е бедничък!

И дъщеря ти те оставя заради един Нико! Заради един бедничък младеж. Такъв порив се развива в нея. Пренесете това, което ви казвам, в духовния живот. Това, което ни липсва, е копнежът. Той е началото на ероса, на порива, на любовта накрая. Сега всички искат любов без порив, без ерос, без копнеж. Е, да ме прощавате! Не става така. Затова се молете постоянно да се усили копнежът ви. Господи, дай ми копнеж за покаяние!

Без покаяние сърцето не се очиства и не може да дойде Светият Дух, да се всели в нас и да увеличи Неговото действие в нас. Всички имаме Светия Дух, кръстени и миропомазани. Въпросът е Светият Дух да се активира в нас. Не се мамете, без това, колкото и пости да пазите, колкото и да внимавате, това ще са формални, хладни неща. Нужно е сърце и сърцето иска чистота, чистота се постига чрез покаянието.

Да ви кажа нещо практично от малкия ми опит с Божии хора. Искате покаяние? Искате любов? Да молите постоянно Бог да ви даде копнеж.

Ходих и казвах на стареца, при който се изповядвах – стареца Евмений:

– Геронда, след като постя, полагам усилия, правя и поклони, ходя на бдения, защо постоянно правя същите грехове и не напредвам?

Той ми каза:

– Изглежда малко искаш Христос.

– И как ще Го искам повече?

– Да Му го казваш, детето ми!

Чуйте каква простота! Да Му го казваш. Христе мой, искам да се променя! За да не се променям, изглежда Те искам малко! Искам да Те искам, Христе мой, повече, помогни, сам не мога!

Това любовно слово, пълно с простота. Да се научим да говорим на Христос с простота. В противен случай, повтарям, сме формалисти. Да ни гледат другите и да казват:

– А, колко добър владика! Знае да говори,  хубаво се кръсти!

Но въпросът е сърцето ми какво казва. Затова се казва сърце чисто създай в мене, Боже…

И където чувате чисто сърце, да знаете, че върви заедно със Светия Дух. В православните и добронамерените хора Светият Дух обитава в дълбочината на сърцето им. Всички сме Го приели в момента на Кръщението и Миропомазанието ни. Когато един римокатолик се връща от заблудата си в Православната Църква, какво му даваме? По правило трябва да се кръсти. „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен“ (Марк 16:16), казваше свети Йаков Евбейски, но по икономия римокатолиците биват приемани  със св. Миропомазание. Какво означава да бъдат миропомазани? Да приемат Светия Дух. Следователно и ние трябва да съработничим на Светия Дух, Който обитава в нас. Разбрахме ли  това? Аз ви казвам, най-големият ни проблем не е коронавирусът, нито дали ще стане утре земетресение, както някои пророчествуват, дали ще дойде втори вирус, нито смъртта е нашият проблем. Проблемът ни е, че имаме в сърцето ни Светия Дух и ние хабер си нямаме за това. Не Го активираме. Казвам много пъти  на младите – трябва да Го „стартираме“. Ако не стартираш една машина, няма да тръгне. Или ако я стартираме, работим малко с нея. Както тялото се нуждае от храна всеки ден,  така Светият Дух дава живот на душата ни.

И Света Богородица, за да стане Божия Майка, какво трябвало да приеме? Светия Дух. Ако тя е имала нужда, и ние имаме нужда от Него. Не е нещо извън нас, а в нас. Затова имаме и Ангел Пазител.

И така, искате да почувствате по-силно Божията любов. Молете Светия Дух да усили копнежа ви!

Няколко по-практични неща. Четете жития на светии. Те са жития на влюбени в Бога. Светците са влюбени в Христос. Някои имала такава любов, че станали безумни за Христа, това са юродивите.

И как ще научите за любовта? От един влюбен. Кой бил най-влюбен? Един светец. Един турски кипърец ми каза:

– Освен иконата на Мерием – на Света Богородица – ми донеси и  едно приложно Евангелие. И имаше предвид житието на един светец. Ето какво е един светец – приложно Евангелие.

Четете житията на светиите, четете самото Евангелие. И ако този копнеж започне да се разгаря малко, намерете един човек – и всеки човек е Божий образ – и му прислужвайте. Чувате ли това? Да му прислужвате. Един болен, един старец, един отхвърлен човек, каквото можете.

Помня сестра ми, която се грижеше за болната ни майка. Ходех рядко при тях и дълбоко в мен ѝ завиждах. И ѝ го казвах. Знаете ли защо? Защото знаех, че чрез тази грижи за майка ни ѝ се заличават всички грехове. Помислете да се грижите за чужд човек. Или да отглеждате сираци. Колко велико нещо! Както казват някои, искам да имам копнеж за Христос. Е, да проявяваш търпение с това (болно) дете. С цялата си любов и да видиш как ставаш лека полека светец. Без да ходиш нито в пустиня, нито някъде другаде.

Затова чувстваш Божията любов в най-голяма степен чрез копнежа, но и намирайки някой страдащ или изпаднал в нужда. Две са заповедите:  „Първа от всички заповеди е: „слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,
и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила“. Тази е първа заповед.
Втора, подобна ней, е: „възлюби ближния си като себе си“ (Марк 12:29-31).

Въпрос: Разбираме, че с новия световен ред православните християни ще бъдем призвани да станем изповедници или дори мъченици за Христос и вярата ни.  Как децата ни ще могат да опазят вярата си?

Отговор: Ако им я дадем. Отговорът е прост. Ако им дадем вярата, ще я задържат. Затова нашата грижа не е как  децата ни да задържат вярата си, като че ли проблемът е на децата ни. Не е техен, а на нас, големите. Какво дадохме на децата ни. И го даваме според свети Порфирий през първите седем години. Оттам нататък каквото направят молитвата и колениченето. Защото мнозина ще ми кажете „ама децата ни пораснаха и не ходят на църква“. Вие ходите ли? Вие коленичите ли? Говорите ли на Христос за децата ви? Това е.

И още нещо, проблемът не е на родителите, а на нас, архиереите, и така изпреварвам много въпроси, защото много въпроси тук са за владиците и на второ място за свещениците. Колко пъти архиереите седнаха да ни говорят за единението на Света Богородица с Бога, със Светия Дух? В миналото преди 1974 г. (през 1974 г. Турция нахлу и окупира северен Кипър) владиците обикаляли от село в село и говорили за обединение с Гърция. Съюз Гърция- Кипър. Ако си бил по-ляв, щели да ти говорят за Съветския Съюз. И след това казваме – „защо дойдоха турците?“ Защото Христос възревнува. Казва ти: „Никой не Ме обича в Кипър. Половината обичат Гърция, другата половина Съветския съюз“. И останали някои баби и някои попове.

Доброто на нас кипърците е, че ако чуем  правилното, го приемаме. В Гърция, ако им кажеш правилното, се противят. Ще ти зададат и 50 въпроса, но гъркът има друго добро: ако го приеме, тръгва напред и не се задоволява с малко, иска светостта, има по-голям устрем от нас. Но трябва да преклони логиката си. Кипърецът трябва да активира сърцето си. Кипърци, малоазийци, критяни, островитяни, понтийци, константинополци сме хора на сърцето. Пелопонесците, атикийци, янинци, македонци са хора на философията, на ума, те трябва да преклонят ума си. Имаме това богатство, където и да се намирам. Имаме обаче и някои различия. С помощта на някои хора ги открих. Ако ние, кипърци, искаме да създадем деца, които да могат да задържат вярата си пред Новия световен ред, трябва да ги научим да обичат Христос и ближния. Ако ви казват: „не обичам Христос, защото не вярвам много в Него“, им кажете така просто:

Обикнете един стар човек, един болен, можете ли? Ако не можете дори това, не се женете. Ще се разведете. Жалко е. Не се жените. Ако не можеш да обикнеш Христос, се опитай да обикнеш един болен човек.

Помня един наш приятел, който взе една жена, която беше ходила с други трима преди. И един от тримата отиде и му каза:

– Ама тази ми беше приятелка! Беше и с Димитрий и с Андрей, и ти отиде и я взе?!

И какво каза Божият човек?

– Зная. Но е добър човек, и искам да ѝ помогна да се извиси повече.

Другите трима се разведоха с хубавите жени, за които се ожениха. Той, който взе жена „трета  ръка“, до сега живее с нея влюбени един в друг.

Ако искаме да създадем деца, които да издържат пред новия световен ред, трябва да ги поучим на Православието, повече с нашата молитва и пример, второ, ние да се причастяваме редовно, ако те не се причастяват, със съвета на някой духовник, и, трето, да се покайваме и да се изповядваме. И когато ние вършим нашето дело, дори и да умрем и да не видим децата ни да се връщат в Църквата, веднага щом душата ни отиде пред Бога, първото нещо, което ще направим, е да помолим Христос за децата ни. За хората, които обичаме много. Обикновено обичаме най-много децата ни.

Когато сестра ми умря внезапно – децата ѝ бяха църковни, но нямаха толкова силна връзка с Църквата, както аз исках – знаете ли какво си казах в мен? –  сега ще разбера Стела, сестра ми, колко високо се издигна. Бях сигурен, че се спаси, чувствах го от часа, в който я погребахме, поради грижите, които полагаше за майка ни. И си казах:  сега ще разбера по децата ѝ. Ако се приближат повече до Христос. Когато минаха няколко месеци и станаха някои изкушения, както обикновено, едно по едно децата ѝ се приближиха до Христос..

2020 г.

превод: Константин Константинов