Автор: Морфоски митр. Неофит

Когато изразяваш, а не четеш или пееш нещо, означава, че влагаш и сърцето си. Да четеш можеш да четеш и с очите. Но да изразяваш нещо означава, че съучастват не само сетивата на тялото, но и петте сетива на душата, които, когато си взаимодействат с петте сетива на тялото, тогава човекът става свят. Когато душата чрез своите пет сетива съдейства със сетивата на тялото, тогава се активират всички сили на човека, душевни и телесни, обединяват се и се насочват бързо към единия троичен Бог. А Бог какво ни дава? Първо, опрощение на греховете, а след това вечен живот. Опрощение на греховете получаваме по три начина.

Първо, чрез вътрешно сърдечно покаяние. Виждам Хлои, че ме нервира. Умът разбира, че се нервирах заради Хлои. Може да не е виновна Хлои, да е виновен помисълът ми, въображението ми, гневът ми, нервите ми, но се гневя. Веднага щом усетя какво правя, че съм направил грешка, признавам грешката в себе си. Обвинявам за момент малко себе си, смирявам се и веднага казвам на Христос: „Христе мой, прости ми, че се нервирах на Хлои! Прости и на нея, прости и на мен! Защото с моите нерви ѝ изпратих негативна енергия“. И тялото може нищо да не усети, но сетивата на душата са почувствали злото, което ѝ сторих. И ако настоявам и не търся бързо покаяние, освен че си вредя, ако тя в живота си е небрежна и върши настоятелно някакъв грях, отваря един прозорец, аз ѝ пращам изкушение и последната заблуда ще бъде по-лоша от първата.

Виждате ли как вредим на нашия ближен? Да, хора сме, ако не се нервирам на Хлои, ще се разсърдя на Рафаил, ще се скандализирам от псалта, ще завидя на Йоан, ще осъждам Георгия. Умът не  спира да работи и умът е зрението на душата. Следователно, от какво имаме нужда? Имаме нужда от вътрешно покаяние, бързо да разбираме греха си и бързо да се покайваме. Това означават думи от молитвата  на Повечерието: дарувай ми бодър ум. Дай ми, с други думи, Христе мой, бързо покаяние, да разбирам моите грехове, да ти ги казвам веднага – да се изповядвам на Христос и да искам да ми прости. Това е първото опрощение на греховете. И го чувстваш, когато го прави сърцето ти, вътрешния процес на покаянието, чувстваш, когато говориш на Христос, че ти е простил, защото сърцето се облекчава. Облекчава се и нашият ближен за извършения грях. Първото нещо е покаянието.

Второто е, когато виждаме, че определени грехове настояват, връщат се, въпреки че молим за прошка, тогава отиваме при духовника, там е нужен лекар на душата, и трябва да имаме един лекар на душата. Дори и патриарх да си, и владика, и поп да си, калугер, мирянин, душата ти се нуждае от лекар, от един духовен отец. Който да те научи – затова се нарича духовник – на пътищата на Светия Дух, който те „запознава“ със Светия Дух. Духовник, който не върши това дело, не е духовник, а просто изповядва. Такива са много свещеници. Духовници са тези, които очистват сърцето си. Ако аз очистя сърцето си – кой го очиства? Неофит? Аз зная само да го мърся. Кой го чисти? Този, Който знае да го чисти. Какво казваме? Царю Небесни, дойди и се всели в нас и ни очисти. Ето Кой чисти – Светият Дух. Всички православни имаме Светия Дух, приехме Го в св. Миропомазание, веднага щом излязохме от купела. Затова, когато виждаме грехът да настоява в нас, отиваме при духовния отец и с помощта на Светия Дух започваме да чистим най-трудния грях. Там е второто опрощение на греховете.

И третото е Светата Литургия. Предпоставка за св. Причастие не е само постът, и дяволът не яде нищо, но е дявол. Не може да се причасти. Следователно предпоставката да се причастявам често е друга: да прощавам. Да се помирявам с тези, които са ме наранили. Да се моля за тези, които са ме онеправдали и огорчили. Първо върви и се помири с тези, които са те огорчили, и след това дойди да се причастиш. Това е предпоставката за св. Причастие. Следователно първо имаме за предпоставка помирението, което е добродетел на душата, но тъй като нямаме само душа, не сме призраци, имаме и тяло, трябва да активираме силите на тялото. Затова постя. Нужна е прошка, милост, да имате милост, както казваше майка ми. Веднъж попитах свети Порфирий:

– Геронда, от това, което прочете в Св. Писание, кое място ти хареса най-много? Кое изречение от Св. Писание?

Знаете ли какво ми каза? Затвори сините си очи и ми каза:

– Хареса ми и ми харесва, когато чета, съборното послание на Иаков, брат Господен, където казва: „съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост“.

Бог няма да прости на тези, които не прощават. Колко страшни думи. Ето как се придобива вечният живот. Първо, чрез бързото покаяние, второ, чрез изповедта, и, трето, чрез редовното причастяване за опрощение на греховете и тогава идва и вечният живот. Както казахме, за този вечен живот тялото и душата ни трябва да си взаимодействат. Сетивата на тялото с петте сетива на душата. Пет и пет = десет. Един светец, св. Теофан Начертани, казва в Теотокария: десетострунен орган имаме всички хора, за да познаем Отца, Сина и Светия Дух.

Какво ли не правим за очите си?! Имаме очен лекар. Какво ли не правим за слуха си?! Имаме лекар уши, нос, гърло. Какво ли не правим за обонянието? Да усещаме аромата на яденето, да му се наслаждаваме; за вкуса си, имаме диетолозите и т.н.

За 5000 години всички цивилизации създадоха много науки за петте сетива на тялото. Но за петте сетива на душата чухте ли мнозина да ви говорят? За съжаление много малко говорят за това. Аз от малък бях в олтара, но никой не ми каза: Бре, детенцето ми, искаш ли да станеш поп?! И душата ти има сетива, не я оставяй безчувствена! Пак този светец бе пръв, който ми го  каза –  св. Порфирий, който влезе в ума, защото майка ми постоянно казваше ми – внимавай, сине мой, умът ти да не блуждае! Ако правихме беля, – умът ти се отлепи! Умът ти блуждае… Ние тогава вследствие на европейското оброзование мислехме, че умът, това е мозъкът. Докато след това четяхме Добротолюбието, светците, които познавахме, питах и майка ми, която бе неука жена и ми каза:

– Не, сине мой, умът не е разумът, разумът е друго нещо.

Както казваше умът ти се отлепи. Откъде се отлепи? Ако се отлепи умът от сърцето, човек не може да обича, не може да прощава. И след това, ми казва, ако умът се отлепя от сърцето, свиква, харесва му да пътува, да обикаля постоянно, да не се съсредоточава върху едно нещо и къде прилепва? В мозъка и мисли, съди, коментира осъжда постоянно. Отиваме на Литургия, но умът пътува и скита, казват светите отци. Умът-скитник.

И така, душата има пет сетива. Първо и най-важното е умът. Умът е това, което е окото за тялото. Умът е зрението на душата. Тоест вниманието. Там, където ориентираш и фокусираш ума си. Казах на един отец да ми напише всички хубави изрази от стари хора. Написа ми 32. Един от тях е да внимаваш умът ти да не блуждае. Казах си: я виж, старите хора поставяли ума на първо място. Ние го затворихме в мозъка, сега го оставихме да не работи, защото работи компютърът. Ако оцелеят компютрите, защо ще угаснат в даден момент, това е пророчество на светците, ще стане това, което каза свети Козма Етолийски – ще дойде време, когато светът ще се управлява от ала-бала. Затова въпросът е да събираме ума си. Веднага щом съгреши, веднага щом вниманието се отклони от заповедите на Христос, да се покайваме. Ето как се лекува умът. Затова и в думата покаяние (пре-ум-ление) коренът е ум.

Другите четири сетива на душата са разсъдъкът, който има връзка с мозъка, който обработва информацията и прави логически заключения, разумната част на душата; въображението, където човек си въобразява някои неща, има професии, които изискват въображение, архитектът, художникът, музикантът, но не да си фантазираме, че сме нещо. Едно е въображението, а друго фантазирането.

Следващото е „чувството“, усетът. Казват: този има усет, има чувство. И не само шесто, има и седмо и осмо… Чувството означава човек да предчувства много пъти предстоящи събития, не ви ли се е случвало? Казваш: днес нещо ще си изпатя. Кой ви го казва? Душевното чувство, което е в общение с ангела-хранител. Ако сте лоши хора, общувате с друг, с дявола. Разбира се, дяволът никога не дава добър съвет. А половин истина и една лъжа и половина.

Имаме ума, имаме разсъдъка, чувството, въображението и последното е гномичната воля – искам да се спася, да стана свят, но ми харесва много и яденето! Не става. Харесват ми много парите. Младежът от евангелския текст днес спазил всички заповеди, но веднага щом Христос му казал, върви, продай имота си, той се натъжил, станал и си тръгнал. И Христос казва едно тежко, но истинно слово: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Помислете – ние, които нямаме много пари, колко безумие имаме. А тези, които имат много пари, добри хора, постоянно дават милостиня, строят храмове, хранят сираци, студенти без доходи и им помагат, правят социални заведения, дават стипендии и се тревожат за спасението си. Преосвещений, ще се спася ли? Богат съм, за съжаление. Обичам богатството ми. Някой друг ми каза: имам седем къщи, с три басейна. Казах му:

– Добре, три тела да придобиеш! За всеки басейн по едно. Бог едно тяло ни даде – му казах – една душа. Поне тях да командваме.

Защо богатството е проблем? Защо яденето е проблем и Църквата говори за пости? Защо нашите плътски страсти са проблем и Църквата ни говори за въздържание, но на мнозина не им се харесва и се дразнят, че говорим за въздържание през 21 в.? Защото умът на човека лесно се обръща към материалните неща, към страстите. Затова майка ми казваше постоянно – внимавай, сине мой, Бог те направи епископ, постави те високо, внимавай да не се отклони умът ти. Ако се отклони умът ти, ще си един нещастен, епископ, кандидат за ада. Затова не оставяйте душата ви и тялото ви да прилепват в земните неща. И на яденето ще се насладим, с мяра, и на песента и хорото, но идва и настъпи епоха, където, както казваше другият светец на нашия век – свети Паисий, Христос ще отдели житото от сламата. Един коронавирус, един невидим вирус колко неверие яви във всички нас, колко страх, колко маловерие, и още ще яви. Свършихме  първия кръг, ще дойде вторият. Защото положихме изпити и се провалихме. Клир и народ. Вместо да отворим храмовете, вместо да направим литийни шествия, понеже го каза министърът, затворихме църквите! Отслужихме Пасха при затворени врати, попът, попадията и клисарят, не направихме литийни шестия и единственото, което направихме, бе: „Много Те моля, Христе мой, да живея още 20 години! И след това нека умра на 80 години. Не на 60. Да умра на 100, не на 80“. 100-годишният няма смелост да каже на 120. Бог така е устроил някъде на 100 този „панаир“ да свършва и всички да отиваме на моста, който се нарича смърт. След смъртта?  Вечен живот. Ето вечният живот. Както каза дяконът, когато причастяваше: Тяло и Кръв Христови за опрощение на греховете и живот вечен.    

Знаете ли коя е привилегията на човека, но и коя е трагедията му в същото време? Че душата никога не умира. Дори и за тялото ни ще дойде час, когато ще възкръсне и ще се съедини отново с душата. Затова трябва да намерим начини петте сетива на тялото да си взаимодействат с петте сетива на душата. Наше е и тялото, наша е и душата. След това смъртта не е краят, а мостът, за да отидем на другия бряг на живота, вечния живот. Там Друг командва.

Доброто за нас е, че Този, Който командва, е Христос, Победителят над смъртта, над дявола, над греха, Той е милостив и човеколюбив. И навсякъде раздава голяма милост. Когато богатият младеж в Евангелието чул думите продай всичко – „всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене“, станал и си тръгнал натъжен, имал много пари, трябвало да ги раздаде на бедните. И учениците чули това слово и казали много тежки думи. Някои казват: Христос е човеколюбив! Да, човеколюбив е, но е справедлив и строг. Кой ще се спаси, Му, казали, Господи? С такива неща, които говориш? И им казал – да се спасите сами е невъзможно. Без Мене нищо не можете да вършите. Без силата на Христос и без очистването от Светия Дух няма да видим любовта на Бога Отца. Затова отсега да започнем и да настроим ума ни към Христовите заповеди, да се покайваме, за да започне Светият Дух да чисти сърцето и да може Христос да ни доведе до Бога Отца. Това са хубави, велики, безсмъртни неща. Това е вечният живот.

Когато се затрудняваме, да имаме един духовник, който да е истински духовник. И по този начин ще имаме благодатта и радостта и на светците, но и на много праведни хора от нашите семейства, които се радват сред Божията слава. Най-накрая да заревнуваме. Това е добрата ревност. А не да ревнуваме богатството, насладите и славата на президента и депутатите. Днес е тук, утре не е. И един коронавирус дойде да открие нашето маловерие…

превод: Константин Константинов