Автор: митр. Антоний (Паканич)

Лъжата. Вероятно тя е най-разпространеният грях. И много често към нея се отнасят по-лекомислено от другите грехове или дори изобщо не я забелязват.

Наистина, колко много хора, дори когато преразказват със свои думи някакъв случай, се опитват да го поукрасят, да го направят по-впечатляващ, интересен за слушателите. И често в резултат на това разказът изопачава информацията, представяйки я в необходимата за разказвача светлина. Това е толкова разпространено явление в обществото, че хората дори не го забелязват.

Но с такива малки „поукрасявания” и изопачавания започва голямата лъжа. Човечеството свиква да живее в лъжа. А понякога много хора дори смятат за свой дълг умишлено да изопачават някаква информация, за да постигнат, както им се струва, благи цели. Това е онази „благородна лъжа” или, както още по-кощунствено я наричат, „света лъжа”.

– Ами защо не? – ще ми възрази някой. – В края на краищата е постигната една блага цел. И тук не е важно как тя е постигната. Ние не сме убили или ограбили никого. Какво от това, че малко сме изопачили фактите? Това е дреболия.

Но в отношенията между Бога и човека не може да има дребни неща. Лъжата, дори и най-малката, е непосредствен грях спрямо десетата заповед „Не лъжесвидетелствай”.

Разбира се, в живота има най-различни ситуации и понякога наистина се налага да се извърши по-малък грях, за да се предотврати по-голям грях. Но това никога не е оправдание за греха. Още повече, че когато става въпрос за лъжа, нещата са много по-сложни и опасни. Ако човек не само оправдава лъжата, но и свиква с нея, престава да я забелязва, живее с нея като с норма, това е знак за духовна болест.

„Зъл и нещастен е онзи, който се подхлъзва на всякаква лъжа, защото дяволът е лъжец от самото начало (виж: Йоан 8:44). Който потъва в лъжата, той няма никакво дръзновение, защото е ненавистен и на Бога, и на хората”.  Така говори за това състояние преподобният Ефрем Сириец. И наистина, ако в истината се съединяваме с Господа, то в лъжата се уподобяваме на дявола, бащата на лъжата.

Това е ужасно състояние за всяка искрена християнска душа.

И никакви висши цели не могат да оправдаят преднамерената и смислена лъжа. В крайна сметка, ако целта, за която се бориш, е наистина велика и свята, тя не се нуждае от лъжа. Ако е точно обратното, значи нещо не е наред с тази цел.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: портал „Православная жизнь” –

https://pravlife.org/ru/content/mitr-antoniy-pakanich-chem-opasna-lozh