Автор: митр. Антоний Паканич

За значението на молитвата за християнина са изписани стотици томове, но за съжаление се оказва, че за някои хора тя не е нищо повече от книжни знания, които невинаги се прилагат на практика.

И дори сега, в епохата на изпитанията, когато изглежда, че всеки вярващ може да оцелее само чрез молитва, се оказва, че хората, които смятат себе си за православни християни, не се молят.

В речите на такива активисти няма нито дума за молитвата, за греха, за спасението на душата. Оказва се, че тези най-важни за всеки християнин неща са изтласкани на заден план. Вместо грехове – политическа неблагонадеждност, вместо молитва – лозунги, вместо спасение на душата – „правилни политически възгледи”. Ако се говори за молитва и богослужение, то е само в контекста на молитвата „на правилния език”.

Св. Николай Сръбски в своите „Мисионерски писма” пише: „Никога не изоставяйте молитвата и Господ няма да ви изостави. Чрез молитвата ние признаваме нашата слабост и Божията сила. Чрез молитвата възнасяме Господ на място, което Му подобава, и принизяваме човека.

Хората, които не знаят молитвите, нарушават истинския ред, издигат себе си и унижават Бога.

Това е характерно за хората, които не се молят. Достатъчен е кратък разговор с тях, за да се види на каква висота държат себе си и в какво унижение поставят Бога. Там, където няма молитва, цари гордост”.

Колко актуално е това в нашето време. Защото в действителност същността на подобно мислене е гордост и бездуховност. И често такива хора в отговор на призивите за молитва казват:

– Тук такива неща се случват, а те все още се молят!

Или:

– Необходимо е не да се молим, а да действаме!

По този начин тези хора не изразяват нищо друго освен презрение към молитвата. След това – оправдаване на нападките срещу вярващите, злорадство по повод арестуваните епископи и свещеници, по повод завземането на църкви, отхвърляне на каноните….

Можете, колкото си искате да се прикривате с патриотизъм и „добри намерения” , но думите и делата винаги издават същността на човека, защото, както знаем, „всяко дърво се познава по своя плод” (Лука 6:44).

Там, където няма молитва, цари гордост и високомерие. Там Го няма Бог.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь” –
https://pravlife.org/ru/content/mitr-antoniy-pakanich-gde-net-molitvy-tam-carit-gordost