На 4 ноември се чества паметта на новопросиялия преподобен наш отец Георги Карслидис (1901-1959), канонизиран от Вселенска патриаршия през 2008 г. В няколко части ще публикуваме случки от живота на светеца, разказани от блаженопочиналия старец Моисей Светогорец:

Автор: монах Моисей Светогорец

По време на българската окупация в Ксанти живеела монахиня на име Евгения, която искала да отиде в манастира с каруца. Преди да пристигне, преп. Георги знаел за нейното идване и казал на една жена, която му служела: „Майка, майка, идва майката“. Щом я видял, той й казал: „Майко, ще те погреба тук.“ Наистина, след известно време тя починала и я погребал в манастира си.

Жител на Сипса разказва, че баща му, който бил офицер по време на окупацията, ходел в манастира и питал светеца за изхода от войната. Той го утешавал и успокоявал: „Не се притеснявайте, те ще дойдат и ще си отидат“. Както и станало.

Някои поклонници му донесли подарък – коза. Той бил събрал няколко и ги дал на един младеж от селото, за да ги пасе заедно с неговите. Този младеж тайно доял една бяла коза, която имала много мляко, и го делял с приятелите си. През онези дни имало глад и това мляко  било голяма утеха за тях.

Преподобният разбрал това и когато се върнал вечерта, го попитал: „Какво направи днес?“

– Отче, нищо не съм направил.

– Утре ще ти дам повече хляб и сирене, за да ги дадеш на момчетата, но няма да доиш бялата коза.

Но той отново направил същото. Когато се връщал вечерта и ги доил, за да не разбере светият старец, че млякото е малко, той слагал вода, така че количеството да бъде винаги едно и също.

Но преподобният отново го разбрал. Никой не можел да се скрие от него. Той не искал млякото за себе си. Приготвял мляко с ориз, кисело мляко, различни храни и ги давал на хората, които приемал или ги раздавал в селото.

***

На един поклонничка от Дасото преп. Георги Карслидис казал: „Изяде телето и миряса“. След това тя попитала: „Какво теле?“ „Помисли и ще си го спомниш.“ След известно време старецът я попитал отново: „Спомни ли си го сега?“

„Не“, настоявала тя. „Не си ли спомни, когато се качихте на кораба и имаше една юница с белег на челото, я посветихте на свети Николай и  казахте – „Ако се избавим, ще я дадем на свети Николай“. Този обет иска свети Николай“.

Щом чула за юницата и за белега на челото, тя си спомнила. След това тя попитала къде да я заведе, къде е свети Николай. Някой й предложил Драма, но преподобният й казал: „Не, към морето.“

Той помислил – свети Николай в Порто-Лагос. „Там да я заведеш“ – се съгласил преподобният.

***

Една жена, току-що пристигнала в манастира на преподобния, била застигната от ужасно главоболие и легнала в спалното, за да си почине малко. Другите жени, които били с нея, отишли в църквата. Колко време спала не помнила, но в един момент чула силен глас, който й казал: „Ти от любопитство ли дойде?“. Тя слязла в килията на преподобния старец. Всички били събрани наоколо и той казвал на всекиго по нещо. Тя седнала и го погледнала с възхищение в очите и устата. В един момент той я попитал: „Дете мое, защо ме гледаш така?“ „От любов слушам това, което казваш и чакам да чуя нещо.“ „Какво искаш да чуеш? От многото ми грехове боледува тялото ми, боледува и душата ми“.

***

Една жена била второбрачна и не смеела да го попита нищо, както другите жени. Преподобният се обърнал към нея и казал тихо: „Какво да ти кажа? Ти си една кръпка“ – и замълчал. Само тя разбрала смисъла на думите му.

***

Една жена взела своя съседка и отишли да посетят преподобния старец. Щом ги видял, преподобният казал на първата: „Ти, майко моя, добре, че дойде, но нея защо я доведе? Ръцете й пламнаха. Не ги ли виждаш?“. Бедната жена се изплашила, когато го чула. После се обърнал към нея и казал: „Ти, след като не разбираш от тези неща, защо се намеси? Защо направи това? Натовари се с голям грях.“ Имало една родилка и тя отишла да й помогне, без да знае нищо и новороденото починало.

***

Изглежда настоятелят на една църква в Понт не бил добър стопанин на парите. На негов роднина преподобният казал: „Да знаеш, че той е в едно езеро до кръста и ръцете му са вързани с голяма, тежка брава.“ На друг, който приготвял коливото за някой починал човек, преподобният се приближил до него и му разказал за душата на починалия  дълбокомислено: „Толкова гладен човек за първи път виждам. Тези роднини тук не направиха нищо за душата му, гледаха само да заграбят и сега този клет човек е толкова гладен.“

***

Един баща бил малко богохулен. Съпругата му много го тормозила и го натоварвала с различни задължения. Уморен, той се отклонявал в богохулство. Светият старец укорил съпругата: „Защо уморяваш човека и той започва да хули?“. Той приписал и на нея отговорност за греха като справедлив човек. Не че съпругът не носел  отговорност.

***

Един селянин – спомня си една жена от Сипса – кир Анестис, който живееше срещу манастира на преподобния, често идваше при баща ми. Един ден той ни каза: „За първи път преживях това чудо. Една жена дойде от Ксиропотамос. Тя отишла при стареца и той я изгонил. Тя, плачейки, дойде при мен. „Добре, защо ме изгони по този начин, нека ми каже причината, поради която не ме приема“. Казах й: „Ела, ще те заведа.“ Аз я заведох и го попитах: „Защо, геронда, я гониш? Кажи й нещо, извървя толкова път“.

„А, искаш да ти кажа? Слушай тогава! Ти имаш дете с увреждания?“ „Да, имам“, каза тя. „Затова ли дойде? Но какво мога да сторя за това осакатено дете, което имаш? Попита ли някога мъжа си какви ги върши в света? Нека ти кажа. Той крадеше, убиваше, насилваше и затова Бог му даде това дете, за да не забрави какво е направил.“

Докато си тръгвахме, и двамата се чудехме откъде старецът знае всичко това толкова точно. „Ама той ме виждаше за пръв път“ – промълви жената.

***

Веднъж – разказваше една жена от Таласия в Ксанти – в дома на сестра ми Елпида (която живее в Сипса) беше дошъл старецът. По някое време той й каза: „Сложете супата на огъня да се стопли, защото идват двама души и те също са гладни.“

Когато автобусът щеше да пристигне, Елпида слезе, за да ни изчака. Тогава старецът отгоре й извика, смеейки се: „Не от онзи път, по горния ще дойдат“.

Когато ни видя, мен и дъщеря ми, тя се учуди как той  преди да ни види ни очакваше. Влязохме в къщата, той също извади от джоба си дървената си лъжица, която винаги носеше със себе си и всички седнахме да ядем заедно…

Нашите братовчеди – разказва Мими Цолакидис – казваха: „Като деца слизахме под каливата на стареца и от съседните градини си пълнехме джобовете с ябълки, а после се катерехме по черниците за бубонки. Гонехме с прашки птичките, които идваха да си вземат от черниците, а после безгрижно се изкачвахме към къщата. Но когато наближихме каливата му, той ни чакаше. Той нямаше никаква видимост, логически погледнато, за да ни види, но чудното беше, че знаеше всичко. „Я извадете от джобовете ябълките, които откраднахте, да ги видя. Или ги изхвърлете, или ги върнете обратно“ – обикновено ни казваше той. Друг път ни се караше заради клетите птички, които ловувахме и убивахме. Като деца се възхищавахме и се чудехме, ама що за човек е този монах, който знае всичко!“

***

На един младеж, който го обичаше, защото бе мирен и кротък, той често му казвал на понтийски: „Когато пораснем , да станем свещеници“. Той отговарял, че е решил да създаде семейство и не възнамерява да става свещеник. Тогава преподобният му разкрил пророчески: „Добре, ще се ожениш, но няма да имаш деца.“ Така и станало.

***

Веднъж една майка отишла при преподобния, много притеснена за сина си. Въпреки че бил внапреднала възраст, той не се бил оженил. В отчаянието си тя казала на преподобния, че дори смята да прибегне и до ходжа, само и само детето й да се устрои. Тогава преподобният я извикал силно: Дели Деспина, дели Деспина! Върви у дома и след седмица ще имаш добри новини. Само кажи на чичо Димитро (нейния съпруг) да ми изпрати плат за расо“ (това, което носил, било напълно изтъркано). „Само едно расо? Две ще ти направя“.

И наистина, в рамките на една седмица синът ѝ намерил спътницата на живота си, с която създал благословено семейство. Съпругът й изпратил плат за две раса. Но светият старец отрязал половината от плата с ножица и казал: „От това имам нужда. С останалото да си ушие рокля кира Деспина“. Колко дивен, велик и удивителен човек бе преподобният отец Георги!

***

Веднъж една майка и нейната овдовяла дъщеря посетили преподобния. Като ги видял, той извикал: „За тях няма място,  да си тръгнат.“ Един съсед на манастира се смилил над тях и ги взел в дома си, за да пренощуват, а на следващия ден да тръгнат с автобус. Тогава съседът се оплакал на преподобния и му казал: „Геронда, само болните ходят на лекар. Защо ги изгони? Те имат нужда от теб.“

След това много натъжен той започнал да разкрива истината: „Мъжът на дъщеря й, когато беше жив, беше в партизанския отряд. Веднъж в едно село, където отишъл, влязъл в къща и видял много красиви килими и кадифета. Тогава с голяма лекота убил домакинята, която била сама. И след като откраднал добичето й, той ги натоварил и ги занесъл в дома си. Жена му, без да знае нищо за всичко това, с радост ги постлала. И оттогава спи в несправедливо пролятата кръв. Затова страда от безсъние и кошмари и е толкова измъчена.“

Когато се върнал вкъщи, съседът им разказал точно това, което му открил преподобният. Те били изумени и признали, че всичко е вярно, само не знаели за убийството, което извършил. След това добрият съсед ги завел при преподобния, за да поговорят с него, и той им казал какво трябва да направят, за да се избавят от голямото изпитание.

***

„Един ден – разказва една госпожа от Перитори, Драма – се възмутих от кавгите с майка ми, защото тя ме притискаше да се омъжа скоро, за да могат другите ми сестри да се омъжат на свой ред, и казах: „Ще отида при монаха и ще го попитам какво да правя.“ След това отидох, взех част от спестяванията си и дойдох в манастира.

Мръкна се, когато пристигнах. Бях щастлива да намеря майка Аргиро тук, близо до стареца. Когато влязох и се приближих до стареца, го чух да казва: „Един жандарм идваше, къде е?“ И наистина, докато довърши думите си, жандармеристът влезе вътре.

Старецът, който го чакал, го прегърнал, целунал го и аз си помислих: кой знае колко добър човек е той, за да бъде посрещнат с такава любов.

Щом ме видя, той ме попита: „Откъде идваш ти?“ Казах му. Тук, при монаха, винаги имаше хора, а когато дойдох, те бяха доста. Аз деликатно разказах проблема си на майка Аргиро, за да ми помогне да се доближа до стареца. Това стана през 1957 г. Постепенно той изпрати хора в помощенето за посетители и останахме ние тримата: старецът, майка Аргиро и аз. Разказах за борбата си и зачаках какво ще ме посъветва да направя. И тогава старецът, който, разбира се, изобщо не познаваше съпруга ми, но знаеше всичко, ми описа всичките му харизми: „Той е много добър и не се притеснявай. Той ще дойде в дома ви, ще те вземе. Той е толкова трудолюбив, не можеш да си представиш, говори с хората и мисли как да изкара надницата. Ще живееш добре, не се страхувай.“ Накрая той ми разкри нещо, което не знаех. „Да знаеш, че баща му не е православен, но това не те засяга, той няма да те притисне и няма да ти каже нищо.“

Когато се сгодих и отидох при свекърите, годеникът ми ми каза: „Не очаквай подарък – и ми даде Евангелие – баща ми е евангелист.“ Тогава нозете ми се подкосиха, замръзнах на място и си спомних думите на благословения старец, който знаеше всичко и ми го беше разкрил.

Наистина съпругът ми е работлив, добър, отнася се добре с мен, работехме, създадохме семейство. Когато напусках манастира, това, което никога няма да забравя, докато съм жива, е, че той ме прегърна с бащинска обич и голяма любов, заведе ме до вратата и ми каза: „Само те моля, искам да се ожениш бързо.“ Само че аз не го послушах.

Когато се канех да си тръгвам, си спомних, че бях дал на стареца част от парите ми за харчене. По това време имаше някакви банкноти от по 10 драхми. Отидох да целуна ръката му и да му подам парите. Но той ми каза с любов: „Монахът не ще пари, дете мое, запази ги за зестрата си.“ Отдалеч разбираше всичко, беше светец.

***

Майка ми ми е казвала много неща. Всеки път, когато щяха да идват хората  и да го разстройват стареца, той страдаше, стискаше главата си от болка.

Един ден той каза на майка Аргиро: „Две жени идват, кажи им да си тръгнат веднага“, както и направи тази благословена душа. После се обърна към стареца и замислено каза: „Сега, когато се стъмва, къде ще спят бедните жени?“ „Не ме интересува, тези дяволи, които имат върху себе си, които взеха от ходжата, ако не ги изхвърлят, няма да видят Божията помощ.“

Той ги изгони и някъде в селото преспаха през нощта. По тези въпроси той беше много строг.

***

Една жена, Панайота се казваше, беше направила четири аборта и това тегнеше на сърцето ѝ. Веднъж тя решила с други жени от селото да отидат при светия старец. Щом я видял, той я попитал: „Къде са другите ти деца? Виждам едно от децата ти с короната, голям грях си извършила. Достойно дете, щеше да бъде свято, имаше много благодат, но ти му отне живота…“

Друг път една майка и няколко нейни приятелки от тяхното село отишли при преподобния. След светата Литургия светият старец отворил на двора рогозките и сложил храна за всички. Докато седели и се хранели, той разкривал на всеки от тях  грешката му: „Ти си направил това, да отидеш да се опростиш…“

Майката седяла замислена, чакайки какво ще й каже, защото беше направила два аборта. Той се приближил до нея и й разкрил: „Сега, когато мислиш, е твърде късно, след като малки не ги имаше, как ще ги гледаш големи?“ Думите му я накарали да изпитва болка, но както казва тя, те я съкрушили  и смирили и довели до искрено покаяние. Думите му били изричани именно с тази цел, а не за да засрамят и изложат другия човек.

***

Една жена научила, че в манастира в Сипса има монах, който знае всичко, който ти разкрива всичко, през което си преминал в живота си, който чете всички тайни на сърцето ти. Така тя и няколко нейни приятелки решили да го посетят. Когато пристигнали, преподобният служел Вечерня. Останали там вечерта, а на сутринта отишли на света Литургия. След като свършила, те седнали да го слушат. Присъствали само жени. На всяки от тях той казал по нещо: „Ти обеща нещо и не го направи…“ На друга – друго.

С голяма радост една от тях я благословил сърдечно и й казал: „Ти, която си отгледала толкова много сираци и продължаваш да отглеждаш, бъди благословена!“ На друга разкрил: „Искаше да дойдеш, но съпругът ти не ти позволяваше, зорлем дойде“.

Дошъл и нейният ред и тя, от една страна, се страхувала от това, което ще чуе, а от друга, се радвала, че той ще ѝ каже нещо. Светлият и ясен поглед на светеца, когато го погледнеш, бил приковаващ и завладяващ. Той й казал: „Колко некръстени деца погреба?“ Когато чула това, тя много се натъжила, защото наистина умишлено ги изгубила.

Много жени отивали при преподобния и той им разкривал абортите, които правили, и им давал епитимия да не ядат известно време месо, яйца или да пазят други пости. Никоя не можела да се скрие от преподобния. На онези, които минавали и имали нещо сериозно, той им го напомнял, за да го поправят и да не отидат в ада. На една жена пред хората той й казал: „Ти си като трън“ и й дал строга епитимия.

При грехове, свързани с убийство, кражба или несправедливост, той бил много строг. Ако го повториш, можело да не те приеме отново, защото виждал движена от демоните неразкаяност.

***

Свети Георги бил движен от Бога. За всяко нещо, което правил или казвал, трябвало да има напътствие от Бога. Трябвало да види нещо, знак, светлина. Когато покойната игуменка Акилина, която по това време била млада, дошла в манастира, той я наричал майка Еразмия. Другите възрастни жени се оплакавали. Той я наричал майка Еразмия защото предузнавал, че тя ще бъде бъдещата игуменка на любимия му манастир.

Един господин от Ливадеро, който живеел в Америка, разказал, че в семейството им имало много проблеми, страдания, болести и смъртни случаи. Когато майка му отишла при преподобния, за да го попита какво се  случва, той, след дълъг размисъл и молитва, отговорил: „След като злото не е спряло на три години, ще спре на седем.“ Точно това се случило. Когато отишъл в армията, закъснял да пише на майка си. Тя се притеснявала и отишла при светеца, за да разбере какво се случва. Светецът бащински я утешил и казал: „Не се притеснявай, детето е много добре там, където е. Когато се върнеш, ще намериш писмото му.“ Така и станало и тя се зарадвала. Тя благоговейно пази кръст с частица от Честния Кръст, който преподобният им  дал. Сред опасностите за живота му този кръст го предпазил.

***

Един ден млада жена, работеща в богаташка къща в Драма, случайно счупила стъклена купа. Страхувайки се да не бъде уволнена от господарите си, тя помолила със сълзи свети Николай да не я изгонят, а когато порасне, да му принесе нещо в църквата му. Години по-късно тя се черкувала в храма „Възнесение Господне“, където служил преподобният. В края на св. Литургия преподобният се обърнал към вярващите от Царските двери. Наред с други неща, той с мъка и болка казал, че е голям грях някой да продава котешко месо, като заблуждава хората, че това е заек. Жената, която дала обещание на свети Николай и не го е спазила, се опитала да утеши светеца, като му говорила на понтийски. Тогава той се обърнал към нея и й казал: „Погрижи се да изпълниш това, което обеща на Свети Николай.“ Възхитена от дарбата му, тя побързала да изпълни забравеното от младостта си обещание.

***

През 1957 г. група роднини от Криа Вриси, Яница отишла в манастира без предупреждение. Било Светли понеделник. Преподобният Георги ги чакал и бил приготвил по една свещ и червено яйце за всеки от тях, точно толкова, колкото били, отправяйки радостния поздрав: „Христос воскресе“.

Една жена от село Сипса тръгнала да отиде до параклиса „Свети Георги“. По пътя обаче тя си променила решението и отишла в манастира на преподобния. Щом влязла в двора, светият старец я повика: „Хайде-хайде, там, където щеше да ходиш, там ще отидеш“. И наистина, когато се върнала вкъщи, тя имала толкова много сили, че взела свещи и тръгнала за св. Георги. Нито разбрала когато пристигнала, защото пътят бил  дълъг и нагорен.

Тя самата разказва, че старецът понякога идвал в дома им. Той им казвал: „Аз ще ви сготвя днес, ще ви направя пилаф“. Но изведнъж ставал, сякаш нещо виждал и казвал: „Сега ще си тръгна, защото от Драма идват поклонници в манастира. Трябва да съм там, за да ги посрещна.“ И  приготвял точно за колкото хора щели да дойдат.

***

На един човек друг увредил земите му. Той нервен си говорил: „Ще видиш какво ще му направя, ще му изгоря купите сено.“ Било през пост, той постил и отишъл в манастира, за да се причасти. По средата на пътуването си мислел гневно какво му сторил другият и как ще го накаже. Но се замислил хубаво и се покаял: „Какво правя? Отивам да се причастя, но не мога да му простя и казвам: да му изгоря сеното?“ И така, разкаял се, той дошъл при преподобния.

Щом отишъл да се причасти, преподобният старец му казал: „Павле, до средата на пътя мислеше друго и добре че се разкая!“ Той ахнал и си говорел в себе си: „Каква сила,  да чете дори и мислите ми…“.

***

Веднъж псалтът Хаджианестис отишъл да сече дърва. По пътя ималло пещ за вар. Отишъл и взел три парчета вар, без да плати на собственика, защото  отсъствал.

Когато се върнал при преподобния, той му казал строго: „Това, което направи, не беше правилно. Виждам три кучета, които те преследват. Трябва да отидеш и да платиш на човека, защото това е неговата пот“. Така и направил.

***

Съпругът на една благочестива жена бил известен, че много хора отиват в манастира в Сипса, за да видят преподобния Георги. Един ден той решил да отиде и да се срещне с него лично. Съпругата му му казала първо да отиде и да прости на съседа, с който отдавна били скарани. Отишъл, но не го намерил вкъщи. След това тя го подтикнала да отиде да се изповяда при един изповедник в Драма. Той отишъл, но не го намерил в църквата. Казали му да отиде в друга църква, където също имало изповедник, но и той отсъствал. Така той отишъл в манастира неизповядан.

Щом го видял, преподобният старец радостно го повикал: „Хайде, детето ми, Димитри, ти  направи труда да се изповядаш, но не намери духовник. Ти – продължи той – щеше да свършиш едно добро дело, защо не го направи?“ „Да, геронда, искахме да отидем в Свети Пантелеймон, но парите ни бяха малко и не отидохме.“ „Не, не е това. Излез на двора, разходи се и когато слънцето залезе, ще си спомниш и ще дойдеш при мен да ми го кажеш.“

Наистина по залез слънце той си спомнил за това и му го казал „Маслосвет искахме да направим.“ „Това е – каза сериозно преподобният и го потупал приятелски по гърба.

***

Една снаха много била измъчвана от свекърва си. Тя често я молила да посети преподобния старец Георги. Веднъж тя решила и отишла. Когато преподобният я видял, той я разбрал и й казал: „Дете мое, тези ключове, които висят на престилката ти – тя имала седем ключа на престилката си – вземи ги и ги изхвърли, и не измъчвай душата на снаха  си. Отвори вратата си, обикни я и я приеми като свое дете.“ След като чула това, свекървата се върнала вкъщи уплашена. Тя веднага връчила ключовете на снаха си, прегърнала я, сприятелили се и били силно обикнати.

Отново на нея светецът казал с болка: „Защо върна обратно една свещ?“ Тя трябвало да кръсти едно малко дете, но в крайна сметка не го кръстила. Нейната снаха намерила двете деца и ги кръстила, и старецът много се зарадвал  от това. Когато снахата отишла за първи път при светеца, той бащински я помилвал по главата и й вдъхнал кураж и сила, като казал: „Дете мое, не се притеснявай, всичко ще мине.“ Така и станало. Неговата бащинска обич се усещала от всички с голямо вълнение.

Следващия път, когато отишла със съпруга си, който много искал да се срещне с преподобния, те взели със себе си един познат, който имал проблем с жена си и искал да го попита нещо. Било в навечерието на петнадесети август. Преподобният изобщо не му говорил. Отслужили бдение за Успение Богородично, а по време на св. Литургия всички се причастили. Когато се канели да си тръгват, техният познат стоял тъжен, защото преподобният изобщо не му говорил. Тогава съпругът заговорил и обяснил на преподобния, че жената на техния познат го напуска и си тръгва, а той я връща и тя отново си тръгва, карат се и имат и деца. Преподобният, след като внимателно го изслушал, помолил за една карфица. Когато му я дали, той убол големия нокът на този, който обяснявал гореспоменатото, от което много го заболяло и той си дръпнал  ръката. Преподобният му казал: „Значи  изпита силна болка? Как можеш да говориш толкова спокойно по толкова лични въпроси? В тези неща само Бог се намесва и само смъртта разделя мъжа и жената. Ние нямаме думата.“

Следва

превод: Константин Константинов

Продължението на статията: