Автор: монах Йосиф Дионисийски

Обръщам се към чедата на нашата света Православна църква. И аз говоря със силен глас: нашата Църква е жива! Дори осезаема! Колко много светии, стари и млади, са излезли от нейното лоно! Колко много чудеса всеки ден! Колко пъти светците са се явявали на болни и са ги изцелявали от тежки и неизлечими болести? Светците, чиито свети мощи остават нетленни. Свети Спиридон, например, в продължение на повече от 16 века неговите свети мощи остават нетленни. Същото важи и за свети Герасим, свети Дионисий и много други.

Но не виждаме ли в светите мощи и голямото чудо, че сухите кости излъчват неизречено и неизчерпаемо благоухание? А светената вода, за която споменахме преди, как по чудо се запазва до края на света, без да се разваля, както става според естествените закони на водата? А Благодатният огън? Нима не излиза всяка година пред очите на различните еретици, латинци, копти, арменци, протестанти и дори пред очите на евреите, разпинателите на нашия Спасител? Това е гръмко чудо, което възвестява по целия свят: „Тук е истината! Това е православната вяра! Тук дойдете!“ И все пак егото на човека се противи. Казва “не”. Нима арменците и латинците също не са се опитали да получат Благодатния  светлина и били посрамени? Бог да пази всички нас от егоизма и демоничния инат.

Няма да имам време да разказвам за безбройните чудеса на нашето Православие. Ще спомена още едно чудо и ще приключа.

Добре известно е, че когато умрат, телата на хората замръзват и се вдървяват. Е, това не е вярно за монасите. Когато почине, монахът поддържа тялото си гъвкаво, както приживе. Всъщност със светците се случва най-парадоксалното нещо: щом някой монах в манастира „Св. Сава“ до Йерусалим умре, те отварят един прозорец  на двора на манастира и през него спускат мъртвеца в подземно пространство. Там тялото остава докато се разложи, без да бъде погребано. Е, досега никой не е усетил лоша миризма. Няколко пъти през една и съща година се случвало да спуснат много монаси. Когато ги свалят, ги поставят един до друг и не се усеща ни най-малко миризма. Напротив, много пъти от капака излиза благоухание.

И с това спирам да говоря. Страхувам се, че ви уморих. Моля се от сърце читателят, който е имал търпението да прочете всичко това, да извлече полза за душата си. Дори това, че един блудник, един измамник, един богохулник е прочел горното. Ако му харесва и от удивление възкликне: „Какви хубави думи! Какви мъдрости!“, но се върне единият към блудство, другият – към измама, третият – към богохулство, тогава трудът ми е бил напразен. Но ако, прочитайки я, се замислиш, брате, да промениш живота си и се втурнеш към духовния наставник, за да отхвърлиш бремето на греха, като поставиш ново начало, тогава и на мен ще доставиш голяма радост, защото с благодатта на Господа една душа е избавена от ноктите на древното зло. И ако след това запалиш меча на Духа и всеки ден с броеницата си смирено призоваваш, подобно на митаря, всемогъщото име на Иисус, можеш да бъдеш сигурен, че побеждаваш враговете, печелиш трофеи и с вяра се въоръжаваш и ставаш силен, тъй като имаш в себе си Всемогъщия Бог.

И така, от всичко, което прочетохте, мисля, че разбирате, че важното е да осъзнаете целта на живота, която е вечността, единението с Бога. И независимо от мястото, на което живеете, и от навиците, в които стоите, от една страна,  изпълнявайте по най-добрия начин всички свои задължения, земни и духовни, но в същото време постоянно да имате в съзнанието си спомена за вечността и това да определя живота ви.

Молете се и за мен, за да придобия любочестие, така че това, което пиша на другите, аз пръв да го приложа, за да не бъда обвинен като непотребен слуга, но и аз да чуя заедно с вас този приятен глас: „Хубаво, добри и верни рабе…, влез в радостта на твоя Господ.“ Амин.

превод: Константин Константинов